Маркизата

Щом усети, че полицията диша във врата му, Сали Мангала продаде крадения пръстен на някакъв мъж, който в най-голямата жега се беше издокарал с костюм и вратовръзка. И го проследи, за да си го вземе обратно, защото голям позор за дъртия циганин е да шитне златна бижутерия на цената на бронзова халка.
Мъжът с вратовръзката излезе аджамия. Вместо да сложи пръстена върху трамвайните релси, та железните колела да го превърнат в неразпознаваема пита, той го пъхна в джоба си. Ако беше тарикат, щеше да замени сплескания пръстен за друг, по-малък, но нов и съвсем законен. Дори най-предпазливият търговец щеше да склони на такава трампа, щото си е чиста далавера. Обаче мъжът с костюма се качи в шестицата и потегли към квартал “Надежда”. Сали Мангала се шмугна след него. Като видя, че се е изнизал от ченгетата, той започна да се върти около джоба на мъжа. Обаче оня извади пръстена и започна да го разглежда до прозореца, на светлина. Бижуто изглеждаше като ново, защото ръбчетата в плетеницата на челото му не бяха протрити от носене.
- Този пръстен се казва “Маркиза” - обади се пенсионерът, който любопитно надничаше през рамото на мъжа. - Моделът го е измислила самата Мария Антоанета. Благородничките луднали до такава степен по него, че не го сваляли от ръката си дори когато ги отвеждали на ешафода. Буржоазките се усъмнили, че накитът влече след себе си проклятие и ювелирите престанали да го изработват. Маркизата излязла повторно на мода по времето на Наполеон III, когато императорът го подарил на принцеса Евгения Савойска.
Аман от скучаещи пенсионери, въздъхна мъжът с костюма и се завъртя кръгом.
- Не ми обръщайте гръб, - каза старият човек - не ви баламосвам. Живял съм в Париж и мога да добавя, че за да носи щастие, маркизата се подарява или в кутия от кехлибар, или прихваната с бяла панделка към букет червени рози.
Мъжът с пръстена слезе на предпоследната спирка и настоя цветарката да привърже бижуто с бяла фльонга към букета от пет рози. Как ли ще възкликне Магдалина, като й връчи този ненадеен подарък - усмихна се мъжът. Вчера, докато ядоха сладоледовите пасти в сладкарница “Лучано”, тя му се закле, че е занемарила всичките си досегашни познанства и се крепи към него на паяжинена нишка. Нека той внимава да не разкъса - волно или неволно - тая нишка, защото ще я обрече на пустинна самотност. А сутринта му каза по телефона, че се е сънувала като кръстница на света - всички предмети около себе си наричала с неговото име Стрезо. Пепелник “Стрезо”, гребен “Стрезо”, ваза “Стрезо”.
Господи, какви странни неща идват в главите на влюбените жени! Ами че той самият мрази името си. Родителите му го кръстили на някакъв рационализатор. Бил хубав и умен мъж. Можел от три колела да направи ръчна количка, която без вибрации да се качва и слиза по всякакви стълби и бордюри. А обикновения възвратен клапан преструктурирал така, че да пропуска вода обратно пропорционално на силата на налягането й: при активна течност - тънка струйка, при слаб напън - широк отвор.
Стрезо разбра, че няма да се превърне в копие на образеца си още при първата поява на младежките пъпки, които набраздиха лицето му. Освен това до десети клас трудно се ориентираше в посоките “ляво” и “дясно”, тъй като и двете му ръце бяха еднакво сръчни и все не му влизаше в главата дефиницията, че “дясната е оная ръка, която усещаме като по-силна и с която пишем”. На всичко отгоре седеше на един чин с момче, предпочитано от съученичките им само заради красивото си име Августин Светославов. А той - с неговото Стрезо Пунчев - все стоеше в изолация.
Преди година отказа да се ожени за чипоносата си колежка Ангелина от счетоводството, за да не се родят деца с плоски и нащърбени лица. Те до края на живота си ще го обвиняват за неуспехите си и ще мразят да се гледат отразени в каквото и да било огледало, стъкло на витрина или в чаша с вода. Затова беше много щастлив, когато хубавата диспечерка Магдалина се съгласи да пие кафе с него.
Обаче още на другия ден елмонтьорите му се изсмяха, че е попаднал на уличница, която всеки от тях е пробвал. Стрезо се ядоса и след работа без всякакви заобикалки попита Магдалина дали е развратница. Тя му отвърна, че не е и това го успокои.
Постепенно Стрезо Пунчев хлътна по нея и започна дори да ходи в дома й. Запозна се с майка й, баща й и брат й. Сега с букета рози и привързания към него пръстен щеше да й направи предложение за женитба.
Магдалина направо се захласна по маркизата. Дори облече официалната си рокля, за да заприлича на бизнесдама. Извика брат си да я фотографира на цветна лента. Той се появи сънлив след нощната игра на покер, запали цигара и взе да разглежда пръстена.
- Обаче това нещо е крадено - рече внезапно той. - От вътрешната страна е гравирано: “На Вера. 1995 г.” Нито сега сме 1995 година, нито пък някой някога те е наричал Вера - обърна се той към сестра си. - Като няма мангизи за почтен златен пръстен, по-добре е твоят пореден сваляч да ти беше купил ламаринен от битака.
Братът започна да се кикоти:
- Вместо да влезеш с него в черква, май ще му ходиш на свиждания в пандиза. Веднага ще се обадя на ченгетата - нека дойдат да го закопчаят.
- На никого няма да се обаждаш, гадняр подъл - изкрещя Магдалина. - Откакто те водят на отчет в полицията, не преставаш да стържеш боята на съседските леки коли, за да разбереш дали са пребоядисвани след кражба и да ги натопиш. Правиш се на светец, а си мръсен изнудвач. Готов си да ми скапеш бъдещето, за да се представиш на полицията като осъзнал се престъпник. Никога повече няма да сядам на една маса с теб!
Магдалина започна да се тресе от плач.
- Не съм знаел, че купувам краден пръстен - измрънка Стрезо Пунчев . - И без него възнамерявах да ти предложа да ми станеш жена.
Магдалина изтри с длани сълзите си:
- Като са ти казвали, че съм курва, това не значи, че трябва да ме купуваш с апашки бижута, смотаняк такъв! Разкарай се веднага оттук - и ти, и букетът ти, и пръстенът ти!
Тя пъхна златния подарък в розите и ги изхвърли през прозореца. Те паднаха в краката на дебнещия Сали. Обаче циганинът не се наведе да ги вземе, защото си спомни думите на пенсионера в трамвая, че маркизите носят нещастие. Но кой от приятелите му е живял във Франция, че да му го каже своевременно.
След букета през прозореца изхвърча и телефонът. Магдалина искаше с него да удари брат си, но той се наведе и с юмрук я халоса в брадата. На Стрезо му причерня и с две ръце стисна гърлото на покерджията. Двамата се търкулнаха на земята. Майката и бащата седяха безмълвно на миндера - равнодушни и свикнали на подобни истории, които в един момент престават да правят впечатление.
Сали Мангала усети, че полицията отново му диша във врата и побърза да се изпари от горещия терен. Вечерта предупреди аверите си да не налитат на маркизи. Те обаче нямаха представа как изглеждат прокълнатите пръстени и поради това допиха мастиките си в мрачно настроение.


Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев