20.12.2009 г.

ТОРЕАДОРЪТ

Купувачите на славеи в клетки са бамбашка хора: оперни тенори, загубили гласовете си след ангина, туристи, окуцяли от ставен ревматизъм, пенсионирани лесничеи, сантиментални старци с бързо насълзяващи се очи, всевъзможни любители на високите ноти. Щом срещнат човек, обут в ловджийски брич и с телена клетка в ръка, те го спират и питат дали не е ловец на пойни птици.
Със същия въпрос се обърна към Ернани Темелков по-ниският от двамата мъже, които се качиха на влака от гара Мездра. Темелков отвърна, че е ловец, но не хваща птиците чрез вкусови примамки, а чрез имитация на любовни песни. Защото и в природата гладът за нежност е по-голям, отколкото лакомията за топла манджа. Чучулигите прималявали като чуят повика за флирт, имитиран чрез сухо райграсово листо. За славеите обаче трябвало перо от пекинска патица, което в дъждовни дни се съхранява между попивателна хартия. Скорецът се лъжел посредством звук от копринен конец, обтегнат върху локарина.
Ниският мъж се заинтересува дали между редовните купувачи на славеи не е и Васкони Стоев, който му се падал баджанак. Ловецът Ернани Темелков отвърна, че много добре познава Васкони, който имал тънък слух и никога не плащал за полуглухи птици. Учел купените славеи да летят по осем и да кацат върху нарисувано с тебешир петолиние на манежа на цирк “Добрич”. Те нотирали песента “Хубава си, моя горо” и оркестърът на цирка я изсвирвал. След това Васкони Стоев пляскал с ръце, птиците правели кръг над главите на публиката и кацали отново върху тебеширеното петолиние. Но този път нотирали песента “Аз имам две съседки”.
- След като редовно сте се срещали с Васкони, сигурно той ви е споменавал за мен – каза ниският мъж. – Казвам се Дамян Франгов и изпълнявах номера “Севилският тореадор”.
Ернани Темелков отвърна, че е не е чувал за никакъв тореадор.
- Васкони не ви е разказвал, защото беше много завистлив човек, въпреки че бяхме женени за две сестри и на всеки празник си пиехме заедно ракията и говорехме за политика.
След като баджанака ми си обереше проскубаните пилета, на арената излизах аз – целият в бяло, с виолетови лампази на панталоните. Джуджето Марио ме присрещаше в средата на манежа и ми поднасяше червена кърпа със златни пискюли. По знак на директора Добрич на арената се втурваше малко биче. Публиката се вкаменяваше като Бабините Видини кули. Аз размахвах червената кърпа и се изтеглах в дясна позиция. На първия ред един малодушен младоженец припадаше в скута на жена си и дежурният разпоредител го свестяваше с валериан и шамари по двете бузи.
Аз изчаквах вълнението да утихне и отново размахвах кърпата. Червеният цвят опарваше окото на животното и то ме връхлиташе фронтално. С лек финт се извивах в поза “ел ноно” и тутакси се разминавах с бичето. Публиката въздъхваше облекчено.
Докато бикът се окопити, шпикерът по микрофона обясняваше разликата между мадридската и севилската корида. Първата завършва винаги със смъртта на бика, а втората има за цел само да го тръшне по гръб чрез употреба на ръчна сила.
Играта продължаваше. Разноцветната слюда на прожекторите блестеше. Бичето правеше свирепи скокове, аз му убягвах с грация. Накрая заемах позата на прочутия дон Педро да Силва и прилагах хватката “ел беро” - улавях животното за рогата и го тръшвах на земята. Публиката викаше “браво” и ръкопляскаше, а директорът Добрич идваше да се ръкува с мен. Оркестърът свиреше “Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти”. Джуджето Марио ми подаваше пешкир, с който си изтривах потта и го хвърлях в ръцете на най-красивата дама в официалната ложа.
Веднага след номера разтривах във фургона мускулите си с хвойна, за успокоение. И така – цели трийсет години. Всяка вечер се венчавах за славата!!!
- И нито веднъж ли не изпаднахте в опасна ситуация? – попита ловецът на пойни птици Ернани Темелков. – Нито веднъж ли не се явихте пиян на манежа?
Дамян Франгов обясни, че не само не се е появявал пиян, но е избягвал да излиза срещу бика в дни на болки в слепоочието. Въпреки това на два пъти се случило да рискува живота си. Първият път – когато му правили ваксинация манту върху дясната ръка. Тогава загубил чувствителност на цялото й сухожилие. При опит за “ел беро” се подхлъзнал и паднал. Шефът на цирка, Добрич, тутакси изтичал на арената и застрелял побеснялото животно с парабелум. Вторият път инцидентът станал в Тутракан. Фелдшерите били дезинфектирали арената с ДДТ. От миризмата бикът излязал извън кожата си и подкосил тореадора в капачката на лявото коляно. В това време Добрич лежал на кушетка зад завесата, повален от висока грипна температура. Когато чул суматохата, той стрелял безотказно с парабелума си в електромера и причинил късо съединение. Прожекторите угаснали и тореадорът пипнешком се добрал до безопасно място.
При тези думи вратата на купето се отвори и вторият мъж, който беше останал да пуши цигара с копринен филтър в коридора, попита дали някой има противовятърен кибрит, тъй като течението постоянно му гасяло запалката. Ернани Темелков отвърна, че няма противовятърен кибрит, но е готов да му направи заслон. И излезе в коридора.
Човекът, който се качи заедно с Дамян Франгов на гара Мездра, имаше стара запалка с камшичено възпламеняване, която не можеше да произведе огън ако наоколо се усеща дори най-слаб полъх на въздух, а един от прозорците в коридора беше счупен и през него вятърът нахлуваше на талази.
Мъжът всмукна два пъти силно, за да прибере навътре в цигарата получения чрез заслоняване огън и попита Ернани Темелков дали ниският мъж в купето му е разказал как всяка вечер се е венчавал за славата. Ернани отвърна, че му е разказал. Тогава мъжът със старата запалка се ядоса и нарече Дамян Франгов “мошеник”. Ернани Темелков се възпротиви, защото не може човек, който се хвърля с голи ръце срещу бик, да бъде наречен мошеник. Мъжът с филтърните цигари каза, че може. Историята в действителност била друга. Той бил тореадорът, а Франгов, като по-дребен, играел ролята на бика. Номерът бил измислен от шефа на цирка Добрич, след като някакъв месар му платил входния билет за представлението не с пари, а с волска кожа. И нито веднъж разпоредителите не са свестявали с валериан припаднали младоженци, нито пък Добрич е стрелял с пистолет парабелум в електромер.
Една вечер флейтистът от оркестъра на цирка, който по рождение имал хилави мускули, се бил така напил, че излязал на арената и собственоръчно гътнал бика.
Когато се пенсионирал Дамян Франгов започнал наляво и надясно да се представя за тореадор. А действителният тореадор мълчал, защото Франгов му бил дал безлихвен заем, да си дострои къщата, при условие, че няма да разкрива истината около номера.
Преди Ернани Темелков да слезе на гара Ловеч, за да лови славеи, фалшивият тореадор се пъхна в съседното купе и попита пасажерите дали са чували за неговите борби с бикове в цирк “Добрич”. Те отвърнаха, че не са чували, тъй като са израснали далеч от шосетата, край които циркът е разпъвал шатрата си. Тогава Дамян Франгов им разказа как всяка вечер се е венчавал за славата. Мъжът в коридора едва изчака да свърши разказът, за да отвори вратата на купето и да попита дали някой не носи в себе си противовятърен кибрит, тъй като течението гасяло бензиновата му запалка. Един от пътниците изяви готовност да му прави заслон.


Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар