20.12.2009 г.

ЮНГАТА БЕЛОГЛАЗОВ ОТСИЧА РЪКАТА СИ

До края на живота си Игор Тимофеевич Белоглазов не се прекръсти нито веднъж, защото нямаше дясна ръка. Преди всяка тържествена служба на Възкресение Христово съпругата му Матрьона Сергеевна Лопухина молеше свещеника в руската черква да разреши на мъжа й да направи кръст пред лицето си с лявата ръка, но попът категорично отказваше, тъй като с този ляв знак човек се обрича на дявола.
Една година след смъртта на Матрьона Сергеевна Игор Тимофеевич плати на някакъв уличен метач да застане зад гърба му и с промушена под дясната му мишница ръка, да го прекръсти. После го заведе в кръчмата “Голямата бъчва” и го почерпи с ракия. На третата чаша го попита дали след това прекръстване с чужда ръка Господ ще му даде опрощение на греховете, но метачът не му отговори, понеже беше клюмнал пиян.

1.
В младостта си Игор Тимофеевич Белоглазов бил юнга на черноморския кораб “Княз Владимир”. След разгрома на армията на белия генерал Антон Иванович Деникин, корабът всекидневно пренасял емигранти от Одеса до Истанбул. При последното му отплаване от руското пристанище, капитанът заповядал на юнгата бързо да отсече въжетата, с които корабът бил закрепен към кея, тъй като в покрайнините на града се чували гърмежите от ожесточеното сражение между белите и червените.
“Княз Владимир” бил претъпкан с пасажери, а на пристанището имало още стотици, които молели да се качат. В тълпата стенещи хора Игор Тимофеевич забелязал една красива девойка. Цялото си богатство тя стискала в сребърно ковчеже. Лицето й, обърнато към небето, било обляно в сълзи. Юнгата й викнал да се улови за въжената стълба, която ще й хвърли, но девойката не го чула. Младият Игор Тимофеевич пъхнал брадвата в колана си, направил фуния с дланите и повторно извикал към нея. Загледана в небето, тя пак не го чула.
За да привлече вниманието й Белоглазов издърпал с лявата си ръка брадвата и като на сън замахнал и отсякал китката на дясната си ръка. Стенещата и виеща тълпа за миг онемяла. Със здравата си ръка Игор Тимофеевич хвърлил към момичето отрязаната си китка, а след нея – и въжената стълба. После припаднал, окъпан целия в кръв.
Дошъл на себе си в един цариградски лазарет. До него седяла и се усмихвала девойката от пристанището.
- Защо сте запалили свещ, забодена във филия хляб? – попитал я Игор Тимофеевич. – Аз все още съм жив!
- Пред пламъка на тази свещ се заклех да ви бъда съпруга – отвърнала младата жена.
- Но аз дори не знам коя сте?
- Аз съм най-малката дъщеря на княз Галицин. Името ми е Елена.
- Императорът няма да разреши на една княгиня да се омъжи за сина на неизвестен занаятчия от град Тамбов.
- Императорът е мъртъв и повече не може нито да забранява, нито да разрешава – въздъхнала девойката от пристанището. – Освен това аз сега съм толкова бедна, колкото и вие. Когато се улових за въжената стълба, изпуснах във водата ковчежето с парите, накитите и документите си. Ако не бяхте вие, щях да се лиша и от живота си.
Седмица по-късно княгиня Елена Галицина свалила златната огърлица от врата си и с нея платила за лечението на юнгата. После двамата взели влака за София. Българските власти й издали нови документи. В тях Елена Галицина фигурирала като Матрьона Сергеевна Лопухина. Под новото си име тя искала да се скрие от ударите на жестоката съдба.
В София прекръстената графиня започнала да дава уроци по пиано. Осакатилият се юнга си поръчал изкуствена китка за дясната ръка. Тя била само с два пръста – като щипки. Чрез тях ловял змиите във вивариума на д-р Стамен Странски и им изтеглял отровата от зъбите. Така си изкарвал прехраната. Сигурно дълго време щял да носи бяла престилка, ако докторът не го заподозрял в убийство и не го изгонил. Подозрението идвало от липсата на една пепелянка. В същото време вестниците писали, че казашкият атаман Павел Захариевич Горошинин, обитаващ сутеренна стая в квартал “Триъгълника”, е намерен мъртъв, струполен на пода. Когато го открили, той все още стискал една виеща се пепелянка.
Този атаман често наобикалял Матрьона Сергеевна. Увещавал я да зареже мизерния живот със сакатия си съпруг и да избяга с него в Париж. Твърдял, че ще бъдат богати, тъй като разполагал с парите на убитите казаци от Втора и Трета сотня. Понеже преименуваната графиня не се съгласявала да напусне мъжа си, атаман Горошинин повикал Игор Тимофеевич и му предложил срещу пет златни монети да му отстъпи съпругата си. Ако не се съгласел, атаманът го заплашил, че със сабята си ще му отсече и другата ръка.
Лицето на юнгата от кораба “Княз Владимир” почервеняло от гняв, но бързо се овладял и с привидно примирен глас казал:
- Съгласен съм, но не мога да отстъпя жена си за пет жълтици, защото тя вече не е графиня. Ще трябва да ви върна 50 български лева, за да бъде сметката ни чиста.
След това бръкнал в чантата си, уж да върне рестото и с изкуствената си ръка извадил от нея една пепелянка. Хвърлил я право в лицето на казашкия офицер. Атаманът изкрещял от уплаха и стиснал здраво змията, но тя го ухапала под адамовата ябълка.
Цели 40 дни след погребението на Горошинин от закачената на стената му седемструнна китара тихо извирали руски романси и цигански песни. Това били неизсвирените мелодии на неговия рано прекъснат живот. На 41-я ден хазяйнът продал китарата, за да си получи неизплатения от Павел Захариевич наем. Странното е, че след това китарата била многократно препродавана, не защото каквото и да се дрънка на нея все излизала популярната песен “Очи черные”, а защото всяка година, в деня на смъртта на казашкия атаман, през отвора на корпуса й изпълзявало по едно влечуго. Приличало едновременно на дълъг дървояд и на люспест глист. Доктор Странски изследвал тези същества, но не ги затварял във вивариума, тъй като били без отровни зъби. Преотстъпвал ги на часовникаря Панчо Ланджев, който им свалял кожите и правел от тях каишки за часовнци. Каишките много бързо се износвали, за разлика от другите, правени от кожите на истинските змии.
След изгонването му Игор Тимофеевич започнал да работи като фотограф. За съжаление всички снимки, правени от него по време на годежи, сватби и кръщенета постепенно избледнявали и напълно се заличавали след 40 дни. Това дало повод на много хора да го обявят за прокълнат, но всъщност причината била във фиксажа, който, поради бедност, Игор Тимофеевич купувал с изтекъл срок на годност.

2.
Преди 35 години, в нощта на Възкресение Христово, Игор Тимофеевич Белоглазов почука на вратата ми и попита дали съм си донесъл от черквата запалена свещ. За съжаление неговата угаснала по пътя, а той много искал да има у дома си пламъче от свещения огън. След смърта на съпругата си винаги забождал великденската свещичка във филия хляб и я слагал пред портрета й.
Поканих го да влезе и го почерпих с червено яйце и козунак. Пихме и по чаша вино. Тогава той неочаквано ми призна, че съзнателно е угасил по пътя свещта си, за да намери повод да разговаря с мен. Разказа ми историята на живота си и ме помоли, когато умре, да поставя в ковчега му китката на дясната му ръка. Матрьона Сергеевна Лопухина я била запазила, увита в копринена кърпа.
Попитах го защо толкова държи да бъде погребан със съсухрената си китка, а той отвърна, че иска да премине в отвъдното с неосакатено тяло. Жена му щяла да го чака при вратата на рая. Той щял да я прегърне силно и да я покани на танц. Валсът щял да бъде като оня, който не успели да изтанцуват в деня на сватбата си.
Накара ме да се закълна в един троен руски кръст, че ще изпълня последното му желание. Като предварителна отплата за услугата ми подари златна фиба за коса с вграден в нея малък диамант. Именно този бляскав скъпоценен камък най-напред привлякъл погледа му на Одеското пристанище и го накарал да се вгледа в красивото, печално лице на младата княгиня. Фибата останала последният непродаден накит. Пазели я като скъп спомен.
Изпълних желанието на Игор Тимофеевич и го погребах с отрязаната му китка. Сигурно в другия свят ще бъдат истински щастливи с Матрьона Сергеевна.
Забелязал съм, че когато мисля за тях, диамантът върху фибата засиява два пъти по-силно. А може би си въобразявам?

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар