СЛАМЕНАТА ВДОВИЦА ЛАЗАРИНА МЕРАНЗОВА

Тя имаше съпруг само от Цветница до Великден. През останалото време беше сламена вдовица, защото Емануил Меранзов обикаляше
егейските острови и търсеше глави на Афродити.
Когато намираше красива мраморна глава, плащаше на иманярите със златни наполеони и я пренасяше зарита в кюмюра на международния влак за Берлин. Въпреки че пътуваше с бял костюм в първа класа, той през половин час отиваше до локомотива, под предлог, че не може с кибрит да си запали дебелата пура и му трябва жар от пещта.

1.
При едно поредно палене на пурата, вместо огняря го посрещнал полицейският капитан Владилен Алтамиров и му казал, че го арестува за контрабандна дейност. Преди да му надене белезниците, му заповядал да изрови от въглищата главата на Афродита, която ще послужи в съда като веществено доказателство.
Емануил Меранзов се престорил на уплашен и покорно взел огнярската лопата. Но вместо да разрови въглищата, под които е скрита мраморната глава на богинята, той се извъртял и халосал в лицето капитана. После отворил вратата на локомотива и го изхвърлил през нея.
Когато Владилен Алтамиров дошъл на себе си, усетил че вместо нос на лицето си има някаква чушка гамба. Тя била доста голяма и му пречела да вижда какво се намира пред краката му. Поради това често се спъвал в камъни и пропадал в дупки. Колегите му се присмивали и му викали Гамбата. Капитанът до такава степен се озлобил, че се заклел лично да застреля в лицето Емануил Меранзов.
Тъй като околийският управител не му разрешил да задели един полицай за денонощно наблюдение на къщата на контрабандиста, Гамбата давал половината от заплатата си на бръснаря Милчо Хоросков, за да му докладва всекидневно с кого се среща сламената вдовица. Веднъж лично я спрял на улицата и й казал:
- Заклел съм се да убия мъжа ти. А ти ще се омъжиш за мен и цял живот ще ми миеш съсипаното лице с розова вода. Ще ми родиш и две деца, които на всяка Черешова задушница аз ще водя да тъпчат гроба на първия ти съпруг.
При тези думи Лазарина цялата изтръпнала и едва се добрала до дома си с вдървени колена. Изтръпването й било толкова силно, че било усетено от Емануил Меранзов като втрисане чак в Будапеща. Това станало по времето, когато контрабандистът се пазарял с барон Лайош Ференц относно цената на една нова глава на Афродита.
Баронът се усъмнил, че Емануил Меранзов е донесъл фалшификат, тъй като не е възможно всеки месец да се изважда от земята по една мраморна богиня. Контрабандистът отпил глътка коняк, за да се съвземе след втрисането и обяснил, че е попаднал на гробище на Афродити. Всяко момиче, което ставало проститутка, поръчвало на каменоделците статуя на Богинята на любовта и я заравяло в гробището като знак, че затрива хубостта си, предлагайки тялото си на мъжете да го ръфат всекидневно като настървени нерези. Лицата на мраморните скулптури носели черти от физиономиите на проститутките, които до една били красавици.
Цялата тази история не впечатлила унгарския барон и той поръчал на Меранзов занапред да му носи глави от надгробни паметници на починали жени. Когато стигнели бройката 100, щял да ги нареди край стената на семейната им гробница, да се венчае за тях и да се самоубие чрез прекалена доза морфин.
- Защо ви трябва да се жените за сто каменни жени? – попитал Емануил Меранзов.
- Защото не мога да бъда със сто истински, живи жени – отвърнал Лайош Ференц. – През войната парче от шрапнел отнесе мъжествеността ми и ме обрече на вечна пасивност.
- А как ще стане самото венчаване? – продължил да любопитства бракониерът.
- С бръснач ще направя рана на мястото, където някога имах мъжки израстък и ще изпразня пулсиращата си кръв в устата на всяка една от жените. Те ще забременеят и ще родят каменни момчета с човешка кръв. Ще бъдат Гранитната гвардия на императора. Ти ще станеш настойник на тези момчета. Половината си богатство ще препиша на теб. Нотариално завереното завещание ще получиш в семейната гробница, защото ще присъстваш в нея при сватбата ми в качеството си на мой кум. Намери си някоя Афродита за кума.
След тези думи барон Лайош Ференц направил дяволски кръст със средния пръст на лявата си ръка, а Емануил Меранзов изтеглил нишка от вълнения си пуловер и я запалил вместо свещ пред образа на император Юлиан Отстъпник от една старинна монета. Този владетел, подстрекаван от Сатаната, искал да изтласка обратно християнството и да възвърне езичеството. Затова бил почитан като арахангел на Сатаната от всички злодеи, които не можели да разчитат на Бога в нечестните си дела. Вонящата миризма на вълнените свещи стигала в ада до носа на Юлиан, той хуквал из лабиринта на къртиците и заставал под краката на оня, който го викал. Пробождал с трън петата му и пускал във вените му кръв от черен лъв. Цяла година куршумите отскачали от сърцето на такъв човек като бобени зърна и дързостта му стигала до там, че можел да ходи по върховете на дърветата и оттам да плюе върху фуражките на офицерите от Генералния щаб.

2.
През целия си обратен път към България Емануил Меранзов си мечтаел за нов живот с Лазарина в Унгария, но направил фатална грешка като се отбил при бръснаря Милчо Хоросков да се подстриже и обръсне, преди да прегърне съпругата си.
Бръснарят го посрещнал с мазна усмивка, попитал го дали се завръща за постоянно или госпожа Лазарина ще продължи да се чувства като сламена вдовица. Накрая го напръскал с приспивателен одеколон. После хукнал към полицейския участък да съобщи за пристигането на бракониера. От тичането издишваният топъл въздух прогорил гласните му струни и той не успял да обясни на Гамбата за какво е дошъл. Наложило се с наплюнчен химически молив да напише върху дланта си само две думи: “Тук е.”
Капитан Владилен Алтамиров се задавил от радост и поради това с голямо закъснение издал заповед за тайна блокада на къщата на Меранзови. След подписването й устно наредил да се стреля по всеки, прескочил оградата на дома, но само след като го залаят специалните полицейски кучета. На тези песове била подхвърлена непрана риза на контрабандиста и при всяко нейно подушване ги ритали в стомаха.Кучетата се озверявали и яросно лаели, но не можели да се откачат от синджирите.
Лазарина се учудила, че мъжът й се връща в необичайно време – извън дните между Цветница и Великден – но като го видяла колко е щастлив, не го попитала нищо. Омесила баница със сирене и опекла тиква с акациев мед и цариградски орехи. Наляла вино от голямата бъчва. Седнала на коленете на мъжа си и започнала да го храни и целува. После го отвела в спалнята. Там запалила сватбената им свещ, пуснала грамофона и бавно се съблякла. Навила косата си на кок и я прихванала с две сребърни игли. Големите стенни огледала отразявали красивото й тяло.
- Не съм ли по-хубава от всичките твои Афродити? – кокетно попитала тя мъжа си, но той не отговорил, защото заспал, упоен от одеколона на бръснаря.
В този момент Лазарина дочула далечно бръмчене на мотоциклети и се досетила, че обезобразеният Владилен Алтамиров е тръгнал да изпълни заканата си. Замъкнала заспалия си съпруг до килера и го заключила вътре. После свила на вързоп дрехите му и с тях отишла при просяците на гарата. Избрала един, който по фигура приличал на мъжа й и му дала дрехите – да се преоблече. После го завела в дома си, изкъпала го и го пъхнала в леглото, още топло от тялото на Емануил Меранзов. След това се съблякла, повторно вдигнала с игли косата си на кок и пуснала тихо грамофона. Танцувала пред огледалата, а те изпълвали стаята с още голи жени. Просякът триел очи, пиел от чашата на бракониера и питал:
- В женската баня на рая ли съм попаднал?
Лазарина Меранзова му отвръщала:
- Скоро ще разбереш! – и му доливала още вино.
В полунощ легнала при него. Той целият се разтреперал, защото от години не бил пипал жена. Когато небето започнало да избледнява, Лазарина целунала за последен път просяка и му казала да си върви.
Капитан Владилен Алтамиров веднага забелязал промъкващата се фигура. Полицейските кучета подушили просяка, но не се разлаяли. Гамбата повторно наредил да не се стреля. Настигнал несретника и го ударил гневно с дръжката на пистолета си. После стрелял няколко пъти във въздуха и издал заповед на хората си да се върнат с мотоциклетите в участъка. Самият той се покатерил на една череша и се скрил в шумата й.
Цял ден прекарал в дебнене. Не изпускал от очи къщата на Меранзови. Когато се стъмнило, се спуснал безшумно от дървото и се потулил зад люляковия храст под прозореца на спалнята. Чул как контрабандистът пита жена си дали с греха, който е сторила, ще се чувства щастлива в двореца на барон Лайош Ференц. Лазарина отвърнала, че нищо, което една влюбена жена върши заради съпруга си, не се смята за престъпление. Изпращайки просяка на смърт, предопределена за мъжа й, тя всъщност била помогнала на дрипльото да се избави от нещастния си земен живот. Света Богородица щяла да опрости деянието й като разбере, че е наситила последните часове на бедняка с такова щастие, каквото не би намерил дори в Рая.
Късно през нощта Емануил Меранзов отворил входната врата на дома си, целунал жена си и й казал, че на Първи януари ще я чака на гарата в Будапеща, за да започнат нов живот. Но едва направил крачка, капитан Владилен Алтамиров изскокнал пред него и стрелял в лицето му. Контрабандистът се свлякал мъртъв на земята. Лазарина се хвърлила с плач върху трупа му. В земята под тях Юлиан Отстъпник, оплетен целия в корени и червеи, ругаел всички жестоки и отмъстителни християни.
- Когато се наревеш, си приготви предишните сватбени дрехи, защото веднага след погребението ще ми станеш жена! – заповядал Гамбата и се върнал зад люляковия храст да се изпикае.
Дълго се бавил там. После запалил цигара и дочакал да дойде арестантската кола. Натоварили обезобразения контрабандист и жена му в бронираната камера. Отбили се на гарата – да вземат просяка за свидетел – и запрашили към София. Гамбата искал да покаже на министъра на вътрешните работи бандита, който станал причина гърците да изпратят протестна нота заради зачестилите кражби на техни Афродити.
Пред Дирекцията на полицията капитан Владилен Алтамиров лично отключил вратата на бронираната камера. До мъртвия Емануил Меранзов лежала бяла и гола, като статуя, Лазарина. В сърцето й били забити двете игли, които прикрепяли на кок дългата й коса.
- Тя се самоуби – казал със заекване просякът. – Заръча да ви кажа, че с тези две игли всяка нощ ще влиза в съня ви и ще разкървавя щастливите ви сънища.

3.
От този ден Гамбата се страхуваше да заспи. На Видовден обаче сънят го повали. Спа три дни и три нощи. На четвъртия ден го намериха умрял. При аутопсията откриха в мозъка му две игли, за които просякът потвърди, че са от косата на Лазарина Меранзова. Колкото и да го разпитваха, клетникът не можа да обясни откъде се е взела залепената от вътрешната страна на челото на полицейския капитан една старинна монета с образа на Юлиан Отстъпник.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев