СТАРИТЕ МОМИ

По-голямата се казва Виктория, но не се учудвайте, ако чуете да я наричат Виктор. Другата, Христина, е с две години по-млада. В определи моменти към нея се обръщат с името Христо. Двете стари моми са сестри и живеят в бащиния си дом с малките си пенсии.
Всяка сутрин Христина пуска стария грамофон и буди сестра си с шансона на Един Пиаф “Не, за нищо не съжалявам”. Песента е нещо като техен химн: – за да има смисъл денят им, той трябва да започва с уверението, че нищо пропуснато в живота не е толкова важно, че постоянно да хленчиш за него.
По традиция, в неделя, вместо плочата с химна, Христина пуска Менделсоновия марш. Защото всяка неделя те ходят на черква и оглеждат булките по сватбите. До сега не са харесали нито една младоженка. “На тази воалът е прекалено дълъг и двете шаферчета го влачат по земята – казва Виктория. – На нейно място аз щях да имам шест шаферчета.” “Аз пък не мога да разбера защо е забола изкуствена роза на деколтето си ?– чуди се Христина. – Огърлицата й непрекъснато се увива в нея.” Не виждаш ли, че с тази голяма роза тя прикрива липсата си на бюст! – киска се по-голямата сестра. На следващата булка не одобряват прекалено късата рокля. Не защото подробностите в тялото на младоженката трябва да се разглеждат само от съпруга й, а защото капачките на колената й са прекалено големи и тя прилича на римски легионер от филма “Цезар и Клеопатра”.
На обяд двете се прибират у дома и изваждат булчинската рокля на Виктория. Преди 32 години тя щеше да се омъжи за един морски капитан, но той потъна край нос “Добра надежда”, пренасяйки оръжие за народо-освободителната армия на една африканска държава. Торпилирала го империалистическа подводница. Всъщност капитанът не се ожени за Виктория защото вече имаше законно семейство в Бургас, а не защото корабът му бе потопен. Седмица преди сватбата той изпрати на бъдещата си съпруга телеграма за кончината си и я подписа с името на несъществуващ адмирал. Историята с торпилирането Виктория съчини, след като бе прочела сутрешните вестници.
От няколко години всяка неделя тя вади своята булчинска рокля и пуска плочата на Менделсон. По-малката сестра, Христина, облича официалния костюм на покойния си баща и за мустаци си залепва парче от кожената яка на отдавна прояденото от молци палто на майка си. Двете застават пред голямото стенно огледало. Христина, превърнала се в Христо, и Виктория сключват брак. След церемонията Христина-Христо пъха под роклята на сестра си една малка възглавничка, защото всяка венчавка е начало на бременност.
На следващата неделя булка е Христина и се омъжва за Виктор. Младоженецът е без мустаци, защото Виктория-Виктор е намразила всички мустакати мъже покрай началника си от института, който, въпреки обещанието си, не й повиши заплатата след една любовна нощ в Несебър. В края на бракосъчетанието Виктор, на свой ред, намества възглавничката върху корема на сестра си.
След деветте месеца бременност двете булки раждат по едно дете, т.е. – купуват си по една кукла. Къщата вече е препълнена с кукли и всяка от тях си има име. Децата са кръстени на известни певици и артистки. Веднъж двете стари моми се скараха за името Памела, понеже и двете си бяха наумили да кръстят поредната си рожба на Памела Андерсън. Цял месец се сърдиха, но нито една не отстъпи. Така в дома заживяха две Памели. Втори път се скараха за своите Памели, когато на конкурса за най-хубава кукла, организиран от кварталното читалище, наградата “Златен гребен” получи дъщерята на Виктория. Христина и нейната Памела плакаха до сутринта и не пожелаха да вземат шоколадово бонбонче от кутията, с което отличената искаше да ги почерпи. Сдобриха се едва когато библиотекарката на читалището ги помоли й дадат под наем за един ден двете Памели, тъй като дъщеря й всяка нощ бълнувала за тях.
От този момент двете сестри често даваха куклите си под наем. Не го правеха заради левчетата, които взимаха, а защото имаха възможност да разглеждат подробно апартаментите, в които влизаха, и след това да обсъждат подредбата им. На Костадинова престанаха да дават под наем куклите си, защото тази претенциозна жена, която ходеше по улиците с бели дрехи, не обичаше да чисти паяжините от полилея в хола си. Затова пък от неугледната Виденова, на която склониха да дадат за 24 часа кръстената на Катрин-Рита Джоунс кукла, бяха очаровани. Паркетът й беше без нито една драскотина, а килимите, в които краката им затъваха, бяха без нито едно петно. Е, разкритикуваха рамката на гоблена “Мадоната с младенеца”, заради олющения на места бронз.
Денят на жената – 8 март – е най-важният празник в дома на старите моми. Тогава всяко едно от децата им носеше подаръци. Последният път кръстената на Барбара Стрейзънд дъщеричка направо ги изуми с хрумването си да им поднесе кристален пепелник. До този момент двете майки гасяха фасовете си в спукана порцеланова захарничка, останала от времето на баба им. Изненадите обаче не спряха до тук. Летиция Каста им връчи тържествено по една кутия цигари “Давидоф”, а Селин Дион – по една прозрачна пластмасова запалка.
Най-неочакван подарък получиха от непредсказуемата Шер – бутилка червено вино. Виктория и Христина решиха да я смъмрят, но се отказаха, защото всяка груба дума може да развали празничната атмосфера на деня. Двете сестри извадиха от олющения стар шкаф чашите за шампанско с високи столчета и си наляха от виното. Чукнаха се и изпиха по глътка. След това пуснаха плоча на Елвис Пресли и всички се развихриха да танцуват. Когато се умориха, по-малката сестра каза: “Деца, време е да отидете на прозореца и да погледате хората по улицата. Трябва да започнете да ги опознавате!” Каза го на английски език, защото от половин година им говореше само на него. “О, йес!”, кимна с глава по-голямата, която знаеше само тези две думи, но постоянно ги употребяваше, за да не спадне авторитетът й пред децата.
“Ето, сега по улицата минава г-н Иваницов – продължи на български мама Христина. – Той ни смята за откачени, защото с малките си пенсии непрекъснато ви купуваме нови дрехи. Веднъж ни подметна, че ако продължим да се свираме в четирите стени на нашия дом, ще замиришем на мухъл. Искаше да ни обиди, но едни майки като нас, които толкова много са видели и преживели, нищо не може да докачи!”
“А сега зад ъгъла се появява г-жа Малчева – обади се на свой ред Виктория. – Пак е помъкнала торбите. У тях всички плюскат като прасета и няма да се учудя, ако един ден започнат да грухтят. Тази дърта кукумявка веднъж ни нарече “развратнички”, защото ни видя под ръка със спасителя от плажа в Ахтопол. Момчето беше отседнало при нас, за да държи кандидат-студентски изпити. Понеже се класира с много висок бал, ни покани на сладкарница. От радост и тримата подрипвахме по пътя. Малчева обаче си помисли, че ставаме от кревата след групов секс.” “Не говори пред децата за секс – смъмри я Христина. – Още са много малки…”
В този момент нейната Памела падна от прозореца. “Сигурно се е разболяла от грип – завайка се Христина. – Снощи по телевизията съобщиха, че се задава епидемия.” Виктория пъхна под мишницата на болната кукла термометър и я зави с една избеляла жилетка. Двете стари моми си наляха отново вино. Включиха телевизора, но мигновено замръзнаха на дивана, защото на екрана се появи любимият им говорител. Гледаха го като омагьосани, без дори да им трепнат чашите в ръцете. Виктория го обожаваше заради гласа, който й напомняше за гласа на нейния рано загинал морски капитан, а Христина – заради блясъка в очите му, който наподобяваше блясъка на последния й частен учител по английски.
Стресна ги рязко позвъняване на вратата. Двете стари моми и този път не отвориха.

Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев