20.12.2009 г.

"СЕКУНДИ", хайку (2001)


1.
Градска жено,
невиждала ябълка,
захапи ме!

2.
На площада – бясна тълпа.
Най-висок е
коленичилият.

3.
Бензинова запалка –
преносимо огнище.
Да приседнем за малко!

4.
Не ме наричай “мили”
с тези изпохапани
от друг устни!

5.
Трябваше да съм сватбар
в Кана Галилейска.
Закъснях 2 хилядолетия.

6.
Върху тъмната стена нещо шумоли.
Слизат думите, с които
през деня те възвисих.

7.
Зарът е куб,
претъпкан с числа –
проиграни години.

8.
Изгарям шепа изречения
върху огъня.
Бяха за теб.

9.
Вятър хвърля прах
в окото на залеза.
Не мога да те видя.

10.
Когато сме будни,
сънищата спят в килера.
И вероятно ни сънуват.

11.
Кротък старец.
Цял живот е превръщал
часовете в дни.

12.
Купуваме обици
на дъщерята.
Любовта ни е пораснала.

13.
Брезата е разголена, влажна.
И тя ли е
17-годишна?

14.
Веднъж си откраднах целувка.
Цял живот
съм клептоман.

15.
Когато след раздялата се срещнем,
ще бъдем само две палта,
които разговарят за дъжда.

16.
В пепелника
моята цигара докосна твоята,
преди аз да те докосна.

17.
Лягам си с обувките.
Ще те настигна,
ако избягаш от съня ми.

18.
Видях остра болка
в зениците ти.
Порязах се.

19.
Мракът на улицата
е самотен мъж.
Аз.

20.
Ангелска душа.
Дяволска плът.
Ти!

21.
Първата половина на нощта е твоя.
Втората е моя.
Допират се в часа на греха.

22.
Водим опияняващ разговор.
Водата в чашите ни
стана на вино.

23.
Изгубих снимката ти.
Потърсих я.
Намерих нечий ключ.

24.
Раздяла.
Облягам се на дъб – за сила.
Станах гърбав с него.

25.
Ако през лупа погледнеш
думата “любов”,
ще видиш мен.

26.
Млада циганка танцува
с подарени златни обици.
Кой казва, че откраднатото е прокълнато?

27.
Сънувах,
че те сънувам.
Щастие преди разсънване.

28.
И слънчевият лъч се изкривява,
докато стигне теб.
Защо ме искаш праволинеен?

29.
Мъгла.
Есента простира чаршаф
върху кревата на зимата.

30.
Вече не си говорим.
Свършиха ни се
думите.

31.
Ела по-бързо! Преди
да се е скъсал пътят
от моето напрежение.

32.
Хотел. Временен дом
за кратка любов.
Потулван спомен.

33.
Не ругай дъжда! Може
влагата му да раззелени листата
за твоя триумфален венец.

34.
Котката се умилква гальовно.
В очите й –
спомени за изядени птици.

35.
Представям си
Как вече се връщаш.
До полунощ ми е леко.

36.
Цигуларят свири
с банкнота в струните.
Продажна музика.

37.
Докато сме се карали,
зад вратата е чакала
думата “сбогом”.

38.
Върху нарисувано цвете
кацна пеперуда.
Сигурно е сляпа.

39.
Усещам вътрешен тласък.
Ако изляза от кожата си,
кой ще ме посрещне?

40.
Имаш ключ от моята стая.
Друга ли врата отваряш с него?
Цяла година те няма.

41.
Колко си се променила!
Върху лицето ти виждам
и моята старост.

42.
Идваш с уханието
на отворен парфюм.
Затварям шишенцето на спомена.

43.
Еднодневка мушица и столетна костенурка.
От коя да взема
урок по мъдрост?

44.
Опъвам палатка – за мен и за теб.
Ще живеем щастливо
до първата буря.

45.
Жълтурчета –
изпаднали стотинки
от скъсания джоб на Бога.

46.
Момиче, не влизай
в този вехт дом!
Ще излезеш старица.

47.
Роза
с вкус на ягода.
Твоята целувка.

48.
Тишина!
Чуваш ли
как изгряват звездите?

49.
Блъснах се във витрина.
Случайно
срещнах себе си.

50.
Нека си съблечем всичките дрехи,
за да останем
само двамата.

51.
Ако хвърля камък,
ще разцепя луната.
Толкова съм разгневен.

52.
Нощен дъжд.
Водопад
от мокри звезди.

53.
Екс!
Къде изчезна
първата буква С?

54.
Не бързай към бъдещето.
Там има
само спомени.

55.
Старец се мъчи
да плати на проститутка
с банкнота от младостта си.

56.
Докато стигна до теб,
в потока от хора
съм най-обикновен човек.

57.
От запалката, която ми подари,
вместо огън
пламва цвете.

58.
Спънах се в сянка на висока къща.
Пак ще се върна в ниския си дом
разкървавен.

59.
Нощта може да бъде
бяла или черна.
Зависи от твоето настроение.

60.
За да се развеселиш с вино,
първо смачкай гроздето.
До болка.

61.
Погледната от високо,
Земята прилича на сълза.
Не плачи!

62.
Всичко щеше да е друго,
ако се беше обърнала,
когато те повиках.

63.
Окапаха листата.
Всички на улицата
вече сме плешиви.

64.
Разделихме се през юли.
Тази година
лято не биваше да има!

65.
Заради гърдите ти
не докоснах хляба.
А бях гладен.

66.
Венчални пръстени.
Окови.
За него или за нея?

67.
Прочетено обратно,
името на розата е
толкова грозно.

68.
Сълзата ти
остана върху лицето ми.
Върни се!

69.
Директорът на зоопарка
всяка сутрин събужда лъвицата
в жена си.

70.
Звездите – разпилени копчета.
Бухал ми вдява конеца.
Шия костюм на Всемира.

71.
При теб ме доведе
линията на ръката ми.
Ще си тръгна опиянен или пиян.

72.
Под облак от мигли –
заледена сълза.
Слънцето не може да я разтопи.

73.
Тръгваш си.
В празната чаша
остана само гласът ми.

74.
Утро е.
Петелът кълве
съня ми.

75.
Нудистки плаж.
Сто мъже и Афродита.
Сама.

76.
На кръстопътя – любовно писмо.
Два вятъра
се бият за него.


77.
Стара къща
с напукани устни.
Не може да извика: “Умирам!”

78.
Лятото е студено.
Ще запаля огън –
да се стопли.

79.
Отвори си устата –
да сложа думите,
които искам да чуя.

80.
Крайпътни тополи.
Любовници под наем.
Тревите ги оплакват.

81.
Пружината на часовника
превърнах в струна.
Търся нотите на годините.

82.
По небето се влачат бавни облаци.
Затова ли и ти
закъсняваш?

83.
Върху стенния календар
задрасках дните,
през които не бях с теб.

84.
Далечен ромон.
Просъница
за жадния.

85.
След дъжда – слънце.
Трябва ли още
да сме сърдити?

86.
Моята усмивка се появи
върху твоите устни.
Цяла година пътувала.

87.
С ръка от седем пръста
ни гали всяка седмица
Вечността.

88.
Среднощ.
Стрелките на часовника заспиват
върху възглавницата на нулата.

89.
Две красиви момичета.
Дори светлината
се раздвоява.

90.
Вечерта се събува на прага ми.
В очите й
се събличат звездите.

91.
Закъсняваш пет минути!
Не е ревност,
а приятна тревога.

92.
Сняг вали върху
побелял старец.
Двойна белота.

93.
Надничам през ключалката.
Жената на приятеля ми се съблича.
О, колко висок е прагът!

94.
Минути – претъпкани със страсти.
Десетилетия – покой и тишина.
Изборът е мой!

95.
Дъждът изми тротоарите.
И потърси чернозем – за кал.
Кой ще сътвори Адам?

96.
Слънчев ден.
Измислям си цветя,
защото още е зима.

97.
От чакане да дойде моят час
домът ми заприлича на чакалня,
задръстена с фалшиви разписания.

98.
Играя си с тялото –
извличам удоволствия.
Ела да играем двамата!

99.
Капките от повредената чешма
броят секундите.
Часовникът обидено замлъкна.

100.
Върху възглавницата –
черен косъм.
Последен от побеляващата ми глава.

101.
Когато прахът умре,
и той ли
на прах става?

102.
Пада звезда.
Ангел пиян
я ритна от небето.

103.
Улица “Аустерлиц”.
Търся
генерал Бонапарт.

104.
Нощта е всъщност
дневна светлина,
облечена с вдовишки дрехи.

105.
Що за съпруга?
Отварям в леглото очи,
а нея я няма!

106.
Как ще си тръгнеш?
Сърцето ти вече
е в моето тяло.

107.
Различни са очите ни.
Гледат
в противоположни посоки.

108.
Преди да заспят,
старците си пожелаха:
“Вечна нощ!”

109.
Когато стана на 60,
ще тегля черта.
От нея ще погледна бъдещето.

110.
Може да се търкаляш щастлив
и в поле без нито една
четирилистна детелина.

111.
Светкавица!
Господ фотографира
Земята.

……………………………………


Станко Нацев
СЕКУНДИ
/Хайку/

Българска
Първо издание

Издател Анго Боянов
Редактор Надежда Станкова
Коректор Стоян Панайотов
Предпечат Боян Алексиев
художник Евгений Босяцки
Издателско ателие Аб
София, 2001

Няма коментари:

Публикуване на коментар