21.12.2009 г.

СВАТБА

Докато завързвал панделка върху лъка на цигулката си Таньо Танев-Бонжура измислил името на оркестъра – “Пейзания”. После напръскал с френски парфюм панделката и изсвирил за загряване “Пърхащото птиче”. Това не е нито естрадна песен, нито ария от опера, нито филмова мелодия, а имитиране на трептенето на птичи криле, което Бонжура прави с прехлъзване на лъка по струните. Таньо Танев обикновено го свири на ухото на младоженеца и му казва: “Бонжур, мосю! Днес най-красивото птиче кацна на рамото ти!”
Тази сутрин той отново репетираше “Пърхащото птиче”, защото оркестърът щеше да свири на една сватба, чийто кум щеше да бъде Владо Кирков-Пурата, собственик на завод за електротелфери. Преди години Бонжура и Пурата работеха заедно в този завод. Владо беше началник цех, а Таньо отговаряше за художествената самодейност. В следващите години Кирков взе пари от някакви застрахователи и купи на ниска цена съсипания завод, а Танев беше съкратен и тръгна с един състав да свири по ресторанти и сватби.
Диригентът на състава Михаил Милтенов първоначално се дразнеше от панделката на Бонжура, защото с нея някогашният самодеец даваше такт на оркестъра и по този начин го правеше излишен като шеф, но впоследствие се примири, тъй като загледани в трепкането на панделката хората не забелязваха, че барабанистът нямаше пръсти на дясната ръка и удря с нея като бухалка по тупана. Пръстите си той беше оставил в завод “Фурнир” при една злополука. Случваше се някой сватбар да мерне сакатата ръка и да се намръщи, понеже в щастливия ден нямат право да участват нещастници.
Бившият дърводелец каза по-късно на Михаил Милтенов, че художникът Несторов не искал да изпише върху големия тупан думите “Оркестър Пейзания”, защото на френски това означавало “Оркестър от простаци”. Диригентът остана няколко минути замислен, после отвърна, че думите имат свойството да се тълкуват по различен начин и единствено от човека зависи кой от тях да избере. “Ето например – допълни той - за мен “Оркестър Пейзания” не означава “Оркестър от простаци”, а “Оркестър “Пей за Ния”.
Спомената Ния е съпруга на диригента повече от 15 години. Когато я видял за първи път тя вадела от петата си трън и тананикала мелодията на телевизионната реклама за кока кола. Михаил Милтенов извадил кларнета от калъфа и взел да й приглася. Сетне й помогнал да отнесат чувала с билки, който била набрала, до дома й. Ния запалила печката, за да суши билките и внезапно хвърлила в огъня всичките си обувки. Казала му, че повече кракът й няма да стъпи навън. Щяла по цял ден да го чака да се върне… Когато на сутринта се събудили целите ухаещи на треви, тя извадила от печката един недогорял сандал и с него начертала върху външните варосани стени на къщата си черни очи. “От която и страна да се зададеш – рекла жената – моите немигащи очи ще те видят и аз ще излезна да те посрещна. Ще бъда постоянно тук и ще се грижа за нашите деца, а ти където и да си, пей за мен!”
Свекърът на сватбата, на която щеше да кумува Пурата, беше с побелели коси, но нямаше нито един белег по себе си – дори от порязване с бръснарско ножче. “Този човек на младини се е казвал Сталин – обясни Бонжура на музикантите от оркестъра. – След това се прекръстил на Исус. Баща ми разказваше, че по времето, когато хората се обръщали към него с думите “другарю Сталин”, той изнасял сказки и беседи, в които твърдял, че е един от първите човеци, които са формирани по модела на Ленин и че скоро земята щяла да се пренасели с такива като него. Впоследствие обаче взел да твърди, че общ език на планетата не трябва да бъде нито английският, нито руският, а арамейският език, тъй като на него е говорил Спасителят Исус Христос и че това е езикът на истината и любовта, която ще направи всички щастливи”.
Когато влезнаха в ресторанта на сватбеното тържество, барабанистът изръмжа, че му е омръзнало да гледа българи, които се превъртат в убежденията си по-бързо от фурнаджийски лопати и лапна дъвка, за да не се изплюе в лицето на свекъра. Милтенов кротко му отвърна, че всеки, който живее повече от 50 години, бива принуден от съдбата поне веднъж да си промени представата за света. И за това не е виновна толкова неговата слабохарактерност, колкото шамарът на времето.
Бонжура не чу тези думи защото беше застанал до младоженеца и му свиреше на ухото “Пърхащото птиче”. В началото пърхането се чуваше тихо, сакаш идва от букета с рози в голямата ваза, но после постепенно взе да се усилва и се чуваше из целия ресторант. Младият съпруг се хилеше глупаво като ония момчета, които се радват, че не са се родили жени, за да ги подозират след време, че не могат да имат деца, понеже са правили криминални аборти.
- Момичето, което ви давам – взе думата бащата на булката – е сред останалите жени това, което е мерцедесът между автомобилите. Тя израстна толкова хубава, защото аз написах с блажна боя върху огледалото й “Бъди красива и мълчи!” Предупреждавах я, че в наше време многото приказки могат да изгорят не само душата, но и да съсипят тялото на човека.
- Вярно, че е красива, но е много болнава – обади се някой от ъгъла на ресторанта.
- Така е – съгласи се бащата на младоженката, - но тя често боледуваше, понеже постоянно я урочасваха заради хубостта й. – И предложи да пият на екс, защото след третата чаша нито свекърът, нито свекървата ще се заинтересуват от какви болести е лежала булката.
Оркестърът засвири Менделсоновия марш и всички започнаха да викат: “Горчиво! Горчиво!” Кумът запали поредната си пура и вдигна тост за щастието на младоженците. “Откакто купи на безценица нашия завод тоя човек започна да пуши само пури – каза Бонжура в ухото на диригента. – Затова всички му викат Пурата”. Михаил Милтенов кимна с глава и наду още по-силно кларнета си.
Управителят на ресторанта гръмна шампанско и двама сервитьори внесоха едно прасенце върху тава. Сложиха го пред кума, той остави с важен жест пурата си в пепелника и посегна да вземе ножа, за да си отреже мръвка като най-важен човек на сватбата. Но роднините на свекъра се развикаха: “На животното му е студено!” “Как ще му е студено, като току-що излиза от фурната!” – отвърна кумът и се усмихна, защото помисли, че ракията много бързо ги е хванала. “Студено му е, понеже е опърлено и няма четина! Завий го с двайсетолевки, за да се стопли!” “Ама че глупава традиция!” – помисли си с раздразнение Владо Кирков и извади от джоба си тлъст портфейл. Започна да изтегля от него едри банкноти и да ти слага върху гърба на прасето. “Още! Още!” – продължаваха да викат сватбарите и да ръкопляскат. След няколко минути тавата не се виждаше от пари.
- Сега вече свинята се стопли – каза един от келнерите и пъхна в зурлата й пура.
Тъкмо присегна със запалката да я запали и се чу гласът на кума:
- Да не би да намекваш, че аз съм една доволна свиня с пура в устата? – изкрещя той целият почервенял и са нахвърли върху келнера.
Мъжът от дъното на ресторанта, който беше подметнал, че булката е болнава, хвърли върху тях чиния със салата. Тогава бодигардовете на Пурата скокнаха и започнаха да бият сватбарите.
Когато бъркотията поутихна, Бонжура се измъкна изпод една купчина хора и взе да трие с кърпа разкървавения си нос.
- Не съжалявам, че ми счупиха цигулката – каза той на диригента. – Поне пребих от бой Пурата, задето всички ни превърна в пейзани. В последните години толкова злоба му натрупах, че очаквах сгоден момент да го размажа от бой.
- Цигулката ти я настъпи без да иска нашият барабанист, когато хукна да удари в лицето прекръстилият се от Сталин на Исус свекър – каза Милтенов и тихо засвири рекламната мелодия на кока кола.

Разказ от книгата "Старата улица", 2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар