20.12.2009 г.

Вдясно от Айфеловата кула

Още при началните гърмежи пасажерите от първа класа оставили куфарите си в чакалнята и изскокнали на кея да викат “ура”. След Ньойското примирие българите били свикнали да възприемат мирновременните изстрели за тържествени салюти. Портупей-юнкерите, които се разхождали с дами в Градската градина, веднага заели тържествена поза с леко издаден десен крак напред и извадили шашки за почест, защото помислили, че в Бургаското пристанище навлиза хамбургският кораб “Генерал фон Щроселхайм” с банкера Голденберг на борда си. Този банкер щял да финансира с двайсетпроцентова лихва разширението на лигнитните мини, в които началникът на портупейюнкерското училище бил вложил всичките си пари.
Оказало се обаче, че изстрелите не идвали откъм парния кораб “Генерал фон Щроселхайм”, а от дизеловата гемия “Естремадура”, с която Панайот Чаролеев се връщал от испанския залив Валенсия.
Самият Чаролеев бил облечен в адмиралски кител, поради което заблудил крайбрежните кръчмари, че води зад себе си цяла армада от гладни и жадни моряци. Затова кръчмарите побързали да разредят виното с подсладен сайдер и да раздухат жарта под престоялата риба. Но истината била друга - никаква армада не следвала Чаролеев. Адмиралският кител той получил от асансьораджията на Айфеловата кула вместо ресто към билета си за най-горната тераса.
Изстрелите, които Чаролеев произвеждал посредством револвера си, не се пръскали над родния пристан в разноцветни салюти, а подпомагали чрез откатното си действие усилията на дизеловия двигател да избута гемията до песъчливия бряг. След като “Естремадура” заседнала стабилно в сушата, Чаролеев си съблякъл китела и започнал да разковава с парче от котва палубните дъски и да ги влачи към изоставения фар. Тогава пасажерите от първа класа престанали да викат “ура”. Щом видели, че Чаролеев няма върху дясното си рамо татуирана сирена, те основателно се възмутили - как е възможно човек, който се страхува от убождането на татуировъчната игла, да носи офицерски пагони и да бъде приветстван с “ура”!
След като получил адмиралския кител от асансьораджията, Чаролеев го облякъл вдясно от Айфеловата кула и така обмундирован се появил за втори път върху най-горната й тераса. С кимване на глава той отвръщал на козируванията на офицерите от инфантерията. Позлатата от копчетата на китела била изстъргана с бръснарско ножче от адютантите в адмиралтейството, понеже след големите маневри през 1931 година била въведена нова униформа във флота и всички стари куртки били продадени с отстъпка на асансьораджиите, камериерите и сервитьорите от кабаре “Мулен руж”. Но това било известно само на военните от марината и на парижките бръснари.
Между цивилните, които не знаели за станалата промяна в униформата, бил и Шарл Булез. Но и да знаел, едва ли щял да се откаже от намерението си да покани Панайот Чаролеев за участие в своята полярна експедиция към Земята на кралица Мод.
Земята на кралица Мод се намира на Южния полюс и още тогава била известна с крехкия си лед. Казвали, че при силно подвикване или при рязка команда ледът моментално се напуквал и полярникът можел да продължи пътя си само чрез поредица от умели овчарски скокове. Ако пък някой страхливец стрелял в действителна бяла мечка или в нейната фата моргана, то ледът се превръщал в брюкселска дантела, из която можело да се излезе само с помощта на дирижабъл.
От терасата на Айфеловата кула французинът отвел Панайот Чаролеев в хотел “Вавилон”. Когато двамата влезли в залата за билярд, там вече чакали най-различни кандидати за полярната експедиция. На щеката за игра като на бастун се подпирал някакъв хилав човек, който не би могъл дори марсилска керемида да вдигне от земята, но Шарл Булез го включил в групата, защото твърдо вярвал, че за компенсация природата е надарила всички слаботелесни хора с одисеевска хитрост. А един колектив без хитрец не може да преуспява. До него стоял мъж с широко бомбе, който от всяка поза можел да прави карамбол. Под бомбето си той имал лавров венец, понеже отсега вярвал в победния край на полярното начинание. Шарл Булез знаел, че този славолюбив човек ще пази лавровия венец до последния си дъх и си правел сметката да използва дафиновите му листа за подправка на рибената супа, в случай че сред изнемощелите пътешественици се появи апатия към еднообразната храна.
В дъното на игралната зала имало голямо венецианско огледало, пред което някакъв сприхав мъж непрекъснато вадел от джобовете на жилетката си маломерни хартийки. Когато се вгледал по-добре, Чаролеев видял, че в рамката няма никакво огледало - билярдната топка често го чупела при фалцовите си излитания, затова собственикът на хотела държал само златната рамка като подсещане за първокласното великолепие на заведението. Оказало се, че пред празната рамка двама близнаци преговаряли спомагателните глаголи в патагонския език. А патагонският език е нужен на всеки полярен изследовател, за да разбере кога напуска цивилизования материк и кога навлиза в галилейската тишина на белия полюс.
В билярдната зала имало и неподходящи хора: един леяр на църковни кръстове, чийто ръце били свикнали с топлината на течния месинг и се вкочанявали, когато пипнели чаша студена вода; двама изкусни секачи на безполезни дървета, които безпогрешно разпознавали плодните от яловите растения - професия, неимоверно ценна в равнините на Европа, но съвършенно излишна на Южния полюс... Между неподходящите бил и един милозлив юноша. Той се трогвал при всяко чуждо страдание, но със сълзите си само щял да трупа излишен лед върху замръзналия полюс. Мотаел се и грандоман, като пиел лимонада в чаша за шампанско. Навъртал се и лукав журналист, който можел сръчно да фалашифицира във вестниците историята на експедицията в случай на неуспех.
Последният неподходящ човек бил бивш бегач маратонец с разхлабена капачка на лявото коляно, но той толкова вярвал в щастливия обратен път, че бил пъхнал в раницата си чифт сандали - нали обратният маршрут минавал през пясъчната пустиня Сахара, а там с кабарни обувки не е възможно да се движиш.
Прикрит зад авторитетната униформа на Панайот Чаролеев, Шарл Булез наредил на ненужните мъже да напуснат хотел “Вавилон”. Те излезли, смазани духом, и тръгнали пешком, защото смятали, че като излишни хора не им се полага дори файтон.
Седмица по-късно групата отпътувала за Земята на кралица Мод. На тръгване Шарл Булез заповядал на всички да обърнат джобовете си и да оставят звонковите си монети върху билярдната маса, защото, забравени из дрехите, тези пари можели да се окажат излишен баласт зад географската линия на Полярния кръг. На сбогуване телефонистката от “Вавилон” отрязала няколко рози от градината на хотела и притъпила бодлите им с пиличката си за нокти, но Шарл Булез заповядал на момчетата да хвърлят подарените им цветя в река Сена, тъй като розите са символ на разнежване, а Южният полюс не търпи сантименталности.
Първи братята близнаци сигнализирали, че експедицията напуска цивилизования свят, защото чули около тях да се говори само патагонска реч. Шарл Булез не повярвал, че са стигнали до областта Патагония, тъй като върху дворните тараби на град Галегос видял разкъсани от ветровете циркаджийски афиши за фокусници и акробати. Но тези афиши се оказали последният френски текст по пътя към Земята на кралица Мод.
На остров Естадос полярниците срещнали самотен местен жител - някакъв отшелник, самозван светец без черква. Било толкова студено, че този човек дори гвоздей не можел да забие в чамовите бичмета, докарани за параклис. Шарл Булез се изплюл презрително върху славата на светеца, но плюнката му паднала във вид на бучка лед. Чрез тази бучка ръководителят на групата получил неоспоримо доказателство, че експедицията е пресякла географската линия на Южния полярен кръг.
Първи стъпил на Земята на кралица Мод Шарл Булез. Както подобава на ръководител, той тръгнал енергично, с увличаща крачка напред, но върху леда грайферните му подметки не оставяли следи и мудната група при липсата на ясен ориентир лъкатушела ту в една, ту в друга посока. Затова Шарл Булез се принудил да се върне назад и да се откаже от предимството си - основно качество, което отличава всеки ръководител от останалите членове на колектива. Двамата близнаци предложили експедицията да се движи по крайбрежната линия, за да се пусне в случай на опасност бутилкова поща за помощ, но шефът отклонил предложението, тъй като в студените морета този вид поща е невъзможна поради дрейфащите айсберги, които обричат заскрежените бутилки на безполезно кръгообразно движение. Тогава близнаците сложили кънки на краката си и тръгнали като разузнавачи напред.
Гладкият лед ги мамел с широтата си и те скоро се увлекли в самоцелно пързаляне. Правели осморки, пируети и други сложни фигури, но при един подскок продънили леда и паднали във водата. Оказало се, че на това място бликал топъл минерален извор и ледът над него бил съвсем изтънял. Измокрените близнаци били моментално загърнати с вълнени одеяла и експедицията продължила пътя си.
На петдесетия метър от брега Шарл Булез извадил ролетка и започнал оразмеряването на 483 декара ледена площ. Понеже всички били заети с разтриването на близнаците, никой не се заинтересувал защо е това безсмислено оразмеряване. Скоро ролетката се заскрежила и Булез наредил на око да се обградят с бодлива тел 483 декара. Три дни експедицията развивала макарите с бодлива тел. В това действие близнаците не участвали, защото въпреки разтривките се били разболели от воден плеврит.
Когато ограждането завършило, Шарл Булез сложил в центъра на обградената площ тапициран стол, който имал върху облегалката си резбован графски герб. Сетне закрепил върху стола фонограф и завъртял пружината му. От фунията се чул гласът на граф Мишел дьо Венсан. Той постановявал, че тези обградени с бодлива тел 483 декара принадлежат на първородния му син Жан-Филип и са наследствено узаконени чрез документ от парижкия нотариус.
Споменатият Жан-Филип бил най-обикновен пройдоха, който непрекъснато пилеел бащините си пари на комар. Тъй като вече бил проиграл наследствените чифлици в областта Шобер-Ноел, то старият Мишел дьо Венсан му обезпечавал парцел на Южния полюс - за да има графската титла на първородния му син необходимото имотно покритие.
Шарл Булез оставил тапицирания стол и фонографа за веществени доказателства и дал заповед чрез категоричен жест на ръката си експедицията да тръгне обратно през Африка.
За спомен от това пътешествие Панайот Чаролеев взел парче лед, но го разменил в испанския град Валенсия срещу гемията “Естремадура”. Притежател на парчето лед станал един идалго от рода на известния писател Мигел Сервантес де Сааведра, който имал изба с отбрани вина “Малага”. Вината често ферментирали от горещините и се превръщали в оцет, затова идалгото ги покрил с натрошеното парче лед. Самият лед бил формиран в продължение на хиляди години и наивният роднина на Сервантес смятал, че още толкова години ще са му необходими, за да се разтопи. Освен леда още едно доказателство взел със себе си Чаролеев. На връщане, минавайки през Сахара, той напълнил джобовете на адмиралския си кител с фин пустинен пясък, но го подарил на някакъв диспансер за болни от ревматизъм в Брабант. Ръководството на диспансера посипало подовете в стаите с този горещ пясък и пациентите започнали стремително да оздравяват. От благодарност те взели да кръщават децата си с името Панайот, поради което традиционните брабантски имена като Уле, Ровал, Понс и Лагет започнали да редеят в градските регистри.
Когато се завърнал в България, Чаролеев използвал дъските от палубата на “Естремадура” за подсилване на фаровото осветление. Около него започнали да се въртят хора и да му задават различни въпроси. Питали го например с какво е по-слаб конят, та полярниците го пренебрегват и впрягат в шейните си и кучета? Вярно ли било, че съзвездието Южен кръст повече приличало на знака за умножение “х”, отколкото на християнско разпятие? На коя черта от термометъра на Целзий живакът се превръщал в твърда сачма, способна да бъде изстреляна с пушка и да убие царски пингвин, и т.н. Други се интересували за колко време ще се изпари кана с вода, ако се остави в центъра на пустинята Сахара, и вярно ли било, че дромедарската миризма зашеметявала змиите така, както валерианът опиянява нашенските котки?
Панайот Чаролеев отговарял изчерпателно на въпросите и поддържал непрекъснато пламъка във фара. Тайната полиция също се заинтересувала от Чаролеев и започнала да го следи ту дегизирана като група контрабандисти, ту преоблечена като барабска компания. Обследвайки досието му, полицията открила, че Чаролеев никога не е прекосявал пустинята Сахара по сандали, нито пък е налагал с хардал простудилите се върху Земята на кралица Мод братя близнаци. А що се отнасяло до испанското пристанище Валенсия и до областта Брабант, то те били за Чаролеев толкова непознати, колкото и съзвездието Южен кръст.
Според документите на полицията Панайот Чаролеев цял живот бил работил като огняр на корабчето “Агиос Георгиос”, собственост на Манолаки Христофоров от град Василико, което товарело от Пирея зехтин за нуждите на Югоизточна България. Било известно още, че Чаролеев като всеки беден човек много обичал да слуша странни истории от моряци в пристанищните кръчми. Единственото му плаване било на гемията “Естремадура”. Тя била бракувана в гръцкия град Мисолунги поради силни течове в трюма и трябвало да бъде потопена из въртопите край Додеканезите. За целта на Чаролеев бил даден сигнален пистолет, с който да установи местонахождението си след потопяването на морския съд и да бъде върнат с платноходка, но той съумял да довлече гемията чак до Бургаското пристанище.
Всяка вечер по залез слънце Панайот Чаролеев пушел лула от средиземноморска пяна срещу хоризонта. На въпроса на капитан Трифонов кого чака, той отвръщал, че чака Шарл Булез, за да удостовери с подпис пред френския консул в Бургас, че младият Жан-Филип дьо Вансан действително притежава недвижим имот на Южния полюс, който му дава правото да се ожени за принцеса от рода на Хохенцолерите или Бурбоните. След това изваждал от джоба си шише одеколон “Еделвайс” и го отварял. Поднасял го под носа на полицейския капитан и казвал, че миризма, подобна на алпийското цвете, се носи над целия Южен полюс и по нея щял да разпознае дори в най-тъмната нощ Шарл Булез.
Един ден пред фара на Панайот Чаролеев спрял черен щудебекер с десетина полицаи. Капитан Трифонов извадил от чантата си заповед за арестуване, в която се казвало, че Чаролеев тайно подпомага трафикантите на опиум да пренасят стоката си от индийския щат Пенджаб към Франция. Капитанът заповядал да бъде вдигнат фарът във въздуха с четири гранати. След няколко неуспешни опита да сторят това униформените полицаи потърсили помощ от сапьорите, които възпламенили цял куфар динамит чрез бикфордов фитил. Взривът бил толкова силен, че вихрушката отнесла в морето омбрелите и бомбетата на пасажерите, които били на пристанището.
В полицейския участък направили щателен обиск на Чаролеев и единственото подозрително нещо, което открили в джобовете му, била овехтяла морска карта с пунктир, нанесен посредством химически молив. Капитанът разгледал картата под лупа и казал, че линията бележи нелегалния път от Бомбай до Марсилия. Панайот Чаролеев отрекъл тези заключения и обяснил, че пунктирът сочи пътя на полярната експедиция от най-южната точка на Патагония до Земята на кралица Мод. Самата карта - твърдял той - била купена от магазина “География” при Триумфалната арка, а пунктирната линия била нанесена лично от Шарл Булез още в хотел “Вавилон”.
Капитан Трифонов се допитал до една французойка от бардака на мадам Тасева и казал, че около Триумфалната арка няма магазини за географски карти. После с помощта на милиметрова линийка установил, че пунктирната линия показва именно пътя до Бомбай, а не до Земята на кралица Мод. И започнал с юмрук да удря Чаролеев в лицето, сякаш искал да го промени в друга, страхлива физиономия, която веднага ще издаде имената на съдовете, които тайно плават до Индия.
Половин година след този побой на Бургаското пристанище слязъл един французин, който се легитимирал като Шарл Булез и започнал да пита къде може да намери Панайот Чаролеев. Едни твърдели, че Чаролеев излежава строга тъмнична присъда за контрабандна дейност, други казвали, че се е удавил при опит за бягство към щата Пенджаб, а трети смятали, че Чаролеев е умрял от анемия, получена след изтощителната експедиция до Южния полюс.
Шарл Булез изругал нещо на френски език и махнал с ръка, което хората наоколо оценили като прекръстване със знака на съзвездието Южен кръст. После взел влака и тръгнал из България да търси верния си приятел. След него се втурнал капитан Трифонов, дегизиран като пенсиониран стрелочник.
В това време Панайот Чаролеев уговарял по телефона Жан-Филип да се ожени за дъщерята на махараджата на Керала. Била по-богата от принцесите на Хохенцолерите и Бурбоните, обаче имала по седем пръста на всяка ръка. Ласките на жените с 14 пръста били толкова горещи, че само за няколко секунди кръвта на мъжете кипвала във вените им и те вдигали температура 44,3 градуса. А при 44,3 градуса ти е все едно дали ще сееш ечемик върху 483 декара на Южния полюс, дали ще играеш билярд в хотел “Вавилон”, или ще доиш двугърба камила в Сахара. Защото 44,3 градуса е телесната температура на Бога. Чрез нея всеки се извисява над дребнавото, пошлото и суетното.
В телефонната слушалка се чул изстрел. Панайот Чаролеев помислил, че графският син го салютира от радост, но всъщност Жан-Филип се застрелял с пистолет след троен лош зар на барбут. Мишел дьо Венсан наредил да се изпратят телеграми до европейските принцеси - да облекат траурни дрехи заради своя мъртъв жених.
Панайот Чаролеев също се облякъл в черни дрехи и в този си вид засрещнал Шарл Булез на Подуянската гара. Капитан Трифонов документирал чрез фотоапарат срещата им, но не арестувал Чаролеев, защото е безпредметно да оковаваш в белезници човек заради това, че си фантазира истории, които много би искал да му се случат в скучния живот.

Разказ от книгата "Пасажери за рая" (1999)
(с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар