21.12.2009 г.

НАДГРОБЕН ПАМЕТНИК

Привечер, когато паркът опустее, идва едва възрастна двойка с колело. Жената натиска педалите, а мъжът подтичва край нея, придържайки я да не падне. След няколко минути мъжът се задъхва и сяда на пейката, а тя продължава страхливо да стиска кормилото.
- Имате ли цигари? – попита ме побелелият човек, докато се настаняваше до мен. – Не бива да пуша, защото имам задух, но когато дойдем тук със съпругата ми и с колелото, много се вълнувам и трябва да дръпна два-три пъти от дима, за да се успокоя.
Сигурно ви е смешно, че на тия години се учим да караме велосипед, но това е нашата детска мечта. Родителите ни нямаха навремето пари да ни купят колела, а толкова искахме да се надбягваме с вятъра! Сега взехме малко пари от реституираното ателие на баща ми и решихме да осъществим най-накрая хлапешкото си желание.
Баща ми беше скулптор и имаше малко ателие на улица “Цветна градина”. Изработваше гипсови амурчета и балерини. Много се купуваха, но след девети септември 1944 година търсенето им намаля, защото ги обявиха за буржоазни сантименталности. Вместо тях той започна да прави бюстове на Георги Димитров и на Сталин. Ходеше по училища, заводи и фабрики и ги предлагаше на директорите. Повечето от тях се дърпаха и казваха: “Напълнихме класните стаи, цеховете и кабинетите с другарите Сталин и Димитров. Имаме и дузина в излишък…” “В такъв случай – прекъсваше ги баща ми – подпишете тук, че отказвате да купите бюстовете на вождовете на нашите устремени към светлото бъдеще народи, пък аз знам какво да правя с тези разписки!” Директорите се разтреперваха от страх и вадеха пари да купят гипсовите отливки на баща ми.
Не искам да останете с впечатлението, че баща ми е бил някакъв изнудвач и мошеник. Просто така го бяха научили по-хитрите му колеги, за да изкара някой и друг лев в повече.
Веднъж татко донесе отнякъде бюст на Хитлер от първокачествен мрамор. Реши да го преработи в Сталин и да го продаде на някой партиен комитет. На рождения си ден, когато се чукаха за здраве с кума си, той се похвали с тази идея и още на следващата сутрин го арестуваха. Кумът го беше предал на милицията.
Когато го видяхме за последен път, той ни разказа, че в Държавна сигурност са го питали дали не поддържа връзки с някоя тайна, подривна фашистка група? И още: не смята ли за кощунство от материала, от който е направен престъпникът Хитлер, да извае образа на ръководителя на световния пролетариат? Главният упрек бил в цинично отношение към светлия идеал на човечеството!
Баща ми не беше циник. Той беше толкова свенлив, че дори не пожела да съблече жена, за да му позира за гола Венера. По-скоро беше наивен и добродушен човек.
След задържането му останахме сами с майка ми. Тя шиеше поли и блузи на жените от квартала, а аз започнах да правя надгробни паметници. Бях наследил таланта на баща си. Търсеха ме много, защото аз единствен можех да правя надгробни ангели, които бяха готови всеки момент да се разплачат. Освен това изработвах перата на крилете им толкова истински, че можеха да отлетят при първия полъх на вятъра, ако не бях прихванал краката им към постамента със силен цимент.
Миналата година синът на доносника кум дойде при мене и рече: “Циганите са претопили бронзовия бюст от гроба на баща ми. Искам да му направиш друг, от мрамор, за да не могат повече да го крадат. Искам да го скулптираш с всичките му ордени и медали, за да е ясно на всеки, който го погледне, че не е бил случаен човек!”
Предложих му да направя бюста от черен мрамор (като душата му), но той не се съгласи. После намислих да изработя устата на кума от мраморен прах и гипс, които след година ще се разрушат и ще се образува грозен отвор, подсказващ недвусмислено, че покойният приживе е бил доносник, но се отказах поради голямата сложност на работата. Най-лесно щеше да бъде след време да отида на гробищата и да обезобразя физиономията на този човек с чук, но това щеше да е безсмислено, тъй като синът му моментално щеше да поръча нов паметник.
Накрая стигнах до идеята да направя паметника кух. Натъпках го отвътре със захар, която да привлече подземните червеи и другите гадини, и те да изпълнят белия мрамор с гнусно съдържание. Отвън кумът изглежда победоносен и горд, а на мястото на сърцето му ще се тъпчат червеи, гущери и змии. Това е моето синовно възмездие. Защото не можеш да градиш щастието си върху нещастието на съсипан от тебе човек! Престъпление е да купуваш бял хляб на децата си, обричайки на глад нечии чужди момчета и момичета…
Старецът се закашля силно и се люшна напред. Жена му дотича с колелото и каза: “Хайде да си вървим! Ти сигурно пак си разказвал историята на баща си? Забрави я! Това е отдавна минало.” “Не мога да я забравя – отвърна надгробният скулптор. – Пари ме отвътре като жив въглен.”
И като хвана кормилото на велосипеда, двамата с жената се затътриха към изхода на парка.


Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар