20.12.2009 г.

КУМЪТ МИХЛЮЗОВ ИЗМЕСТВА СЪПРУГА БЪЧВАРОВ

Когато излязох на балкона да запаля цигара, видях прозорците на околните къщи да се отварят и от тях да излитат бели гълъби. Чрез този пърхащ облак съседите приветстваха младоженците Златомира Лозанова и Герасим Бъчваров. Учудих се, защото при довчерашните сватби хората хвърляха само цветя върху кортежите, а сега бяха купили птици в клетки и едновременно ги бяха пуснали като израз на общо благопожелание.
Прибирайки обратно запалката разбрах, че щракането й е било използванао като начален знак за приветствието и се усетих въвлечен в започваща история.

1.
Златомира беше толкова красива, че дори собствената й майка й завиждаше. Затова злобната жена хвърли черна врана подир ятото гълъби. Ловецът Чомлев, който винаги беше нащрек, простреля грачещата птица. Тя се пръсна в хиляди окървавени пера, защото беше ударена с едрокалибрен куршум. Всяко перо продължаваше самостоятелно да грачи и това бе възприето от съседите като поличба. Те затвориха прозорците и излязоха на улицата – да наблюдават отблизо онова, което следваше да се случи.
Ловецът Чомлев напразно ги разубеждаваше, че нищо фатално няма да произлезе. Причината за разпердушинената врана била в неговата разсеяност – забравил да извади втория патрон от двуцевката, с която през февруари гръмнал вълк с опашка на катерица. Не можел в момента да покаже странното животно, тъй като го занесъл за изследване в Академията на науките. Той възнамерявал да препарира необичайното създание, но учените отказали да му го върнат, понеже продължавали да спорят дали изследваната от тях земна твар е мутирал, вследствие на радиация бозайник, или е мелез от перверзна любовна връзка между горски обитатели.
Никой не обърна внимание на приказките за вълка с катерича опашка, защото всички зяпаха пъстрите пеперуди, появили се в мига, когато окървавените пера на враната престанаха да грачат. Известният фотограф Юскеселиев извика, че е виждал тези пеперуди да кръжат около лицето на Исус Христос. Това станало на Богоявление, в мига, когато небето се разтваря над главите на праведниците. Юскеселиев направил снимка, но след промиването видял само един трънен венец. Обяснил си го с факта, че по традиция върху нас се запечатват повече страданията, отколкото радостите на Спасителя.
Пеперудите плуваха във въздуха две по две, без да трепкат с крила. Кацнаха върху ременете на Герасим Бъчваров, образувайки генералски еполети. Вследствие на тези пагони младоженикът се извиси с няколко сантиметра над останалите мъже, а кумът Михайлен Михлюзов се смали.
Когато Златомира каза на бъдещия си съпруг: “Ти ще станеш велик и аз ще се гордея с тебе!”, пеперудите влетяха в отворените й уста. Младоженецът се втрещи от изненада, а кумът се повдигна на пръсти и му прошепна в ухото: “Щом я целунеш, пеперудите ще преминат от нейната уста в твоята и ще снесат под езика ти мъхести яйца. Излюпените гъсеници ще оглозгат отвътре главата ти и по този начин ще се изпълни майчиното й проклятие – Златомира да няма съпруг. Бягай, докато още си жив и здрав!”
Обхванат от паника Герасим Бъчваров хукна към Централната гара, а Михайлен Михлюзов каза на стъписаната младоженка: “Когато тръгвахме да те вземем от дома ти, Герасим настъпи лайно от уплашено куче и беше обхванат от малодушен страх, че след време някой ще го застреля, за да легне вместо него до теб. Успокоявах го, но той не издържа и избяга. Омъжи се за мен, защото разтурената сватба носи нещастие на всички, а при повторно слагане на венчило невестата ражда последователно три недъгави дъщери. Едва четвъртата е читава, но тя оцелява, само ако бъде кръстена с отвратително име: Помия, Храчка или Сажда.”
Уплашена за бъдещето на децата си, Златомира Лозанова се омъжи за своя кум. Чак когато каза: “Приемам го за свой съпруг!” Михайлен Михлюзов възвърна предишната си височина. След всяка изречена дума от устата й падаше по една мъртва пеперуда с формата на смачкана звезда от генералски пагон.

2.
На сутринта след първата брачна нощ Михайлен Михлюзов усетил, че разрошената му от любовна страст коса се втвърдява и отишъл в бръснарския салон “Самсон и Далила”. Нито един от шампоаните на фризьорите не успял да размекне сплъстения му перчем, за да бъде вчесан. Тогава собственикът на салона намокрил втвърдения алаброс с разтвор от сярна киселина и евкалиптов балзам. Косата веднага омекнала и фризьорът грабнал стоманения гребен, марка “Солинген”. Възнамерявал да направи прическа ”Кларк Гейбъл”, но всички косми от главата на Михлюзов изпопадали по земята във формата на застинали в агония змии. От гребена останала само дръжката.
Странното беше,че върху обезкосменото теме на Михайлен Михлюзов се появиха розови букви, които образуваха изречението: “!Анеж аджуч йавалежоп ен!” От двете страни фразата беше закована с по един заповеден знак. Най-неприятното беше, че с каквато и шапка кумът-съпруг да покрие главата си, тези букви избиваха отгоре, а в тъмното дори фосфоресцираха.
Хората мислеха, че е заболял от неизцерима кожна болест и бягаха от него да не се заразят. Когато умря се пусна слух, че келявите букви са прогорили черепа му и са се забили като бръснарски ножчета в мозъка. Но истината е друга - докато скитал нощем из улиците на града, гонен от гузно безсъние, Михайлен Михлюзов бил ударен от мотоциклет. Особеното в това произшествие е, че моторното средство било управлявано от скелет, облечен в униформата на лесничей. Михлюзов се уплашил да не бъде набеден от полицията , че за отмъщение е издрал с нокти плътта на блъсналия го мотоциклетист и куцайки се запътил към Академията на науките да попита учените дали е възможно след продължително ядене на лешници, вълкът с опашка на катерица да е скокнал от някое дърво върху моторизирания лесничей, да го е изял във време на движение и да се е върнал заситен в бърлогата си? Специалистите от Академията му отвърнали, че такава ситуация е невъзможна и се събрали на сутрешно заседание.
Михайлен Михлюзов се върнал на мястото на произшествието. Дошлите полицаи го попитали дали той е мъжът, блъснат от пиян лесничей, който се бил хванал на бас с някакъв пожарникар, че може да кормува с противогаз и да развие над 100 километра в час. Михлюзов отвърнал, че не е човекът, когото търсят и униформените изказали съжаление, задето не могат да открият единствения свидел, способен да удостовери, че преди да влезе във витрината на банка “Просперитет”, лесничеят е натискал педала на газта докрай.
От удара и от уплахата Михлюзов разви скоротечна туберкулоза и умря в деня на раждането на дъщеря си Невена. В Дома на покойника пияният гробар попита свещеника дали мъртвият не е член на секта, която изписва божиите заповеди върху главите на привържениците си, но попът махна с ръка и побърза да се отдалечи. Тогава гробарят отново застана зад темето на Михайлен Михлюзов и повторно прочете: “!Не пожелавай чужда жена!” Ако не е бил пиян и с опък характер, едва ли би разчел фосфоресциращия текст.

3.
След като избяга от собствената си сватба, Герасим Бъчваров се качи на първия влак, спрял пред очите му. В купето, освен него, имаше една глуха ,жена. Тя пътуваше с куфар, в който беше напъхала железен синджир. Някакъв ходжа й казал, че ще започне отново да чува, ако обвие с верига крайбрежна скала, приличаща на ухо. Слухът й щял напълно да се възвърне в деня, когато вълните отмъкнат в морските дълбочини тази верига.
Глухата много приличаше на Златомира Лозанова, но имаше по-тъмни очи. При запознаването се представи като Вяра, после каза, че името й е Надежда. Трети път се обяви за Любов. Беше й все едно как ще я наричат, защото не се обръщаше при никакво повикване. Едничкото й занимание беше да запаметява разстоянието между градовете в километри. Знаеше на всеки 500 метра какъв пейзаж ще се появи в прозореца на купето.
Герасим Бъчваров й помогна да завърже синджира около една морска скала, наподобяваща човешко ухо. Тя му благодари с усмивка и тогава той й каза, че ще я нарича с името Една. После я попита как е загубила слуха си? Тя му разказа, че до преди година е работила във фабрика за бира. В някакъв петъчен ден при нея дошла циганка с бутилки, запушени с коркови тапи. Помолила я да ги сложи на машината и да им набие ламаринени капачки. За услугата щяла да се отплати с гледане на ръка.
Понеже бутилките били празни, Една я попитала какъв смисъл има да ги затваря с тенекиени капачки? Циганката отвърнала, че шишетата не са празни, а са пълни с душите на умрели хора. Съпругът й работел като санитар в туберкулозна болница. Когато бил нощна смяна, заставал край умиращите и в секундата на смъртта им пъхал отворите на шишетата в устата им. После ги запушвал с коркови тапи. За по-голяма сигурност искал да се сложат и тенекиени капачки. Държал бутилките на рафтове в къщата си. Когато душите на умрелите се разгневявали, че не могат да отидат в отвъдното, шишетата се нажежавали и започвали да светят като газени лампи. На тая светлина циганите плетели кошове и панери.
Вяра-Надежда-Любов подредила бутилките върху поточната лента, но преди да я включи забелязала, че една от тях се зачервява и започва да се надува. Циганката я успокоила, че това е духът на някакъв пехливан, който постъпил в болницата с прогнили дробове. Имало обичай сред борците, победителят да скача триумфално върху гърдите на победения, докато кръв не шурне от устата му.
Бутилката на пехливанина се надула до размерите на дамаджана и експлодирала. Другите шишета също се пръснали и освободените души с гневно свистене се понесли към небето. Въздушното течение повлякло нагоре и циганката. Небесата се разтворили и погълнали всички. На земята останала само Една, която разбрала че е глуха, едва когато пазачът на фабриката я тупнал по гърба, крещейки нещо с отворена до разчекване уста.
Герасим Бъчваров й предложи да се оженят и тя се съгласи при условие, че никога няма да слага върху трапезата бирени бутилки. Глухата Една роди момче. Нарече го Звонимир от радост, че отново започна да чува. Възвръщането на слуха си тя не отдаде на бременността, която корено променя жените, а на завързаната с верига скала. Вяра-Надежда-Любов, наречена по-късно Една, остави бебето на мъжа си и взе влака към морето. Искаше с очите си да се увери, че веригата безвъзвратно е потънала.
На следващия ден Герасим Бъчваров получи телеграма, че жена му се е удавила, докато правела опити да завлече навътре в Черно море някаква ръждясала железария.

4.
След повече от двайсет години Златомира Лозанова и Герасим Бъчваров се срещнаха случайно на сватбата на децата си Невена и Звонимир. Те помолиха младоженците да им отстъпят реда си, за да сключат брак – този път завинаги. Щом станаха законни съпрузи двамата моментално се качиха на такси и заминаха, без да се сбогуват с никого. След тяхното отпътуване децата им няколко пъти правиха опити да се венчаят, но винаги, преди да кажат “да” брачните им халки се пропукваха и падаха на земята.
Съседите, които някога пуснаха ято бели гълъби, дойдоха в понеделник при мен и казаха, че в качеството си на подал сигнала за тази история човек, трябва да съдействам за разрешаването й. Настояваха да взема двуцевката с едрокалибрени патрони на ловеца Чомлев и с нея да застрелям Златина Лозанова и Герасим Бъчваров, обвинявайки ги, че егоистично са съсипали щастието на децата си Невена и Звонимир. Отклоних предложението с думите, че не желая да бъда убиец и се заклех повече да не излизам на балкона, защото всеки мой случаен жест отново може да бъде тълкуван от хората, както им е изгодно.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар