20.12.2009 г.

УЛИЦА “ЖИТО”

Тя е толкова невзрачна улица, че дори в години на революционни промени никому не е хрумвало да я прекръсти на “Бородински бой” или на “Бригадирски плам”. Случайни хора рядко я прекосяват, а такситата я избягват поради липсата на пътни знаци. Някои жители от квартала също я пренебрегват. Например капитан Парлапанов винаги я заобикаля в понеделник и четвъртък, защото смята, че застоялият й въздух ще го направи ленив при изпълнението на спешните задачи, които получава в сутрешните часове на тези дни.
Застоялият въздух стана причина дегустаторът на коняци Аршинков да изгуби работата си във фирма “Бакхус”. На 13 юни той усети, че доматената супа и панираният кашкавал върху трапезата миришат по един и същ начин – на цъфнало индрише. И обвини жена си в прекомерна употреба на силни подправки, които съсипват усещането му за останалите аромати на света. Тя се закле, че освен сол нищо друго не е слагала в гозбите, но в края на краищата се оказа виновна. За да раздвижи въздуха Аршинкова отваряше северните и южните прозорци на къщата. Този ден беше сложила на кухненския перваз саксията с индрише. Въздушното течение обхвана миризмата на цветето и я захлупи върху лицето на дегустатора. На следващия ден тя замени индришето с рози и манджите придобиха вкус на готвени с гюлово масло. Дегустаторът Аршинков се вбеси, че съпругата му е повярвала в глупостите за застоялия въздух и закова кухненския прозорец с два пирона, но обонянянието му бе разклатено завинаги.
За да го възстанови Пулейкова от къщата с железния балкон го посъветва да постъпи в сервиз за вентилатори, но д-р Балабанов категорично му забрани, поради опасност да хване синузит от пробното духане на ремонтираните машинарии. Пулейкова беше известна с неуместните си съвети, най-странният от които бе да се яде локум, потопен в сол, за да не се пристрасти организмът към сладкото и да се разболее от захарна болест.
Уволненият от “Бакхус” Аршинков накрая постъпи във фабрика за амоняк. Не усещаше острата миризма и работеше без маска. Това му позволи да си тананика чалгаджийски мелодии. В такъв момент го завари делегация от турската фирма “Газова енергетика”, която възнамеряваше да закупи 51% от акциите на фабриката. Пратениците докладваха по телефона на шефа си в Истанбул, че амортизираната техника тук се компенсира от оптимизма на работниците и той им нареди моментално да сключат сделката.
От увлечение по чалгата Аршинков постоянно ходеше с отворена уста. При едно завръщане у дома си някаква разлютена оса го ужили по езика и той почина от задушаване. Два месеца по-късно – след дълго премисляне - Пулейкова каза, че тази смърт не е случайност, а закономерност при атеистите, които си нямат ангел хранител, и подчерта, че дегустаторът щеше още да е жив и здрав, ако беше постъпил в сервиза за ремонт на вентилатори, тъй като при синузита е невъзможно да ходиш с отворена уста и да тананикаш каквато и да било песен. Капитан Парлапанов отвърна, че причината не е в отсъствието на ангел хранител, а в застоялия въздух на улица “Жито”, който гъмжи от оси, мухи и комари, намерили тук убежище от активния живот по съседните булеварди.
Всички погледнаха нагоре да търсят орляци от насекоми, но вместо тях видяха падащи едри снежинки. На един метър от земята те се превръщаха в дъждовни капки и със звън се разбиваха в тротоарните плочи. Гимназистът Салчев каза, че този звън наподобява ритъм от песен на “Ролингстоунс”, но никой не му обърна внимание, защото беше учил китара при немарлив учител, който не забелязал, че момчето е левичар и по този начин опропасти заложения в него талант.
Пулейкова приклекна, но не за да чува по-ясно мелодията на капките, а за да очертае с пръст точната граница между снега и дъжда. Когато се изправи, попита къде е д-р Балабанов, за да му поиска термометъра. Тя възнамеряваше да се басира на 10 лева със съпругата на капитана, че ще накара термометъра да полудее, като го движи бързо над и под линията на топенето на снега. Гимназистът Салчев отбеляза, че при енергичното прескачане на чертата на нулата, живакът така ще се загрее, че от син ще стане червен и болните ще загубят доверие в доктора, понеже ще мислят, че за по-евтино си е купил термометър с вино, който още на времето си е бил отхвърлен от Целзий като неточен. Пулейкова му се сопна да си гледа левашката музика и продължи да опипва линията на дъждовното превръщане.
По време на това опипване д-р Балабанов мереше температурата на бащата на гимназиста Салчев, който от началото на снеговалежа бе започнал да говори на френски и немски през едно изречение. Съседът на Салчев каза, че тук не става дума за болест, а за най-обикновен тарикатлък. Винаги, когато някой го помолвал за услуга, Салчев започвал да приказва на чужди езици. Преди малко съседът му поискал бензиновия трион, за да отреже смокинята си по линията на топящия се сняг и така да я предпази от измръзване, а Салчев отвърнал: “но посибле, майн хер!”
Дървото било кръстоска между бяла смокиня от остров Самотраки и чайна маслина от полуостров Пелопонес. Плодовете ставали светлосини и никога не гниели. Превърнати в пелте те унищожавали бацилите на едрата шарка.
За да спаси смокинята от рано дошлия през октомври сняг, капитан Парлапанов разля бензин в кръг около дървото и го запали. При лумването на огъня Салчев възвърна българската си реч и обясни, че в моменти на внезапни изненади започвал несъзнателно да приказва езиците на двете си баби – Жозефина и Лилимарлен.
Един заблуден минувач попита мъжете дали единственото забележително нещо на улица “Жито” е смокинята Или фурната, от която всеки може да си купи хляб с формата на своя зодиакален знак? И какъв хляб ще трябва да яде роденият на границата между Овен и Телец? Излезлият от фурната старец го посъветва в такъв случай да купува двата хляба и да ги яде едновременно. Заблуденият минувач му благодари, защото го помисли за пенсиониран професор, а всъщност това беше 25-годишният побелял от брашното пекар, който обичаше да си прави шеги, щом излезе пред фурната на хлад. Привечер съпругата на капитан Парлапанов каза на мъжа си, че само привидно животът на улица “Жито” се различава от живота на булевардите, по които катастрофират коли, дефилират шествия и се разминават познати и непознати. В действителност той бил по-интересен дори от историите, разказани в “1001 нощ”, които тя прочела, докато работела като библиотекарка. И го помоли в понеделник и четвъртък да не става половин час по-рано от леглото й, воден от предразсъдъка за застоялия живот. Парлапанов се съгласи да минава по малката улица “Жито” само до деня, когато ще го произведат в полковник. Защото всеки полковник е длъжен да се движи по маршрут, по който да бъде забелязван от колкото се може повече хора.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар