21.12.2009 г.

"ВРЕМЕ НА ЗАЕМ", стихове (2003)




Ябълка

По копчетата на ризата
стремглаво надолу се спуска
меракът на моята плът.

Градска жено,
невиждала ябълка,
захапи ме!

Как може да съм ти безразличен?
Нали пихме
от едно и също вино!

* * *


Време на заем

Луната вече изгря.
Окачи си дрехите на нея
и легни до мен.

Коляно на жена.
Крайщник на хляб.
От тях насищане няма.

Толкова ми е хубаво,
че ще поискам на заем време от Бога.
Но къде е къщата му?

* * *


Ревност

Любопитно паяче се спуска от тавана.
Мислех, че ще бъдем съвсем сами,
докато те събличам.

Моето рамо

Възглавницата, върху която беше
сънувала лош сън, изхвърлих.
Вече ще спиш на моето рамо.

* * *

Бархетен сън

Обувките, които протрих, докато те намеря,
ги отнесе млад циганин.
Ще бъде щастлив, щом ги обуе.

Студено ми е.
Ела и ме завий
с бархета на твоя глас.

Какъв ли сън ще сънувам,
ако заспя върху хълма
на твоето тяло?

Две чаши. Шампанско. Свещи. Цветя.
Стават ненужни,
когато те няма.

* * *

Летя или плувам

Дъждовна локва.
В нея – обърнато небе.
Лети или плува моето отразено лице?

* * *


Съмнение

Няма нито една светица с твоето име.
Как да повярвам,
че си благословена?

Една хлебарка лази по стената.
Като лоша дума
за теб.

Търся силни очила.
Искам да се вгледам
в далечното ти минало.

* * *

Монокини

Срещнах я по монокини.
Казах й, че я обичам.
Тя свенливо се прикри.

* * *


Глад

Изпих ти виното. Изядох гозбата.
А бях дошъл
от тялото ти само да опитам.

* * *


Коленичилият


Някой ми е откраднал очилата.
Не го виня.
Искал е да види света през моите очи.

На площада – шумяща тълпа.
Най-висок е
коленичилият.

Пролетна вихрушка в гробището
кърши грозните и сухи клони.
Кому е нужен този порив?

Светкавица!
Господ фотографира
Земята.

* * *


Свят за двама

Най-напред се събуждат гърдите ти.
След тях – и слънцето.
Мразя изгревите.

Колкото по-гръмогласно твърдиш, че ме обичаш,
толкова по-малко ти вярвам.
Прошепни ми!

В дланта ти усетих чужда топлина.
Как да повярвам,
че цял ден си била сама?

В миг на щастие татуирах
името ти върху лявата си ръка.
Цял живот не мога да го изтрия.

* * *


Скитник

Моят щастлив ден е понеделник.
Твоят – вторник. Ако се срещнем в сряда,
дали ще се влюбим?

Лалето иска да е роза.
Аз – да бъда твой съпруг.
Невъзможни мечтания.

От вечно скитане след теб станах скитник.
Моля, не ругайте скитниците,
които ви се мотаят в краката!

* * *


Куфарът

Куфарът от лятото заключих в килера.
Ще го извадя след години,
зажаднял за хубав спомен.

* * *


Безсъние

Какво от това, че тя е грозна,
а ти си хубава,
щом си двулична?

Не мога да заспя.
Чух една дума,
която завинаги ми отвори очите.

През планината от натрупани думи
ще се върна да взривя
първото любовно изречение.

Нощната й лампа свети.
Подминавам прозореца й със загасена цигара.
Каквото било, било!

* * *


Виж:

Пчела затваря слънце в капка восък.
После не ме питай откъде извира
пламъкът на свещта.

* * *

Съществуване

Докато наливах чашата ти с вино,
настъпих нечия сянка.
Сянката на Третия.

Прегръщаш ме с ръце и крака.
За удоволствие
или за дете?

Една гледачка вещае:
“В неделя ще е краят на света!”
Но тогава е сватбата ми, глупава жено!

Станах на 50.
Дойде есента,
а още ми се ходи с летни дрехи.

* * *


Елегия за любовта ми

При теб ме доведе
линията на ръката ми.
Ще си тръгна щастлив или натъжен.

В чинията ми ягодите киселеят.
Нека ги потопя
в твоята захар!

Първата половина на нощта
ще е моя. Втората – твоя.
Ще се допрат в часа на греха.

Гънките на съблечената ти рокля
образуват думи. По тях разчитам
с кого си била досега.

Кучeтата в двора лаят бясно.
Както изпуснатите от контрол
мои страсти.

Когато след раздялата се срещнем,
ще бъдем само две палта,
които разговарят за дъжда.

* * *

Черен конец

Рисувам си бръчки върху сватбената снимка.
Ще ме харесваш ли такъв,
когато остарея?

Тя ми закърпва бялата риза
с черен конец.
Значи вече съм й безразличен!

* * *

Вечер

Върху сакото си слагам черен креп.
Вече не съм съпруг
на красивата Анелия.

Гъста, топла вечер -
отвара за болките ми
от деня.

Драскам клечка кибрит.
Огънчето помита тъмнината.
За 5 секунди няма да съм сам.

Купих цигари. Не пуша.
Трябваше да разваля пари,
за да се обадя някому по телефона.

При кого да отида в часа,
когато нощните пазачи
се прозяват?

* * *

Наздравица

На победителите – шампанско.
На победените – оцет.
Съдбата утре чашите ще размени.

* * *




Станко Нацев

Време на заем
(Стихове)

Първо издание.

Редактор: Надежда Досева
Преводач: Адриана Йорданова
Коректор: Стоян Панайотов
Художник: Валерия Нацева
Издател: Анго Боянов
Предпечат: Боян Алексиев

Формат: 60/84/16
Печатни коли: 2,5
Печатница: Ango boy

1 коментар:

  1. Като имам срочен кредит в размер на 100 000 в рамките на 24 часа, за да започне свой собствен бизнес от най-добрите кредитни онлайн услуги, свържете се с електронната поща на компанията за обработка на вашата кредит, ако се интересувате: електронна поща {TRUSTLOAN88@GMAIL. COM} или контакт на WhatsApp @ + 1 443 281 3404

    ОтговорИзтриване