19.12.2009 г.

Венецианеца

Санитарят Чанко се обзаложи на дамаджана осмарски пелин с рентгенолога Жеков, че Алеко Тюмбелиев е крадец на бронзови статуи от парковете. С каменарски чук разбивал мраморните пиедестали, пъхвал главите на Караджата и Каравелов в багажника на мерцедеса и право в леярната на Сандо Гюврийски. Чанко познавал Гюврийски още от времето, когато спели на съседни кревати в Трудова повинност. Сандо много обичал да отмъква восък, олово и бакър, да ги разтопява и да отлива нови предмети.
Свещите претопявал в тампони за уши и ги продавал в съседното поделение на артилеристите. По-некачествените тапи пробутвал на припрените свързочници, които от тичане по баирите нямали време да се спрат и да се пазарят. Без тампони нощем те не можели да заспят, понеже свирукането на щурците ги стряскало като позивен сигнал. В случай че нещо му останело, Сандо го изпращал на баща си - ковач на автомобилни ресори, който бил с изтънели тъпанчета от постоянния трясък през годините.
Оловните кокарди от шапките и емблемите върху петлиците Гюврийски превръщал във фалшиви “сребърни” копчета за дамски блузи, а бакърените катарами на коланите - в гривни за левите ръце на старшините с високо кръвно налягане, получено вследствие напрегнатите строеви подготовки с новобранците в дните преди клетвата им и преди гарнизонните парадни тържества.
След уволнението страстта му към претопяване се изродила в съсипване на паркови бюстове, месингови улуци, бронзови решетки и дръжки на входни врати. Изкупувал ги на завишени цени, затова пред леярната му било фрашкано с крадци на цветни метали.
Санитарят Чанко бил сигурен, че Алексо Тюмбелиев е бастисал и джантите на линейката, които шофьорът Пенко оставил при ремонта без наблюдение. Само така можело да се обясни баровското му поведение в болницата. Докато останалите пациенти набивали боб, грах и леща, Венецианеца си поръчвал по телефона от ресторант “Лорд” пържоли с чесън и орехи, телешки ролади, фазани с майонеза и есетра гювеч.
Жеков изключил рентгена, за да не се облъчват с излишна радиация, и възразил, че парите за гозбите на Венецианеца не идват от джантите на линейката, нито пък от главите на Караджата и Каравелов. Не било възможно пациентът Тюмбелиев да е разбивач на мраморни и гранитни пиедестали, тъй като ръцете му били по-гладки от ръцете на продавачка в парфюмериен магазин, а под ноктите му нямало и следа от кал.
Рентгенологът бил видял върху болничното му шкафче листове от карирана тетрадка с нанесени върху тях тирета, точки и запетайки. На мястото на тиретата трябвало да се поставят думи и така да се получи определен текст. Точките ограничавали изреченията, за да не се разлее изказът и да бъде забравен смисълът, заложен в началния подлог. Запетайките бележели местата за поемане на въздух. Жеков предполагал, че Венецианеца е търговец на обещания в бъдеще време. Тоест писач на речи, изобилстващи с безкраен оптимизъм за утрешния ден и с очертания на “светли хоризонти”. Бедните наивници се хващали на въдицата за очакващия ги келепир и давали гласа си в подкрепа на демагога. Много политикани забогатели от такива речи и изказвания.
“Ако ще пише мамещи речи на разни плямпачи, защо му трябва постоянно да наднича в един голям тефтер с ноти, върху който пише “AIDА” ?” - попита санитарят. - Тоя тефтер не пада от шкафчето до главата му. Вместо да се задълбочи в “Убиецът не оставя следи” или в “Любовта на съблазнителката” Венецианеца чете музика. Сигурно се плаши някой да не свие романите, затова предпочита книги с ноти.”
Рентгенологът запали цигара и каза, че според него не става дума за страх от кражба, а за припомняне на прочутата мелодия “Радамес отива на война” от операта “Аида”. Тя вдъхвала оптимистично настроение при писането на речи с обещания в бъдеще време. При заместването на тиретата с думи Алеко Тюмбелиев си тананикал и други бодри мелодии като “Катюша”, “Бандера роса”, “Марсилезата”. Веднъж засвирил с уста “Лили Марлен”, Жеков бил сигурен, че когато Венецианеца запеел с ла-ла-ла финала на Деветата симфония на Бетховен, значи текстът е готов за продажба на някой напорист мъж, изгарящ от желание да се изтъпани върху екрана на телевизора.
Разговорът щял да продължи до безконечност, ако самият Алеко Тюмбелиев не ги бил поканил да гледат заедно мача между “Ювентус” и “Фиорентина”. Обещал да им превежда с изключение на напрегнатите моменти, когато Монтеро и Ди Ливио се хвърлят в комбина срещу Тароци и Бетарини.
Вместо да го попитат кои са капитаните на двата отбора, Чанко и Жеков направо му задали въпроса дали е крадец на бронзови бюстове, или е писач на оптимистични речи. От изумление Венецианеца щял да се задави с ментоловата дъвка, която току-що лапнал. Отвърнал, че не е нито вандал из парковете, нито драскач на лицемерни обещания. Когато реституирали текстилния магазин на булевард “Ломско шосе”, той поделил парите със сестра си и моментално заминал за Италия. Започнал търговия с макарони, спагети и фиде. Купувал ги на едро от фирмата “Примавера” и ги изпращал на зет си Кирко Кирков да ги продава в реституирания магазин, преустроен като гастроном “707 стоки”. Обаче рекетьорите на Марко Бурсука пребили от бой зетя Кирко и залели стоката с вода, в която имало разтворен нафталин. Сестра му се оплакала в полицията и следователят Мавродинов спешно го привикал от Италия.
От Венеция до София Алеко Тюмбелиев препускал със 100 километра в час. Вследствие на постоянното натискане педала на газта ходилото на десния му крак изтръпнало и се наложило да влезе в болницата за изследване. Докторите вече втора седмица се туткали и не знаели каква диагноза да му поставят. Убивал времето с телевизионни мачове, защото футболът е развлечение за истински мъжкари, и с четенето на “Аида”. В Италия най-уважавани били ония синьори, които освен да печелят пари, можели да следят музикалните изпълнения с разтворени в ръцете партитури.
Измъчвал го фактът, че тук нямало с кого задълбочено да си поговори. Всички били с бледи биографии и скучен живот. Санитарят и рентгенологът се обидили от твърдението, че болницата е населена с хора, незаслужаващи никакво внимание. Венецианеца отвърнал, че първият белег на безличен живот било любопитството, с което го разпитвали откъде идва прякорът му. В замяна на неговия разказ те му предлагали своите малки измами, лукавства и изневери.
Например Даниела Хардалова - младоженката с прекъснатия меден месец. Когато седмица след венчавката минала край минералните бани в родния си град, бившата годеница на съпруга й, от яд, че е пренебрегната, започнала да я замеря с кал. В съда тая някогашна годеница се оправдала, че калта била лечебна и нямала за цел да омърси младата съпруга, а да я закали против простудите, които биха я налегнали по време на предстоящата й бременност през зимата. Върху изцапаната от калта кожа се появили петна, които могат да се третират като начало на меланом или витилиго.
Напоследък Даниела Хардалова се въртяла около Венецианеца, изпълнена с любезност. Целта на тая любезност била той да й изпрати от Италия специални лекарства, ако се наложи. В старанието си да бъде доброжелателна младоженката стигнала дотам, че без колебание сваляла безопасната игла, която замествала скъсаното копче на сутиена й, за да забоде с нея Венецианеца пердетата до телевизора, та да не блести залезът в екрана му. При всяка благодарност на Алеко Тюмбелиев тя отвръщала, че този жест не й струва нищо, тъй като и със сутиен, и без сутиен гърдите й били еднакво изправени.
Съседката на младоженката по легло - Тамара Милкова, пък непрестанно се хвалела, че можела да прави първокласни торти от престоял хляб. Нарязвала го на филийки и ги заливала с разтворена в прясно мляко кафейна утайка. Накрая поръсвала със ситно счукани ментови бонбони. Колкото и да се мъчели, комшийките й не можели да направят такава торта. Получавал се буламач, защото госпожа Тамара съзнателно криела от тях, че между сухите филийки слагала по лъжичка и половина от някое захаросано сладко.
В целия й скучен живот най-вълнуващ бил моментът, когато поканила за кум бившия си любовник. Нищо неподозиращият съпруг се хилел като глупак, когато жена му се целувала страстно с кума си. И до днес изпитвала страхотен гъдел при спомена за тая цинична история.
Пожарникарят Левурдашки се възхищавал на хрумването й да събере на едно място мъжете, с които похотливо се е търкаляла в леглото. Самият той постоянно се тюхкал, че живее сънлив живот и мечтаел поне веднъж да попадне в пожар, за да приложи огнеборските си знания и да се прояви като Рамбо или Батман. В момента бил само обикновен сержант с обилен пърхот в косата поради постоянното носене на фуражката.
Колкото и да е странно, но тъпанарски бил и животът на акробата Павлов, и на алпиниста Петров. Катерачът на четирихилядни скалисти планини наричал акробата “циркаджия” и му се присмивал, че на повече от 40 метра получава световъртеж. Павлов контрирал с думите, че смъртта при падането е еднаква, независимо дали си се строполил от 40 метра, или си се откъртил от 4000 метра. Относно смъртта при височинно падане те се допитали до пилота Василев, който бил на два пъти наказван заради шантавото си желание да се издигне на такава височина, че да зърне пагоните на Бога. Чрез един подарък - компас с ръждива магнитна стрелка, колегите му намекнали, че е време да се пенсионира, преди да се е забил като пирон в земята при някое фукливо пикиране. Василев отвърнал със смях, че няма да му стигне мастилото в писалката, за да сложи подписа си под заявлението за доброволно излизане от строя.
Понеже нямал отношение към какъвто и да е вид смърт, пилотът Василев препратил алпиниста и акробата към счетоводителя на концлагер. “Вероятно този човек е виждал много смърти и е в състояние с голяма точност да определи коя кончина е героична, коя страхлива и коя е обикновено гушкане на босилека” - рекъл той.
Счетоводителят на концлагер казал, че се чувства толкова невинен, колкото всеки негов колега от БНБ, успял да приключи текущия период с балансиран отчет. Недоразумение било, че го включвали към групата на палачите. От преднамерените обвинения, че е работил в концлагер, той получил инсулт и оттогава се подпирал на дръжката на развален чадър. Не използвал дървен бастун, защото ехидно го питали: “С тази ли тояга налагаше гърбовете на нещастните хора?”
Веднъж седнал до едно сираче, което си нямало никого - дано сега поне съсед си има. За да се почувства докрай щастливо, той завел момчето да се разходят из квартала с новите луксозни къщи. Обаче отвътре наизскачали мъже с дебели вратове и ги прогонили, за да не си представят красивите им съпруги в съблазнителни пози.
Увлечен в тия приказки Алеко Тюмбелиев пропуснал да види гола на Торичели в 21-ата минута и се ядосал, че се е лишил от единственото си удоволствие в болницата. Венецианеца пропуснал и втория гол, защото рентгенологът го попитал с какво животът на един прекупвач на спагети е по-интересен от живота на един пилот, алпинист, акробат или счетоводител? Тюмбелиев отговорил, че всеки ден за него е страница от страхотен любовен роман. А единственото нещо, заради което си заслужава да се живее, били насладите от всякакъв вид.
В първите дни на щъкането си из Венеция случайно срещнал в гондола по Канале Гранде Юрий Иванович Кольцов-Лебединский. Руснакът му споделил, че се издържа като клакьор в театрите.
След като изяли по порция панирани жабешки бутчета, Кольцов-Лебединский предложил на Алеко, докато навлезе в италианския език, да стане таен агент в детективско бюро за проследяване на заподозрени в извънбрачни връзки съпруги. Италианците били много ревниви и давали добри пари, за да шпионират половинките си. Тюмбелиев се съгласил и моментално получил задача от детективско бюро “Аргус” да проследи синьора Франческа ди Пелегрини.
Той много се зачудил, защото тая Франческа била грозновата и не привличала към себе си свалячите. Подозрението у съпруга си Маркоджани ди Пелегрини тя възбудила, след като нарисувала със син туш на бузата под лявото си око “сълза на състраданието”. Това било най-новото изискване на модата и всички жени, целящи да бъдат забелязани, си рисували такива сълзи.
Франческа ди Пелегрини имала обичай следобед да се мотае из площадите на Венеция. В деня на проследяването се спряла пред Телескопа на влюбените. Наричали го така, защото бил насочен към планетата Венера. Когато се навела да погледне в окуляра, внезапен вятър повдигнал роклята й и открил изключително красивите й крака. Те били в състояние да компенсират всякакво лице.
Синьора ди Пелегрини не бързала да натисне роклята си надолу, което още повече влудило следящия я българин. Той пренебрегнал основното изискване на “Аргуст” - да наблюдава обекта, притулен зад дърво, будка или ъгъл на сграда, приближил италианката и казал: “Госпожо, мечтая да се скрия в сянката на вашите мигли!” Тя повдигнала вежди и отвърнала, че за първи път някой я заговаря с такива галантни думи. Обикновено я спирали с изтъркания лаф: “Извинете, колко ви е часът?”, като тембърът подхождал повече за изречение от вида на “Само да ми паднеш, ще те побъркам цяла нощ!”
Когато се отбили да хапнат сладолед в “Парадизо”, Алеко Тюмбелиев й разкрил, че възнамерява да захване някаква търговия. Франческа рекла, че може да го уреди при девера си Фернандо. Той произвеждал подсладен ликьор от мандрагора - еликсир за сексуална мощ, приготвен по оригинална рецепта на Джакомо Казанова. Много се търсел от мъжете над 40-годишна възраст. Полицията го забранявала, защото често причинявал сърдечни кризи, но желаещи да го пият имало дори сред самите карабинери.
Допълнителен доход можело да се изкара и от рисуването на петолиние с три ноти върху черупките на гълъбови яйца. Те се предлагали като яйца на тиролски славеи и най-много ги купували за сувенири английските туристи. Бизнесът с тях напоследък бил залинял, защото ги предлагал силно мургав човек с бял костюм. Върху единия ревер на този костюм личели следи от няколко капки майонеза. Значи продавачът е циганин - от най-мърлявите и най-лъжливите, който е способен да се закълне в разпятието, че е стъпвал върху многотомна енциклопедия, за да бръкне в гнездото на тиролските пилета. В детството баща му вместо с пръчка го пердашел с тази енциклопедия - да израсне като умен и интелигентен човек.
Тюмбелиев отхвърлил предложенията с еликсира и яйцата и попитал с какво се занимава господин Маркоджани ди Пелегрини. Франческа отвърнала, че съпругът й притежава фабрика за спагети, макарони и фиде - “Примавера”. Когато влизала в тая фабрика, цялата се умирисвала на кабардисало тесто. За да убие киселата миризма, италианката се принуждавала да пуши холандски табак с лула. За доказателство предложила на Алеко да я целуне - нека сам се увери, че не лъже. Тюмбелиев я зашеметил с една силна вендуза и рекъл, че се отказва от детективския ангажимент към “Аргус”. Предпочитал да стане доставчик на спагети и макарони за България.
Синьор Маркоджани ди Пелегрини приел с въодушевление Алеко и моментално увеличил производството на тестени продукти. Новите детективи от “Аргус” му докладвали, че жена му е станала любовница на българина, но той се направил на разсеян, за да не му се наложи да реагира като рогоносец, с което сериозно би навредил на бизнеса си.
В момента, когато Франческа и Алеко се замеряли с пухени възглавници, от София телефонирали, че зетят Кирко Кирков е претрепан от биячите на Бурсука, а стоката съсипана до грам. Тюмбелиев целунал синьора ди Пелегрини и се юрнал към България. Пристигнал с изтръпнало ходило на десния крак. Надявал се до няколко дни да го изпишат. Франческа изгаряла от нетърпение да го види час по-скоро и всеки ден му изпращала по две телеграми и едно писмо, които той отбелязвал с тирета и точки върху карирани листа от тетрадка.
В края на този разказ санитарят и рентгенологът въздъхнали дълбоко и станали да си вървят без никакви допълнителни въпроси.
Три месеца след облога между Чанко и Жеков младоженката с прекъснатия меден месец - Даниела Хардалова, се отбила в болницата за контролен преглед. За свое голямо учудване видяла Алеко Тюмбелиев в инвалидна количка. Косата му била посивяла, а погледът забит в земята. Десният му крак бил отрязан над коляното. “Ей, Венецианец, какво правиш още тука?” - попитала го тя. Без да извърне глава към нея, той тихо рекъл: “С нетърпение чакам да се завърна у дома. В шкафа, под дрехите, имам пистолет. Ще се застрелям веднага!”
Когато минала през рентгеновия кабинет, Жеков й казал, че скоро няма да изпишат Венецианеца, тъй като започнал да му изтръпва и левият крак. Санитарят Чанко го нямало. Бил поканен от госпожа Тамара Милкова на първокласна торта от стар хляб. Там щели да се видят с алпиниста, акробата, пилота и счетоводителя с осиновеното от него сираче. В края на работния ден при тях щял да отиде и рентгенологът с дамаджаната осмарски пелин, която загубил след пореден бас с Чанко.

Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар