Здравейте, приятели, влюбени в магията на писменото слово. Не от соломоновска суета, а за да ви предложа разговор за чудесиите на жанровете, наречени „къс разказ” и „хайку” си позволям да се включа в интернет. Но нека най-напред да ви се представя: Казвам се Станко Нацев и съм роден в София под знака на Скорпион. (Казват, че хората се делели на „скорпиони и на ухапани от скорпиони”, но аз не вярвам в това, защото се доверявам на библейската мъдрост, че всички пророци, предсказатели, гадатели и многоумници след Христа са просто лъжци.) Не си пиша рождената дата, защото смятам, че хората се делят на мъртви и на живи. И тъй като сме още живи, нека да кажа още нещо за себе си.Завършил съм техникум, но вместо да стругувам болтове и гайки, се захванах да завинтвам думи в изречения според граматическите правила на подлога, сказуемото и допълнението в специалността “Българска филология” на Софийския университет. След дипломирането съдбата неочаквано ми се усмихна и постъпих на работа в редакцията на в. “Вечерни новини”. 20-годишната практика в този вестник ме привърза до такава степен към късите журналистически форми, че и до ден днешен стои незавършен единственият ми роман. Вместо него издадох десет книги с разкази и с хайку. Сборникът ми с разкази “Пасажери за рая” бе отличен с наградата за белетристика за 1999 г. на Съюза на българските писатели. Стихосбирката ми с хайку “Огледало за двама” получи втора награда, сребърен медал и диплом от Северноамериканската международна поетическа асоциация за 2000 година, а “Секунди” бе отличена с приза “Изборът на редакторите” на Международната библиотека за поезия – САЩ. (Това стана по времето, когато ние, няколко ентусиазирани човека, решихме, че японският жанр „хайку” има почва и у нас.) Случи се така, че мои разкази бяха преведени на английски, руски, немски, чешки и сръбски език.
Очаквам вашите писмени думи, с които да се разговорим, защото словото, от времето на Иисус, е единственото достоверно нещо на този свят.
Бъдете щастливи и здрави!
Станко Нацев
