19.12.2009 г.

Бонбоните на Клаудия Шифър

Тенекиена фигурка на Клаудия Шифър бе монтирал шефът на цирковото стрелбище към най-малката мишена. Толкова малка, че и снайперист трудно би я улучил. Ако все пак някой я поразеше, Клаудия Шифър излизаше от роклята си и хвърляше в лицето на зарадвания от попадението човек твърд бонбон. Рискът да се извади окото на добрия стрелец бе доста голям, но шефът на стрелбището махаше пренебрежително с ръка и казваше, че идеята му била да покаже чрез красивата германка каква голяма глупост е старанието на всеки мъж да простреля случайно срещната съблазнителна жена. Срещу положените извънредни усилия свалячът обикновено получавал евтин бонбон с изтекъл срок на ароматичност. Пълна подигравка!
Преди три месеца близнаците бижутери Венелин и Веселин щяха да подминат стрелбището, ако към тях не се беше прикачил тапицерът Евтим Цветанов. Той по цял ден шиеше плюш на баклавички за фотьойли и дивани и привечер досадата му от еднообразните тигели избиваше в кавга. Достатъчно бе синът на хазяйката на мебелния магазин, който учеше богословие, да го помоли за аналгин, за да пламне безсмисленият спор дали има аптеки в рая. Семинаристът с мигрената казваше, че няма, защото безплътните същества не боледували, а тапицерът веднага слагаше бас от 500 лв., че има. В противен случай откъде ангелите щели да купуват илачи против мускулната треска в крилата си след продължителните полети, примерно в най-дългия ден на годината - датата на лятното слънцестоене?
На 500 лв. Евтим Цветанов се обзаложи и с бижутерите, че въпреки силното си зрение няма да ударят Клаудия Шифър от първия път. Докачените близнаци приеха баса и поръчаха две пушки. Натиснаха едновременно спусъците и веднага поразиха дребната мишена. От двойното попадение бонбонът излетя с повишена скорост и улучи в лицето тапицера, който поради вроденото си късогледство, се бе вторачил между двамата в ламаринената хубавица.
Десетки дребни стъкълца от разбитите му 6-диоптрови очила са набиха в очите и веждите му. Евтим Цветанов се развика от болка и от уплаха, че заради идиотската мишена може завинаги да остане сляп. Докато близнаците търсеха такси да го откарат в някоя поликлиника, тапицерът заплашваше със съд несъобразителния шеф на цирковото стрелбище.
Именно в поликлиниката двамата братя се запознаха с медицинската сестра Мария-Анна Аладжова. Веднага им направи впечатление, че момичето не носи бижута. Не от безпаричие, а защото не искаше да претрупва хубостта си. Затова пък очната лекарка имаше на всеки пръст по един златен пръстен. Без тях хората биха я окайвали не само заради грозотата й, но и заради бедността й.
За да спечелят вниманието на Мария-Анна, близнаците Венелин и Веселин бяха готови да купят от битака раниците и обувките на разочаровани алпинисти и да се изкатерят на която и да е планина. Може да се върнат, без да са научили името на върха, който са покорили - важното е да демонстрират голяма жизненост, защото момичетата предпочитат пъргавите и съобразителни мъже.
Омърлушеният и туткав съпруг, каквито и пламенни любовни думи да е говорил преди сватбата, става досаден и скучен още на втората брачна година и жената се принуждава да мисли не само как да приласкае нов кандидат за съпруг, но и по какъв начин да се отърве от досегашния. Дори когато върши такива елементарни действия като смяната на водата на варения боб или когато с дървена лъжица обира пяната от тавата с кипящо вишнево сладко, несполучилата в живота госпожа премисля възможностите за ново брачно начало.
Венелин и Веселин започнаха да канят Мария-Анна на дискотеки, да я водят на именни и рождени дни и на излети до Панчаревското езеро. Тя обаче се държеше хладно с тях, не защото й бяха неприятни, а защото постоянно бъркаше имената им. Това много ги развеселяваше - тя предполагаше, че се надсмиват над глупавата й неспособност да ги различи. Но как да ги разпознава, като двамата носеха еднакви дънки, по един и същи начин изговаряха изречението: “Златна брошка ще подхожда на пъстрите ви очи!” и дори щракаха газовите си запалки само с лявата ръка, а пък асата в белота цакаха с дясната. Тъкмо реши да се сбогува с тези съвсем еднакви младежи, когато усети, че Венелин я нарича Мария, а Веселин - Анна.
Вечерта, в която спечели конкурса “Мис Чар” в къпалнята “Диана”, всеки от близнаците й предложи да се ожени за него. Венелин каза, че от слитъка злато, който купил на сметка от арменеца Тахмизян, щял да изкове 100 златни пръстенчета във формата на четирилистни детелини и щял да ги продаде по 1000 лв. за една седмица. Тия пръстенчета били еднакво предпочитани и от снахи, и от свекърви, и от сестри, и от куми. Никоя от тях нямало да се цигани за някакви си 1000 лв., за да украси ръката си с емблемата на вечното щастие. Щом сложел 100 хилядарки в джоба си, Венелин щял да я изведе по бул. “Витоша”, за да изберат хубава булчинска рокля от скъп магазин.
Веселин също й предложи да се омъжи за него. От купеното от евреина Арон Леви златно парче щял да изработи прекрасен пръстен с формата на левантийска роза, из която щяла да се върти диамантена пчеличка с кехлибарени крила. Чел в списание “Щерн”, че принцесата на Монако и контеса Д’Орлеан от детронираната Бурбонска династия отдавна мечтаели за такъв оригинален пръстен и хич окото им нямало да мигне, когато се бръкнат за 100 000 лв. да го купят.
Мария-Анна разказа за двете предложения на очната лекарка. Тя я изслуша внимателно и заключи кабинета, като обясни на пациентите, че изведнъж я е повалил хонконгски грип. После запали бавно цигара и започна да обсъжда близнаците, които се различаваха само по две неща в живота: че всеки предпочита по свой начин да нарича сестра Аладжова, и че Венелин ще спечели 100 бона от 100 пръстенчета за една седмица, а Веселин ще вземе същите пари само от един пръстен, но продажбата му може да се забави повече от половин година.
- Никога не съм ти споменавала - каза очната лекарка на Мария-Анна - че когато майка ми се омъжвала за стахановеца от стъкларската бригада “Олег Кошевой”, дори не предполагала, че от човека с грубовато лице ще роди грозновато момиче. Все мислела, че със знатната биография на съпруга си ще осигури привилегии в живота на детето си. Горката провинциалистка, откъде да знае, че хубавата физиономия е повече от всички привилегии и положителни биографии, взети заедно. Години минаваха, а никой не ме пожела заради златния орден на труда на баща ми. Днес той е ценност единствено за антикварите и вехтошарите.
Затова те съветвам да не се омъжваш за близнака - занаятчия, дето под един калъп ще извърти 100 детелинени пръстенчета. Децата, които ще родиш от него, няма да станат повече от железари и месари. Омъжи се за брата майстор, дето ще направи само един пръстен, но той ще бъде за принцеси и кралици! Синовете на тоя човек ще бъдат много търсени като талантливи специалисти. И най-важното - ще бъдат с по-богати души.
- Но в такъв случай животът ми ще премине само в чакане на парите от продадените бижута - отвърна Мария-Анна Аладжова. - Кога ще купувам модни дрехи от бутиците, кога ще пазарувам в супера, без да броя парите в джоба си, кога ще се радвам на съществуването си? В един вестник пишеше, че най-тъжната гледка била остаряващата хубава жена. Не искам да съм увехнала и безпарична гледка, когато стана на 40 години!
- Така мислиш сега, но когато ти омръзне да живееш единствено с “ха-ха” и “хи-хи”, тогава ще съжаляваш, че не си се венчала за умен и талантлив човек. И неминуемо ще се разведеш със занаятчията, за да се свържеш с майстора.
На вратата на очния кабинет някой започна да тропа нетърпеливо. Семинаристът бе довел Евтим Цветанов за смяна на превръзките.
- Басирам се на 500 лв., че тук никога няма да влезе апаш - каза тапицерът. - Защото най-безсмислената кражба е кражбата на очила - тях никога няма да сложиш на носа си. Чуждите цайси са най-непотребното нещо на света. Не мислите ли така?
Той искаше да въвлече лекарката и нейната медсестра в ненужен спор. Те обаче не му обърнаха внимание, тъй като мислеха за ония млади мъже, които са всичко друго, но не и крадци на очила.

Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар