ГИПСОВАТА ЖЕНА МАРИЯ ПАЛАНЗОВА

Тази история не бива да се чете на глас, ако наблизо има разцъфнало лале от вида “Prinzessin Elisabeth”. Трябва да се изчака вечерта, когато цветето ще притвори сънливо листа и ще стане безразлично към жестоката случка, съдържаща се в разказа. В противен случай то ще се съсухри и повече няма да раздипля крехките си листа.
Чувствителността на “Prinzessin Elisabeth” към грубостите и насилието била разкрита на художника Съботин Керкенезов от семейство холандски градинари, които летували на Черно море. С луковица от това растение те се разплатили за седефената мида, върху която той изписал профилите им.
Съботин Керкенезов всекидневно продавал десетки рисувани сувенири със залепени към тях сухи водорасли. По поръчка чертаел с туш върху морски камъчета имената на влюбените и ги покривал с безцветен лак, за да не избледняват през годините. На самотните мъже и жени продавал раковини, които пробивал на седем места така, че ако ги допреш до ухото си и се завъртиш на пета, ще чуеш цяла мелодия от проникналия през отворите вятър.

1.
Подобна раковина, просвирваща валса “На хубавия син Дунав”, художникът предложил и на Постол Паланзов. Мъжът обаче отблъснал сувенира и попитал Съботин Керкенезов дали би могъл да му предостави квартира за нощуване. Художникът отвърнал, че може и повел непознатия човек към дома си. След като го настанил в стаята с изглед към морето, рисувачът на мидени черупки полюбопитствал защо такъв елегантен курортист се затваря в бедняшка къщурка, вместо да отседне в хотел. Постол Паланзов обяснил, че изборът му е съвсем съзнателен. Опасявал се, че шпионите на съперниците му може да му откраднат куфарчето с пари и по този начин да го елиминират от играта.
Съперници му били един турски бей от Анталия, един румънски чокой от Брашов и един грузински княз. Секундант бил Миша Орлов, издънка на руски аристократичен род. Той щял да отплува призори от Одеса с яхтата си “Ариана” и да акустира в бургаското пристанище. След като беят, чокоят, князът и Постол Паланзов се качат на яхтата, “Ариана” щяла да напусне териториалните води на България и в неутралната зона на откритото море четиримата щели да играят 24 часа, без прекъсване, покер под зоркото око на Миша Орлов.
Руснакът вече четири години гарантирал почтеността на играта чрез собственоръчно закупуване на неразпечатани колоди карти, чрез съхраняването на огнестрелното оръжие на покерджиите и чрез проверката за фалшификати на залаганите златни монети, скъпоценности и банкноти.
Постол Паланзов отворил сребърна табакера, инкрустирана с диаманти, извадил от нея папироса и я пъхнал в цигаре от слонова кост.
- Спечелих ги миналото лято от княза. До такава степен го обрах, че той се върна в своя грузински дворец, увит в съдран чувал – разсмял се Паланзов. – Негово превъзходителство се обиди жестоко и предложи тази година победеният да плати с парче от ухото си. Беят, човек с огромни, като на прилеп уши, моментално се съгласи, но чокоят помоли рязянето на ухото да се замени с прорез от бръснач върху бузата. И този прорез да бъде във формата на асо каро. Това го каза не само защото ушите му бяха малки, като бобени зрънца, но и за да изтъкне родството си с Влад Дракула, който измъчвал по-дълго жертвите си, смучейки кръвта им не от вратните жили, а от бузите им. По-миналата година спечелих на комар парите на чокоя. Скоро ще го оставя и без кръв. Преди него потърпевш беше беят, който накрая заложи и харема си. Прекарах незабравима нощ с ханъмите му. Турчинът не изтърпя това унижение и до есента подмени жените си с нови.
- Вие залагали ли сте своята съпруга? – попитал Съботин Керкенезов.
- Там е работата, че аз съм вдовец - разсмял се самодоволно Постол Паланзов и запалил нова папироса. – Мария умря преди шест години. Остави сираче току-що проходилата ни дъщеря. Не мисля да се женя повторно, след като мога да печеля на хазарт жените на другите! Винаги ще ги имам в леглото си, защото съм най-добрият играч на покер. Тарикатлъците научих от фокусника Фабио. Това беше артистичният псевдоним на професора по психология на математиката Винченцо Корели. Дадох му 50 златни наполеона, за да ме научи как се правят светкавични преценки на игровата ситуация и как да хипнотизирам съперниците си, ако ми се паднат слаби карти. Страхотно е удоволствието да измамиш търговец на жито, но два пъти по-страхотно е да прецакаш професионален комарджия. Такова усещане ти никога няма да изпиташ.
- Не ми се присмивайте, че водя скучен живот и печеля дребни стотинки – отвърнал Съботин Керкенезов. – Аз имах своята щастлива любов, която ми стига за три живота.

2.
След тези думи художникът разказал на госта си, как на една студентска вечеринка участвал в конкурса за танци и спечелил първото място сред мъжете. Като победител трябвало да танцува с момичето, отличено с първата награда между жените. Тя учела история, а той – рисуване. Докато валсирали, се влюбили един в друг. Наградата за двамата била пътуване до Бургас.
Когато пристигнали в града, наели евтина стая в отдалечена къща. Цяла седмица не станали от спалнята на хазяите. Съботин Керкенезов редувал целувките по голото й тяло с рисунки в блока си, а тя го галела и все разказвала за любовта на Антоний и Клеопатра, Перикъл и Аспазия, Данте и Беатриче.
На седмия ден Керкенезов й предложил да му стане жена. Мария отвърнала, че е обречена на някакъв собственик на мелници. Ненавиждала го, защото бил алчен и груб. Чрез брака си с него щяла да спаси баща си от затвор, заради дълговете, които направил по лекуването на тежко болната й майка.
След раздялата нито се чули, нито се видели повече. Съботин Керкенезов останал да живее в Бургас, града на голямата им любов.
Преди шест години Мария му изпратила телеграма от София, че тръгва към него с колата на мъжа си. Щяла да му каже нещо толкова важно, което да промени изцяло съдбите им, но катастрофирала при навлизането в града. Художникът отишъл да я види в моргата на болницата. Пуснали го, защото го познавали като човек, правещ по поръчка посмъртни маски от гипс на скъпи покойници.
Съботин Керкенезов целунал Мария по безкръвните устни и откраднал пакета с дрехите й. После цяла нощ извайвал от гипс тялото на мъртвата си любима. Не пропуснал нито една подробност – луничката под лявата гръд, следата от оперирания апандисит, бенката върху вътрешната страна на дясното й бедро. След това облякъл бялата фигура с откраднатите дрехи. Всеки ден разговарял на ум с гипсовата Мария, а в деня на запознаването им танцувал валс със статуята. Накрая я събличал, полагал я в леглото и я целувал както в онази незабравима седмица.

3.
На сутринта, след тази разказана история, Съботин Керкенезов заварил госта си да разсъблича в кухнята гипсовата жена. Художникът сграбчил първия попаднал под ръката му стол и го стоварил върху главата на Постол Паланзов. Когато се свестил, играчът на покер казал:
- Нямаш право да ме удряш! Пипах тялото на собствената си съпруга. Познах я по бенката и по луничката. – Запалил нова цигара от табакерата на грузинския княз и продължил: - Излиза, че детето, което Мария роди, е от теб. Защото в годините, които проживяхме заедно, тя нито веднъж не зачена от мен. Чувствам се измамен! Когато се върна от “Ариана”, ще изиграя с теб последната хазартна игра в живота си. Понеже не разбираш от карти, ще хвърляме зарове с чаша. Който пръв изкара три шестици – печели. Другият ще трябва да се обеси пред очите му. Ако аз съм победител, ще надяна примката на врата ти и ще те сложа да стъпиш върху раменете на общата ни съпруга. След това ще стрелям в курвенската й глава. Предварително обаче ще те накарам да оставиш писмо, че си се самоубил поради угризение на съвестта. Ако пък ти спечелиш, аз ще се залея с бензин и ще се запаля пред бесилката, псувайки целия свят. Но това едва ли ще се случи!

4.
След два дни морето изхвърлило на брега кастрирано тяло на мъж, увит в продран чувал. Част от ухото му също липсвало. Полицията лесно го разпознала, но не могла да си обясни, какво точно се е случило с Постол Паланзов, собственик на няколко мелници и фурни за хляб.
Забравената до саксията с лалето сребърна табакера художникът Керкенезов хвърлил през нощта в залива. Няколко минути тя просветвала като изпуснато върху пода асо, после подводното течение я подхванало и я забило завинаги в пясъчното дъно.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев