21.12.2009 г.

МИЛИЦА

Напих се като свиня!
От мъка!
Жена ми, Милица, избяга от мен и се омъжи за Геро Майната. С него доскоро въртяхме обща далавера – имахме люпилня и развъдник в Кадиево. На една и съща маса в кварталната кръчма “Лорд” си пиехме мастиката. След като прихвана от мен тънките игри в занаята, Майната си направи свой развъдник в Лесково и започна да отглежда индонезийски фазани, китайски патици и холандски гъски. Месото им е много вкусно и той развъртя страхотен бизнес. Напълни се до козирката с мангизи и вдигна триетажна къща до кръчмата “Лорд”.
Когато редяха последните керемиди на тая къща, пламна моята люпилня. Следователите казаха, че е от късо съединение. Как ще е от късо съединение, като сам правих инсталацията? Съвсем нова е. Подозирам, че Майната е платил на братя Гьореви да ме фалират. Подивях от ярост! Чудех се как да му отмъстя. В главата ми се въртяха всевъзможни идеи. Най-много ми се искаше да му пъхна бомба в клозета. Хем да му разцепи на две лакомия гъз, хем да го опръска целия в лайна. Обаче от кучета и от сигнални системи не мога да се добера дори до златната дръжка на входната му врата.
Побърквам се като си представя как зад тая врата се разхожда гола моята Милица! Страхотна мадама е! Открих я в Сандански. Продаваше чорапи в един магазин. Разрешаваше на мъжете да й ги пробват върху краката. Ония се зачервяваха от възбуда като маймунски задници и купуваха чифт след чифт.
Взех я за жена още същата неделя. Тя излезе свенливо момиче. Лежеше в мисионерска поза под три одеяла и плачеше, когато някоя нощна пеперуда си изгореше крилата в крушката на лампиона. По дяволите и пеперудите, и одеялата! – разбеснявах се аз и хвърлях в ъгъла всичко, което ми пречеше да се вихря и да се кефя. Залепих по стените и на тавана огледала. Цяло зрелище беше да гледам в тях как побърквам Милица от секс. Виждах се отразен на няколко места. Какъв мъжар съм! – виках си аз и това ме изпълваше с курназлък. Когато останех без сили, лягах върху килима на пода и я карах да играе балет над главата ми. Взимах фотоапарата и я щраках. Казах й, че между краката е толкова красива, колкото и в лицето. Една такава секси снимка държа в портфейла си, при мангизите. Исках да я уголемя и да я сложа на стената, но Милица се възпротиви.
За да не е сама, докато ме няма, й купих един папагал, който беше обучен да казва: “Ще те побъркам тая нощ!” Обаче папагалът се научи да пъшка от кеф като мене и аз го гръмнах с пистолета, защото не разрешавам на никого да ме имитира. Милица присъстваше на екзекуцията и се втрещи от ужас. За два дни загуби говор и мускулите й така се бяха сгърчили, че не можах да й разплета нито краката, нито ръцете. Мисля, че само с един точен изстрел й взех страха и я подчиних окончателно на себе си. Завинаги!
После Майната ми отмъкна забавлението, наречено Милица. Когато водех вкъщи проститутки, ги карах да ми играят гол балет и ги фотографирах. Обаче всички тия жени бяха пъпчасали и почернели от протриване. Една от тях ми каза: “До един момент развратът ни прави красиви като филмови артистки, но когато се превърнем на чанти, в които всеки пъха каквото си иска, тогава ставаме гъмжащи от трипер боклуци.” Дадох й сто лева за тия думи. Уплаших се, че моята Милица може да се превърне в протрита чанта…
Днес пак се напих като свиня!
Този път от радост!
Докато Майната чакал на един светофар да сменят светлината, някакъв мъж се доближил до сваленото стъкло на колата и го попитал нещо. Майната зинал да отговори, но мъжът извадил пистолет и му напълнил отворената уста с оловени бонбони. Много се смях, защото веднъж бившият ми ортак каза, че след всеки секс изпитва нужда да лапне бонбонче! Десет човека са присъствали на този разстрел, но ще си траят. Защото ги е страх.
Докато Майната гълтал оловения дропс, Милица била в “Шейново”. Родила момче. От мене. Сега я чакам да се завърне у дома. Заедно с детето. И с парите, с патиците, гъските и фазаните на Геро Майната.
Защото така се бяхме предварително уговорили!


Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар