21.12.2009 г.

КРЪВНА ГРУПА “АВ”

В шест без пет Петринел Топалов завари пред вратата на дома си дрипав мъж, който с ръкава на палтото си триеше месинговата плочка с името му. Огледа го любопитно и каза:
- Вие сте вторият, когото заварвам тази седмица да лъска табелата ми. Първият се възмущаваше, че мухи са оплюли името ми, а това било недопустимо за човек като мен. Попитах го защо не е идвал да я чисти преди реституцията да ми върне магазина на ул. “Гурко” и го изгоних без да му дам нито една стотинка.
- Аз не търкам табелката за пари – отвърна обидено дрипавият. – Аз я изстъргвам, за да се появи отдолу истинското ви име. Известно е, че когато започнеш да чегърташ едно име, винаги откриваш любопитни подробности. При вас най-интересното нещо е, че сте роден с името Емануил Хитов.
Петринел Топалов неволно погледна към месинговата плочка – дали не се е появило споменатото име. Дрипавият мъж се разсмя:
- Толкова се учудихте, че веждите ви се вдигнаха до средата на челото. Сигурно ще се мушнат под косата, когато научите, че сте правнук на Панайот Хитов. Доказателство е часовникът на воеводата – върху долния му капак са написани имената на синовете и внуците му. Последното име е вашето.
Мъжът бръкна във вътрешния джоб на палтото си и извади увит в бродирана кърпа голям джобен часовник. Върху горния му капак бяха гравирани буквите П и Х, а върху долния се виждаше колона от ситно надраскани думи. Петринел се втренчи в тях, но изохка и се хвана за дясната буза.
- Един зъб ме прищраква от време на време – каза той. – Какъв правнук на хайдутин съм, като ме е страх да отида на зъболекар?
- И аз не ходя по зъболекари – усмихна се дрипавият мъж. – Не защото ме е страх, а защото нямам пари. Щом в някой кътник зейне дупка, аз я натъпквам със семе от карамфил. Нервът се успокоява и болката за пет минути преминава. Отключете вратата да влезем вътре – ще ви пъхна в зъба карамфилено семе и ще ви разкажа историята на името ви.
Топалов отвори вратата и мъжът с особен нервен тик прекрачи прага.
- За последен път бях тук преди повече от 40 години – каза той и подадена Петринел някакво потъмняла семка, но като го видя, че прави гнуслива гримаса, я пусна обратно в джоба си. Настани се на кожения фотьойл до прозореца и продължи: - Бях дошъл със сина си Емануил. Докато момчето лазеше покрай тази жълта стена, която тогава беше боядисана в бледо розово, аз уговарях с Петър Топалов осиновяването му. И плачех, защото е трудно на един баща да се раздели с детето си.
Мъжът отново повтори нервния тик.
- Забравих да ви се представя: д-р Любослав Хитов – хирургът, за когото някога вестниците писаха, че е оперирал от апандисит народен враг, нелегално вмъкнал се в републиката, с цел да я съсипе чрез поредица от саботажи. Не ме тикнаха в затвора, защото се изясни, че не съм знаел кого оперирам, но заради “проявена несъобразителност” ми счупиха пръстите на дясната ръка.
След година си намерих работа в едно погребално бюро. Не, не бях гробар. Аз възвръщах нормалния вид на покойниците, издъхнали с изкривени от ужас лица. Като хирург знаех кои мускули да прережа, за да се затворят раззиналите им уста и с колко тежки монети следва да се притиснат очите им, за да останат клепачите затворени.
С бъдещата си съпруга се запознах на погребението на баща й. В предсмъртния си час той се беше вкопчил за дъщеря си и трябваше със скалпела да прекъсна мускулните връзки на китките му, за да го положат в ковчега.
Момичето бродираше красиви женски глави върху калъфки за възглавници. Купуваха ги осакатени от войната мъже, които не можеха да си намерят истински съпруги, върху които да лягат. Кърпата, с която увивам часовника на Панайот Хитов, е бродирана от нея. Подари ми я, когато й предложих да се оженим. Бях толкова щастлив, че по цял ден държах радиото си на прозореца. Исках с танцова музика да възвестя радостта си на минувачите по улицата. Веднъж, докато се бръснех, на вратата ми позвъниха домоуправителят и един милиционер. Униформеният ме попита кого предпочитам да арестува за нарушаване на обществения ред – мен или радиото. Казах: радиото, защото в неделя ми предстоше граждански брак. Отнесоха радиото, но аз започнах да си свирукам с уста.
Сватбата направихме в къщата на жена ми. Тя е триетажна. Първият етаж е от камъни, вторият е от тухли, а третият – от дървени дъски. През летните месеци семейството търсело прохлада на първия етаж, през зимата всички се разполагали в топлите стаи на средния кат, а през умерените дни обитавали дървения етаж. Щом разбраха, че работя в погребално бюро, съседите започнаха да странят от мен. Гнусяха се да идват на гости, понеже мислеха, че с ножа, с който режа салатата за ракията, режа и жилите на мъртъвците. Фурнаджията пък престана да ми дава хляб, тъй като мислеше, че го купувам с монетите, с които притискам очите на покойниците.
Понеже живите ме отбягваха, започнаха да ме навестяват мъртвите. Постоянно сънувах един младоженец, който се връща от отвъдното, за да довърши първата си брачна нощ, и един ревнивец, излазал от гроба, за да провери жена си – дали спи сама. Най-рядко, но най-продължително сънувах лейтенанта, прескокнал оградата на преизподнята, за да си отмъсти на капитана, застрелял го в гърба от озлобление, че е паднал на покер.
Мъртвите изчезнаха от сънищата ми едва когато започнах да карам съпругата си вечер да се къпе от дневния парфюм и да скача десет минути на въже – като малко момиченце – за да се изпоти и да заухае на живо същество. Не исках кожата й да излъчва сладникавия аромат, с който мажат покойниците, за да се представят в благопристоен вид пред Бога. Исках тя да мирише на точно определена жена, откликваща на своето точно определено име.
Един ден отказа да се изкъпе. Предположих, че се е разгневила, заради детската свирка, която бях ти донесъл подарък. Сигурно е помислила, че съм я откаднал от ковчега на момчето, за което говореха, че е умряло от дифтерит. Всъщност то се беше задушило от лакомо ядене на варено яйце. Обаче работата с жена ми излезе друга – влюбила се в библиотекаря на градската читалня. Той я омагьосвал с преразказите си на любовни романи, докато аз съм режел жилите на мъртъвците. За съжаление моите разкази бяха все за студени мъже и жени, които лежаха примирени в дървените си сандъци, а не се целуваха в златни карети и не се търкаляха страстно в топли легла. Отвратена от мен тя предложи да се разведем и да те дадем за осиновяване на семейство, което е способно да ти създаде нормална биография. После си пъхна в ушите восък, за да не чува какво й говоря. Каза ми, щом ти намеря осиновител, да я потупам по рамото, за да си извади тапите и да чуе името на новите ти родители. В деня на Кирил и Методий аз я хлопнах по гърба и й съобщих, че семейството на земемера Петър Топалов е съгласно да те осинови при условие, че те прекръсти с името на рано починалия им син Петринел. Името Петринел е странно. То е мешавица от имената на Петър Топалов и на жена му Нелина.
Петър познавах от времето, когато бях хирург. Дойде да му преливам кръв от група А, защото някакъв професор му казал, че само по този начин ще може да се избави от гъбичките по краката, които го докарваха до лудост. Изсмях се на глупавия съвет на професора и му намазах краката с хайдушкия мехлем на Панайот Хитов. С този мехлем нашият прадядо е лекувал разкървавените нозе на четниците си. Рецептата я знам само аз и я пазя в дълбока тайна. С три намазвания изцерих Петър Топалов и той каза, че ми е задължен за цял живот.
- Защо ми разказвате всичко това? – прекъсна го Петринел. – Вие не сте ми баща. През цялото време ви наблюдавах и се сетих, че сте просякът пред магазина ми на ул. “Гурко”. Разбрали сте, че аз съм собственикът и сте сте дошли да ме изнудвате за пари, бръщолевейки сърцераздирателни истории. Или ще искате сега аз да ви осиновя и да ви гледам до смъртта ви?
При тези думи Любослав Хитов скокна от кожения фотьойл и запретна дрипавия си ръкав. Измъкна ръждив скалпел от джоба и си преряза вените на ръката. Подвикна на Петринел да донесе чаша, в която да се отцеди кръвта, за да я занесе за изследване. Тя неминуемо щяла да се окаже от рядката кръвна група АВ на рода Хитови. Тогава никой нямало да се съмнява, че двамата са баща и син.
Топалов привидно се съгласи, че пред него стои баща му. Чак тогава дрипавият мъж се успокои и каза, че ще го прегърне след като се изкъпе в банята и се облече в чисти дрехи. После щели да вечерят заедно и той щял да си тръгне.
След половин час Петринел отвори вратата на банята и видя стареца да лежи в препълнената вана. Водата беше червена от изтеклата през прерязаните му вени кръв. Лицето на мъртвеца изразяваше щастие. Топалов сложи приготвените чисти дрехи до застланата за вечеря маса и се облегна прозореца. Джипът на повиканите полицаи щеше да паркира до стълба на уличната лампа. Там, в детството му, често се спираше една побелаяваща жена, хванала под ръка някакъв мъж с дебели очила. Всяка година на рождения му ден тя го причакваше пред училището и му подаваше шоколад. Кой знае защо го наричаше Емануил, разплакваше се и триеше очите си с бродирана кърпа. Петринел се отдръпна от прозореца и извади от дрехите на мъртвеца копринената кърпа, с увития в нея часовник на Панайот Хитов. Върху долния капак бе изписано името Емануил, после някой го беше зачертал и надраскал Петринел. А откъде дрипавият мъж можеше да знае каква е кръвната му група? Топалов се върна в банята, взе оставения върху ръба на ваната скалпел и с него изчегърта жълтата боя на стената зад кожения фотьойл. Отдолу се показа бледо розово петно.
Подир два дни Петринел завари пред магазина си на ул. “Гурко” омърлушен мъж. Попита го дали не знае, че това място е запазено за просене от Любослав Хитов. Оня отвърна, че не е дошъл да заеме чужда територия, а да получи обещания от просяка крем против гъбички, от които страдат всичките боклукчии. Петринел поклати глава и каза, че човекът с лекарството няма да дойде, тъй като е мъртъв. Мъжът разчеса ръцете си до кръв и тихо рече:
- Дано да се е сбъднало желанието му да си замине от този свят изкъпан и облечен в чисти дрехи! – и с бързи стъпки се запъти кам спирката. Едва когато хлътна в автобуса, Петринел си спомни, че това е мъжът, когото завари пръв да лъска месинговата табела на вратата му.

Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар