21.12.2009 г.

ДЖАКПОТ

Двамата свещеници напръскаха със светена вода вратата на натъпкания с нови телевизори магазин и се прекръстиха. Когато казаха “амин”, собственикът Панайот Миронов разбра, че церемонията е приключила и леко прегърбен пристъпи към поповете. Докато им целуваше ръцете, той им подпъхна по 20 лв. в дланите. После откупи срещу 80 лв. месинговия им кръст – за да остане завинаги благословията в магазина – и затисна с него кочаните с празните фактури. От утре щеше да започне голяма продажба.
Бодигардът Светломир Бобчев включи сигналната система срещу крадци и заключи трите брави. Накрая щракна и шведския катинар, който се отваря с шифър 30860. Това число не означава, че Миронов е роден на 30 август 1960 г., а че заемът, който е взел от Тончо Петков-Тухлата, за да купи новата стока, е 30860 щатски долара.
Когато Светломир връщаше връзката с ключовете на собственика, от дървото пред магазина паднаха няколко зрели ореха. Бодигардът се наведе и ги събра, но Панайот Миронов ги взе от ръцете му и ги напъха в джобовете си. После нещо размисли, даде два ореха на Светломир и му каза да ги счупи, за да си види късмета. Собственикът на магазина също стисна два – за да провери своя късмет.
На бодигарда орехите гъмжаха от червеи, а на Миронов лъщяха от мазнина. Панайот доволно се засмя и нарече Светломир “нещастник”. Напомни му, че ако не е бил той – да го вземе за охранител и шофьор – и до сега е щял да чисти тоалетната на ресторант “Бакхус”.
В този ресторант Панайот Миронов често водеше разни типове и въртеше с тях далавери. Един ден управителят на заведението забрани на Миронов да стъпва повече тук. Каза му, че “Бакхус” вече има елитна клиентела и е недопустимо около нея да сноват помияри, парфюмирани като компаньонки. Панайотов се озъби, но управителят му заяви, че ако го сбара още веднъж в салона, ще го натика в казана за супите – да го изкъпят миячките на чинии – и ще го изрита на улицата.
Седмица по-късно Миронов отново нахълта в ресторанта, но не за да вечеря, а за да използва тоалетната му. Когато чистачът Светломир Бобчев му подаваше салфетка, да си изтрие ръцете, управителят на “Бакхус” бутна вратата на тоалетната и изкрещя на тичащите след него келнери:
- Изхвърлете този боклук от тука!
А на Светломир каза, че е уволнен за неспазване на заповедта да не се обслужват отрепки. И така – от тоалетната на “Бакхус” – започна съвместният живот на Панайот Миронов и Светломир Бобчев.
По времето на социализма, Панайот Миронов работеше като магазинер в шивашкото предприятие “Еталон”. Заради непрестанните му комбини го наричаха Панчо Шашмата. Падането на Берлинската стена го завари на гости у партийния секретар на “Еталон”. Беше дошъл да уговаря деня на сватбата си с дъщерята на секретаря. Но щом разбра, че е задухал нов вятър, се отметна от думата си и се ожени за една своя съученичка, която очакваше да получи от реституцията магазин.
Всяка неделя Светломир Бобчев караше семейство Миронови на излет. Докато слагаше червейчета на въдицата на шефа си, Шашмата разказваше на жена си как бодигардът му – преди нежната революция – е бил бригадир в завод за ремонт на двигатели с вътрешно горене и как, след като демократичната власт продала завода, новият собственик го изхвърлил на улицата, без да се трогне от грамотите му за “Най-добър в професията” и значките с надпис “Отличник”. Светломир едва успял да си намери работа в ресторант “Бакхус” по поддръжката на газовите печки и бойлери. Понеже нямал много ангажименти като техник, го използвали за чистач на тоалетната.
След освещаването на магазина с телевизори, Светломир Бобчев закара Шашмата до дома му. Вместо да го пусне да си върви, Миронов му нареди да остане в гаража и повика сина си по мобилния телефон -да се боксират. Момчето учеше в частно училище и непрекъснато се биеше с другите деца. Директорката предупреди Миронов, че родителите протестират срещу поведението на сина му и настояват малкият побойник да бъде изгонен от училището. Шашмата плати двойна такса и момчето остана. Тази вечер той даде 50 лв. на Светломир и му заповяда да се остави хлапето да го нокаутира. Хем то щяло да изразходва агресивността си и да бъде по-спокойно в училището, хем щяло да расте със самочувствието на победител.
Като видя че шофьорът на баща му си пази лицето от удари, момчето го ритна в корема. Светломир се преви от болка и тогава то с всичка сила го халоса в носа. Рукна кръв. Шофьорът отиде да се мие на чешмата, а хлапето, недоволно че не го е видяло паднал на земята, му запали с кибрит сакото. Когато накрая се погледна в огледалото, някогашният бригадир приличаше на размазан домат. Без да престане да се хили, Шашмата му каза да се прибере у дома си и да си сложи студен компрес на лицето, защото утре в 8 ч. го иска усмихнат да продава в магазина телевизори.
Вместо да се запъти към къщи, Светломир Бобчев отиде в бингозала “Лас Вегас”. Заложи наведнъж 50-те лева – парите от днешното си унижение – и … удари джакпота от 93 000 лв. Под овациите на присъстващите и без да обръща внимание на уговорките на шефа на залата да продължи да играе, той взе парите и, оглеждайки се някой да не го проследи , влезе в кръчмата “Баджанаците”. Там често се отбиваха безработните от неговата бригада. Поръча на всички по една голяма ракия с шопска салата и мешана скара. Каза да пият за негово здраве, защото най-после е излязал от кофата за боклук, клюмна върху пакета с парите и заспа на масата.
На сутринта един полицай го отведе в полицейското управление. Там завари Шашмата и Тухлата. През нощта някой пробил дупка в стената на магазина и измъкнал всичките телевизори. Следователят каза, че се съмнява в него и в Тончо Петков. Когато Светломир показа документа от бингозалата и извика за свидетел кръчмаря на “Баджанаците”, следователят го освободи. Докато в дома си се чудеше къде да скрие джакпота, на вратата се позвъни. Влезе Панчо Шашмата, блед като варосана стена, и го помоли да го скрие за няколко дни, защото Тухлата се заканил да го смаже от бой. Бил бесен, че Миронов го посочил като заподозрян в грабежа и до 24 часа си искал парите. А 30860 долара Шашмата не можел да намери за толкова кратко време.
В този момент на Светломир Бобчев му хрумна идеята да му даде безвъзмездно пари от джакпота срещу уговорката Миронов да му бъде шофьор до края на деня. Шашмата се съгласи и двамата тръгнаха към гаража да извадят мерцедеса. Синът на окрадения собственик издебна Светломир и го изрита. Някогашният бригадир го хвана за ухото и каза на баща му:
- Не се мотай повече! Сядай и пали мотора!
Най-напред двамата отидоха на реката. Миронов слагаше червейчета на въдицата, а Светломир я мяташе и ловеше риба. Когато плетената кошничка се понапълни, отидоха в “Баджанаците” и Шашмата ги изпържи за обяд на безработните от продадения завод. После двамата влязоха в ресторант “Бакхус”. Побеснял от гняв управителят им изкрещя да си вървят, но Светломир му пъхна в малкото джобче 100 лв. и седна на масата до прозореца.
- Донеси един килограм орехи – каза той на вече успокоилия се управител и ги дай на тоя нещастник да ги натроши. Направете ми порция баклава, а каквото остане го натъпчете в джобовете му, защото Шашмата умира за орехи!
Светломир Бобчев си поръча специалитета на заведението и докато ядеше, замеряше с хлебни топчета Миронов – също както той го беше замерял в оня ден, когато беше купил изгодно мерцедеса.
След обяда тръгнаха с колата на разходка из града. На всеки светофар спечелилият джакпота мъж се ядосваше на шофьора си, че кара като последния некадърник. Панайот Миронов стискаше зъби и въртеше кормилото. Пред улицата на училището на сина му моторът се задави и мерцедесът спря. Шашмата вдигна капака и се вторачи в двигателя. Хлапетата се подадоха на прозореца и се разкрещяха. Цял час Миронов без резултат се мъчеше с колата.
- Зарежи тук тая таратайка и хайде да вървим при Тухлата! – махна с ръка Светломир.
Когато влязоха при Тончо Петков, някогашният бридадир му каза:
-Ето ти 30860 долара в български левове. Нали толкова ти дължеше Панчо Шашмата!
После пристъпи към примигващия Миронов и го фрасна с юмрук в носа. След това се обърна и бавно тръгна към “Баджанаците”.


Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар