20.12.2009 г.

КЪПЕЩАТА МЪРТЪВЦИ

На тротоара пред хотела се мотаеше възрастна жена. Човек би помислил, че възнамерява да измие срещу два лева стъклата на спрелия форд. Но тя не носеше нито шише с вода, нито гъба. По едно време се наведе и вдигна нещо от земята. Отърка го в овехтялата си рокля и го приближи към дебелите си очила. После го сложи върху дланта си и се обърна към светлината на уличната лампа. След минута от хотела излезе як мъж. С едната ръка се опитваше да затегне вратовръзката си, а с
другата държеше през кръста момиче с дълги изкуствени мигли.
- Защо се въртиш около колата ми? – скара се той на жената. – Не виждаш ли, че вече е била на автомивка?
- Няма да я изцапам – отвърна кротко тя. – Въобще не съм я докосвала. Като минавах по улицата, видях до нея нещо да проблясва. Наведох се и намерих ей тоя златен пръстен.
- Щом си го намерила – твой си е! Изчезвай преди да си станала на палачинка под форда! – каза якият мъж и отключи вратата на колата.
- Не мога да изчезна с чужд късмет – поклати глава старицата. – Пръстенът беше край автомобила, значи е ваш. Така е решила съдбата! Сигурна съм, че съвсем точно ще стане на ръката на младата госпожица.
- Госпожицата е стрийптизьорка и не трябва да има нищо по себе си, когато се върти около кола – разсмя се с цяло гърло якият мъж.
- Може да го носи, когато е облечена – рече наивно възрастната жена. – И ще си спомня с благодарност, че вие сте го поставили на ръката й.
- Тази вечер тя ще ме запомни с нещо друго, а не с пръстена – ухили мъжът, докато се наместваше на седалката.
- Ако не желаете да вземете бижуто, аз ще го върна на същото му място – въздъхна възрастната жена. – Жалко, той беше предопределен за вас!
- Може наистина пръстенът да е предопределен за мен – обърна се момичето към мъжа. – Дай на добрата госпожа 5 лева и да тръгваме, че закъснявам за програмата.
Той изсумтя, извади от портфейла една петолевка и я подаде на старицата. Тя благодари и когато мерцедесът изчезна в края на улицата, влезе в денонощния супермаркет. Купи хляб, сирене и салам. После се върна за бутилка ракия.
- Ако бяхте продали пръстена на бижутер, щяхте вместо 5 да взмете поне 50 лева – каза й служителят от рецепцията, който беше излязал на тротоара в очакване на нови гости на хотела.
- Този пръстен не струва и 1 лев, защото е от месинг - отвърна старицата. - Излъсках го предварително, за да го пробутам на някой, дето лесно си изкарва парите. До вчера принадлежеше на главния лекар, в чиято болница бях медицинска сестра. Когато умря, синовете му ме извикаха да го измия. От миналата година къпя мъртъвци и ги приготвям за погребение. Какво да правя, като пенсията не стига дори за лекарствата. След като овдовя, главният лекар също трудно свързваше двата края. Много неща вече беше разпродал. Накрая се раздели и със златния пръстен, подарен от жена му. На негово място беше нахлузил месингов – да го връща към спомена. Синовете му ми го дадоха, защото в крематориума не допускат покойници с метални украшения. Повреждали електрическата скара под труповете.
Заради този пръстен се скарахме със съпруга ми. Настоявах той да го продаде, тъй като не върви сама жена да се мотае толкова късно из улиците, но мъжът ми се обиди, че съм го карала на стари години да става измамник. Цял живот - като учител - възлагал на децата да пишат теми за духовното величие на Антигона, на Дон Кихот и на княз Болконски, а сега трябвало да се прави на мошеник. Купих му ракия – дано му мине сръднята.
- Утре човекът с форда ще разбере, че сте го измамили и ще се върне да ви пребие от бой.
- Едва ли ще си губи времето да ме търси, за да си върне петте лева.
- Не е свикнал да го мамят. Дори да сте се скрили под земята ще ви намери и ще ви опердаши здравата.
- Няма да ме открие, защото ще къпя трупа на София Латинкова. Уби я електическият ток от един стар котлон. Имаше високо кръвно и затова носеше красива бакърена гривна на лявата ръка. След като се разболя от диабет доста отслабна. Гривната се изхлузила и допряла открития реотан на котлона. Не успяла дори да извика за помощ. Мъжът й ми даде да изхвърля на боклука проклетата гривната, но аз ще я излъскам и ще я пробутам привечер на някой паралия. Обаче ще отида в срещуположния край на града. Служителят от рецепцията не я чу, защото пред хотела спря автобус, от които се изсипаха пътуващи за Слънчев бряг словаци.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар