19.12.2009 г.

Къща с двойни комини

Без да среща никаква преграда, в средата на ул.”Неофит Бозвели” вятърът прави рязък завой и се спуска по ул. “Глухарче”. Поради това живеещите зад завоя никога не могат да дишат свеж въздух. Лицата им са бледи като на продавачи в подлез, прекарващи по осем часа дневно между осветените от електрически крушки стоки.
Преди шест години на това място вятърът действително е бил възпиран от къщата на някакъв особняк. Жените му викали Део, а мъжете - Клецо, но паспортното му име било Диоклециан. Меракът на баща му бил той да завърши история, но Диоклециан предпочел обущарския техникум. По-късно обаче си изкарвал хляба като готвач в ресторант “Дивите петли”. Държавният ревизор Каркадамов не го попитал с какво право без кулинарна диплома бърка гозби, а защо е вдигнал къща с два пъти повече комини, отколкото е нужно.
Обущарят готвач му обяснил, че лелеел мечта да отиде до Северния полюс. Предполагал, че полярният студ ще го превърне в зиморничав човек и затова проектирал дом с по две печки във всяка стая. Каркадамов иронично се ухилил, защото нито една северна експедиция не тръгва с износени обувки, та да се нуждае от попътен обущар, нито пък някой готвач е успял да опече вита баница върху ледената пустош. Диоклециан му възразил, че човекът не е това, което върши в момента, а онова, което възнамерява да стори.
След ревизията на 8 октомври Каркадамов не можал да си тръгне поради световъртеж от задълбочената проверка на ресторантските сметки и Диоклециан го отвел да нощува в дома си. Готвачът легнал с жена си в стаята на първата им брачна нощ. Тази стая била напоена с омайни парфюми от прочутите марки “Жарден д’амур”, “Лер дьо тем” и “Клен дой”, а върху латексовата стена над спалния креват имало изрисувано с червило голямо сърце - френски обичай от областта Лангедок, означаващ че неспокойната до снощи младоженка се е събудила като уравновесена съпруга.
От другата страна на стената със сърцето имало очертано с молив ухо. Надраскала го свекървата, за да отбележи мястото, откъдето най-добре се чували дръзките думи, с които снахата подстрекавала към изтощителна любов сина й Диоклециан.
Настаненият в тази стая ревизор долепил ухо и чул жената на обущаря готвач да го пита дали още я ревнувам, както в онзи ден, когато били на сватбено пътешествие из Лангедок. Тогава Диоклециан спукал гума край някаква слънчогледова нива. Направило му впечатление, че всички слънчогледи били обърнати към слънцето с изключение на един, който зяпал красивата българка. Диоклециан се ядосал, грабнал тежък гаечен ключ и с него размазал питата на слънчогледа, защото по типичен френски маниер се опитвал да флиртува със съпругата му.
“Сигурно ще ме попиташ дали те ревнувам от ревизора Каркадамов?” - рекъл Диоклециан. - Не те ревнувам от тоя плешив льохман! Предложих му да покани на мои разноски - за една нощ - певицата на заведението, но той отказа под предлог, че долните му дрехи не били за пред хората. Казах му, че може да се съблича и на тъмно, но той измърмори, че без светлина губел ориентация и едва ли щял да намери леглото с певицата. Сигурно тоя човек е или нефелен, или обратен!”
Цяла нощ не мигнал от тази обида Каркадамов, а на сутринта получил нервен тик, който можел да се тълкува от събеседниците му като знак на съгласие. Шефът на данъчната служба казал, че е недопустимо един проверяващ ревизор да изразява постоянно съгласие и принудил Каркадамов да си подаде оставката.
След две безработни години ревизорът си намерил работа като машинописец в адвокатско бюро. По същото време Диоклециан гътнал къщата си на ул. “Неофит Бозвели” с намерение да вдигне собствен ресторант, който да нарече “Айсберг”. Каркадамов изпратил писмено възражение до кметството с мотивировката, че строежът застрашава противопожарната стабилност на квартала, а димът от готварската печка щял да въздейства отрицателно на бременните жени и прирастът на населението щял да спадне фатално.
Диоклециан се възпротивил с думите, че не е възможно да бъде раздухан пожар, нито пък разпространена въглеводородна отрова, тъй като в това място розата на ветровете била пречупена и въздушното течение не стигало до дома. От своя страна Каркадамов се облегнал на твърдението, че въздушното течение не стига до къщата с двойните комини поради нежеланието на природата да контактува с особняци като Диоклециан, които дори да завършат престижната академия за пилоти на реактивни самолети, ще си пъхнат дипломата в джоба и ще се наврат под земята да бъхтят като миньори.
Готвачът усетил подигравката и тръгнал между съседите си да събира подписи за съгласие със строежа, които да представи в кметството. Но ревизорът извадил всичките си златни зъби, превърнал ги в дойче марки и с тях подкупил съседите да се откажат от подписите си. Те го разбирали трудно, понеже с кухата си уста Каркадамов силно фъфлел, но той в писмена форма им излагал опасността, която крие всеки ресторант чрез развъдените в престоялите продукти мишки, чрез изпуснатия огън, който може да припълзи до склада с алкохолни напитки и да ги възпламени, и чрез нощния дим, способен да се навре през всеки отворен прозорец и да задуши спящите хора.
Заради спрения строеж банковият заем на Диоклециан всеки ден се топи от инфлацията. Нощем той често се буди във взетата под наем квартира с въпроса откъде идва тази неприязън на Каркадамов към него. Ако се досети, че бившият ревизор му отмъщава заради обидните думи “нефелен” и “обратен”, чути в оная нощ зад стената с нарисуваното сърце, той много ще се учуди, тъй като сегашното отмъщение е стократно по-високо от тогавашната обида и се превръща в жестокост. Но открай време всеки сам преценява обидата и начина на нейното отмъщение, тъй като няма закон, в който да е вписано на какви думи с какви действия се отвръща.

Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар