20.12.2009 г.

ГЕОРГИ ЛОТОРАНСКИ ИЗЛИЗА ОТ КОЖАТА СИ ЗАРАДИ ЖЕНА С ЛИЛАВИ МИГЛИ

От върха на адамовата си ябълка, та чак до пъпа Георги Лоторански имаше татуирани копчета. Когато ядеше грахова супа, казваше, че някой ден ще разкопчае тия черни кръгчета, за да излезе от кожата си и да тръгне по света с чисто ново усещане и мислене. Съседът Калчо Паскалев му се присмиваше, че след като се натъпче с грахова супа, винаги бръщолеви нелепости. Тая чорба била най-оглупяващото ядене. Доказателство били простите хлебарки, които единствени нападали забравените върху масите чинии с грахови буламачи и от лакомия се давели в тях по най-тъпия начин.
Жената на Паскалев, Игнатия, обаче е виждала Георги Лоторански да се съблича от кожата си и да щъка из гробището до манастира на сестрите кармелитки. Последният път това станало след погребението на Дашко Клисуров, който в завещанието си подчертал с червен молив думите: “След смъртта си нека бъда положен в гроба на втората си съпруга, която не можа да ми роди деца и поради това се нуждае от мен, за да не бъде самотна до края на света. На първата ми жена компания ще правят трите ни деца.”
Игнатия Паскалева проследила Лоторански, защото се усъмнила, че е влюбен в родната й сестра, монахиня при кармелитките, но голият мъж заобиколил манастира и отишъл на гроба на втората съпруга на Дашко Клисуров. Вместо свещ запалил жълто джобно фенерче. После коленичил и произнесъл някаква френска молитва. За да не оставя следи, си взел обратно жълтото фенерче и влязъл отново в разкопчаната си кожа.
Не може напълно да се вярва на Игнатия Паскалева, тъй като всички знаят за омразата й към бездетната Клисурова. Тя не е на лична основа, а се корени във факта, че втората съпруга на Дашко Клисуров се изхитри и не умря като останалите жени от града – с обрасла в мъжки косми брада, с пъпки по носа и с провиснали гърди. Дори в ковчега беше с напращели гърди, които трябваше да бъдат притиснати с двоен сутиен, за да не стърчат предизвикателно, и с мигли, които бяха лилави.

1.
Приживе бездетната жена разговаряше на френски с Георги Лоторански и всички мислеха, че поощрява неприличните му ергенски желания. Въпреки подмятанията на Игнатия, Дашко Клисуров не забрани на жена си френските разговорки, тъй като слагаше на по-долно стъпало от себе си Георги Лоторански като мъж. И имаше основание, защото, когато се порежеше при бръснене, от раната на Лоторански течеше безцветна кръв – нещо много характерно за безличните хора. Освен това, след преселването си в града ергенът най-напред отиде при зъболекаря и го помоли да му извади всичките зъби и вместо тях да му направи изкуствени ченета. Обясни, че е беден и за в бъдеще няма да има пари за лекуването на всеки зъб поотделно.
В деня на погребението на жената с лилавите мигли Георги Лоторански отиде на стрелбището до пазара и изстреля цяла шепа оловени сачми срещу мъжа с капитански пагони, който прегръща в станиолова лимузина млада дама. С първия изстрел отнесе копринената коса на жената и тя заприлича на остригана проститутка. С втория смаза страстните й устни и те се превърнаха в настъпен карамфил. С останалото олово нащърби лицето на капитана и олющи пагоните му. С последния куршум откъсна цялата му глава. В този момент отговорникът за стрелбището му забрани повече да идва и ядосан залепи главата на капитана с туткал. Обаче ламариненият офицер изгуби завинаги излъчването си на красив мъж и Лоторански се изплю самодоволно.
Дълго време тази бясна стрелба остана загадка, докато един ден ожесточеният стрелец не припадна при яденето на риба. В стомаха й той намери звездичка от пагон на френски морски капитан. При бълнуванията си между студените компреси, Лоторански разказал следната история на гасконски диалект. Разбрала я само игуменката на кармелитките, която била французойка, и я споделила с родната сестра на Игнатия Паскалева. От своя страна тя я разказала на роднините си и по този начин историята стана известна на целия град.

2.
Първоначално Георги Лоторански се казвал Жорж Льоторан. Оженил се за най-красивото момиче в малко средиземноморско френско градче. Когато започнала войната с германците, френското командване качило младоженеца на катер – да охранява бреговата линия на това градче, в което имало складове с артилерийски снаряди. Преди да стъпи на катера ревнивият Жорж завинтил върху дъските, под брачния креват, метална плочка. От пружината на кревата спуснал оголен кабел. Ако двама души легнели в кревата, пружината провисвала и жицата докосвала металната плочка. Образувала се затворена електрическа верига и закрепената върху комина на къщата лампа грейвала. Токът бил от автомобилен акумулатор и поради това крушката можела да свети дори при затъмнение, вследствие на вражеско въздушно нападение.
Всяка нощ Жорж Льоторан обглеждал от катера покривите на градчето. Изненадата му била голяма, когато за първи път видял да примигва лампата върху комина на дома му. За да не изпадне в гняв и по този начин да стане за присмех на малкия екипаж, той изпил наведнъж цяла бутилка ром. Въпреки че трябвало да застъпи на вахта, легнал върху палубата да спи. След време установил, че лампата мига винаги, когато от катера отсъства капитанът. Този капитан два пъти седмично отивал с лодка да инспектира безопасността на складовете с артилерийски снаряди. Жорж Льоторан се усъмнил, че е нормално морски офицер да контролира оръжието на пехотните артилеристи.
Един късен следобед капитанът отново тръгнал с лодката към брега. Ревнивият Жорж видял през бинокъла как командирът му се запътил към оръжейните складове. След малко матросът завъртял дулото на корабното оръдие към склада, в който хлътнал капитанът и изстрелял последователно пет снаряда. Един от тях взривил погреба. Преди да се хвърли във водата и да заплува към съпругата си, Жорж Льоторан съзрял тялото на своя командир да хвърчи над градчето.
Щом стъпил на брега, матросът забелязал от морето да изплува немска подводница. Тя торпилирала катера и отново се потопила, за да докладва на Фюрера, че е ликвидирала стратегически оръжеен запас на френските въоръжени сили.
Когато почукал на вратата на дома си, Жорж Льоторан чул гласа на жена си:
- Какво става, скъпи мой капитане?
- Човекът, който чакаш, хвръкна във въздуха! – изкрещял вбесен ревнивецът.
Младоженката припаднала. От силната изненада миглите й станали лилави. Когато дошла на себе си, тя признала своята изневяра. После грабнала кухненския нож и се заклела, че ще се прободе, ако съпругът й не й прости. Жорж махнал с ръка и изръмжал, че ще замине за родината на майка си – България. Там щял да заживее под ново име. Никой във Франция нямало да го потърси, защото ще мислят, че е потънал с торпилирания катер. После затръшнал вратата и потънал в нощта.

3.
В България започнал да работи като междуградски пощальон. Избрал тази професия, за да няма постоянен адрес, на който би могъл да бъде открит и арестуван, ако някой случайно оцелял от катера моряк го издаде на френските власти. В града с манастира на кармелитките той случайно срещнал невярната си съпруга, която, след като го търсила из цяла България, се омъжила за вдовеца Дашко Клисуров.
Георги Лоторански останал да живее в този град. Където и да го срещнела по улиците, тя му казвала на френски език, че истински силните мъже прощават мимолетните слабости на съпругите си. Той отговарял, че едновременно ще я обича и ще я презира до края на живота си, защото го е заменила с капитана по време на най-любовния живот между съпрузите, а именно – медения месец.
До края на живота си французойката правела всичко възможно, за да бъде най-красивата жена в града и да го възвърне към себе си – поне като любовник. Предполага се, че е умряла от угризение на съвестта.
За разлика от останалите мъже, Георги-Жорж пиеше вино в една оръдейна гилза. Меденият й окис в продължение на години тровеше кръвта му и накрая тя съвсем избледня. Когато заприлича на вода, матросът Льоторан умря. Преди кончината си той помоли съседа си Калчо Паскалев да го положи в гроба заедно с куфар с лед. Защото бил сигурен, че след смъртта си ще гори в ада и ледът му трябвал, за да охлажда устата си, когато изразявал съжаление за глупаво проживения си живот.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар