20.12.2009 г.

ЧИСТА БАНИЦА ЗА АНДРЕЙ ГЮЛГЕЛИЕВ

Върху резервоара на мотоциклета някой с пирон беше надраскал петолъчка. Единият от лъчите й пробождаше в средата пречупен хитлеристки кръст. Андрей Гюлгелиев забеляза рисунката, докато пъхаше в коша касетите с филмите на “Метро Голдуин Майер”. Изплю цигарата и побеснял от гняв я смачка.
- Ако хвана това копеле, ще го одера жив и ще изпратя кожата му на Сталин, да си направи още едно червено знаме! – изръмжа Гюлгелиев и покри мотоциклетния кош с брезентова мушама.
- Вероятно е бил някой хлапак – каза касиерката на киното Патриция Ошавкова. – Искал е да гледа филма, но не е имал пари за билет и от яд го е направил.
- Едва ли е бил хлапак – погледна я свирепо куриерът на “Метро Голдуин Майер”. – Сигурен съм, че е бил комунист. С тая драсканица ме обвинява, че с разнасяните филми по кината в България, замъглявам съзнанието на пролетариата и го отклонявам от класовата борба.
- Не бива да тръгвате толкова късно за София – каза Патриция Ошавкова. – Може да стане беля по пътя. Вижте – небето е мрачно. Няма луна, която да осветява земята. Елате да пренощувате у дома. Утре, по светло, ще се върнете.
Андрей Гюлгелиев намусено мълчеше. Патриция го докосна по рамото и продължи:
- Живеем с баща ми сами. Сега той е на нощен улов в морето. Ще се върне утре, към обяд, след като продаде хванатата риба.
Чак сега филмовият куриер забеляза колко мек и нежен е гласът на касиерката на градското кино. С такъв глас холивудските красавици от целулоидните ленти омайваха мъжете край себе си. А Патриция Ошавкова беше ниска и набита, с кръгло и пъпчиво лице. Цялата тръпнеше в очакване. Гюлгелиев се усмихна едва доловимо и каза:
- Добре! Качвайте се да вървим у вас!

1.
Патриция се намести на задната седалка и за да не изхвръкне на някой завой, обхвана през кръста филмовия куриер. След пет минути спряха пред къщата на момичето. По прозоците имаше много саксии с цветя. Всички бяха обвити в станиол, а засъхващите им листа бяха намазани със “златен” бронз. Дървените столове бяха лакирани и меко отразяваха светлината от полилея. Всичко в дома създаваше атмосфера на мним уют.
Ошавкова настани госта си в плетен, люлеещ се стол и му наля чаша вино. Помоли го за малко търпение, докато направи баница. После донесе корито, съблече се гола и стъпи в него. Докато се обливаше с кана вода, тя обясни на Андрей Гюлгелиев, че всички жени в рода й се къпели пред гостите, за да са сигурни, че баницата ще бъде съвършено чиста. Сетне се изтри с пухкав пешкир и без да се облича, започна да меси тестото.
- Бях ученичка в трети клас, когато видях как овдовялата ми майка се изкъпа пред сегашния ми баща и му направи баница – каза момичето. – Запомнила съм, че той й каза: “Всички жени с грозновати лица търсят повод да се съблекат и да покажат, че природата ги е компенсирала с красиви гърди и крака.” Майка ми, която в никакъв случай не можеше да се нарече хубавица, се разплака. Той се разсмя, хвана я за ръката и я отведе в другата стая.
В края на месеца се ожениха, но животът им тръгна лошо. Пастрокът ми се оказа груб и озлобен човек. Когато бил бебе, змия му влязла в устата. Родителите му я подмамили с чаша топло мляко и щом влечугото излязло, го убили. От кожата му направили обувки, с които вторият съпруг на майка ми проходил. Вероятно убитата змия го е прокълнала, защото стъпалата на краката му останали недоразвити и той трудно крачел по сушата. Затова се преместил в този морски град и станал рибар. Дългите престои с лодката във водата го спасяват от мъчителното куцукане по прашните пътища.
За да се разхубави, майка ми купи от един вехтошар парче от огледалотото на най-красивата придворна дама на княгиня Мария-Луиза. Тя вярваше, че ако се оглежда всеки ден в него, сама ще стане хубавица. Вехтошарят й беше заръчал да брои до 666, докато седи пред огледалото. Обаче това е числото, с което се извиква Станата и майка ми се страхуваше да го произнесе. Веднъж я попитах откъде знае, че ще заприлича на тая, в чието огледало се оглежда? Тя отвърна, че сама е видяла как монахинята Феврония, след като получила като дар от проститутката Кармелита Беломирова огледало, пощуряла от телесна страст и започнала да мъкне мъже в крайбрежните храсти.
Вместо да става по-красива, мама все повече погрозняваше. Това се дължеше на обидите и подигравките, с които вторият й съпруг я засипваше. Тя до такава степен се стопи, че можеше с две ръце да скрие тялото си.
Срещу една от кокошките, които мама отлеждаше на двора, някакъв циганин й продаде магия за любов. Беше намагнетизирана подкова, която трябваше да се храни три пъти дневно с трохи от бял хляб. Когато пастрокът ми се завръщаше, мама тайно обръщаше към него рогцата на подковата, без да забравя да сложи между тях листо от червено цвете.
Един ден подковата ръждяса и мама възприе това като прокоба. Опъна се в кревата, в който два пъти беше лягала като младоженка, и умря.
- Сигурно сега тази подкова сте обърнали към мен? – попита Андрей Гюлгелиев.
- Не. Вторият ми баща я размени срещу няколко зъба от зъболекаря Менчев. Тоя Менчев продаваше извадените от него зъби на разни хилави мъже, които се хвалеха, че са ги избили от устата на свои врагове.
Куриерът на “Метро Голдуин Майер” се разсмя с глас и каза, че в нито един гангстерски филм не е виждал бандити да броят избитите зъби на други бандити.
- Изглежда, че подковата наистина е била магическа, защото зъболекарят след седмица се ожени за най-красивото момиче от Каварна – тръсна глава Патриция.

2.
След два месеца телефонът в софийския апартамент на Андрей Гюлгелиев иззвъня.
- Извинявай, че ти се обаждам толкова късно – чу той гласа на госпожица Ошавкова. – Изтичах до киното, за да ти обадя, че пастрокът ми отново се върна пиян. Накара ме да сваря рибена чорба и ме преби от бой. Сега спи по гръб, с отворена уста и зловещо хърка. Моля те, вземи ме при себе си! Тук ще умра като мама.
- Защо мислиш, че трябва да се женя за всяко момиче, при което съм нощувал? – ядоса се куриерът на филми. – Колко пъти да повтарям, че не желая да ми звъниш през ден. Омръзнаха ми твоите глезотии!
- Знам, че не съм хубава и затова не ме желаеш, но заклевам те да ми помогнеш!
Андрей Гюлгелиев запали цигара и всмукна дълбоко.
- Защо мълчиш? Чуваш ли ме? – проплака момичето.
- Чувам те. Наистина ли много искаш да се омъжиш за мен?
- Да!
- Но вечно пияният ти пастрок ще куцука подир нас и ще хленчи, че остарява и че го изоставяме точно сега, в най-голямата каша на войната.
- Какво трябва да направя? – изхлипа в слушалката момичето.
- Върни се в къщи и излей супата в отворената му уста. Щом е по гръб, той ще се задави. Вместо въздух в дробовете му ще се всмукне чорба и побойникът ще умре от задушаване. Виждал съм такова нещо на филм. Полицията не можа да докаже, че жената е виновна. Ти също ще излезеш чиста от цялата ситуация и ще заживеем щастливо сами.
- Страх ме е! Наистина ли искаш да го сторя?
- Не се плаши! Направи го, ако желаеш да ми станеш съпруга. После ми се обади отново.
След един час Патриция Ошавкова пак звънна. Гласът й трепереше:
- Готово! Излях супата в устата му. Той започна да се тресе и да кашля. Очите му щяха да изскочат от напрягане. Скокна от миндера и си удари главата в шкафа. Потече кръв и той се свлече на земята. Изведнъж престана да мърда. Сложих пред лицето му парчето от огледалото на придворната дама, за да разбера дали диша. То не помътня от дъха му. Сега какво да правя?
- Приготви си куфара и иди на гарата. Вземи първия влак за София. Чакам те!
- Добре – отвърна Патриция и затвори с въздишка телефона.

3.
Минута по-късно Гюлгелиев вдигна слушалката и поиска да го свържат с полицията в Бургас:
- Ало, обажда се филмовият куриер. Търся капитан Дюлгеров.
Отвърнаха му, че Дюлгеров в момента разпитва гимназист, заловен докато разлепва върху стената на киното позиви.
- Предайте спешно на капитана, че току-що ми се обади изпадналата в истерия касиерка на градското кино. Съобщи ми, че в момент на умопомрачение е убила втория съпруг на майка си. Сега си стяга куфара да бяга към София. Причакайте я на гарата и я арестувайте!
Андрей Гюлгелиев запали цигара, не я допуши, заби я със замах в пепелника и се върна в леглото. Лежащата в него касиерка на кино “Одеон” се надигна.
- Господи, какъв жесток подлец си бил! – изпищя тя, грабна си дрехите и хукна към вратата.
- Ако кажеш на някого какво съм говорил по телефона, ще ти прережа гърлото с бръснача! – изкрещя подир нея филмофият куриер и я изпсува.

4.
Андрей Гюлгелиев умря в деня, когато съдът произнасяше присъдата срещу Патриция Ошавкова. Беше нелепа смърт. Докато обядвал рибена супа, една кост се забила в гърлото му и го задавила. От агонията толкова се сгърчил, че можеше да бъде погребан в кибритена кутия.
- Защо след смъртта си се е смалил като джудже? – попита касиерката на кино “Одеон” гробарите.
Тя бе дошла да се увери, че куриерът повече никога няма да я заплашва с бръснач.
- Защото чак когато гушне босилека, човек добива истинските си размери – отвърнаха гробарите и я попитаха дали не носи бутилка ракия за Бог да прости.
Тя отвърна, че нищо не носи и с бързи крачки се запъти към изхода на гробището.
След катафалката на филмовия куриер тръгна някаква непозната старица. Тази жена прекарваше дните си в гробището и палеше свещ за онези, които никой не идваше да изпрати в последния им земен път. Вярваше, че какъвто и мерзавец да е покойникът, той все пак е човек, създаден от Бога и живите са длъжни да се помолят за него.
Всички я мислеха за луда.


Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар