20.12.2009 г.

Думите на кардиналите и на къпаните жени

Лукан Спиридонов се качи в автобуса и огледа погрознелите от умора пътници. Каза, че ако ябълките в чантите им притежават дар слово, то, за разлика от тях, само с изтрити от прахта кръгли думи ще се изразяват. А гроздето - с красиво проточени изречения, подобно клоните на своите лозници.
Тогава гърбавите от седалката за инвалиди го попитаха дали заради външния си вид все въпросителни са длъжни да си разменят? А след вечеря къпаните съпруги само чисти истини ли трябва да шепнат на мъжете си в леглата?
Спиридонов не успя да им отговори, защото автобусът спря пред кръчмата “Сам дойдох”. В нея го чакаха зажаднели приятелите му. Той се запъти към тях. От джоба му стърчеше книга без корици.
- Как може да ни връзва кусури за думите човек, който чете роман без начало и край! - възмутиха се пътниците.
Шофьорът се съгласи, че е глупаво да се товариш с книга, на която дори не знаеш цената. Освен ако не ти служи за подпиране на разклатена маса. Но има смисъл да уравновесяваш нестабилна маса до момента, в който разбереш, че сътрапезниците ти са скучни хора. Тогава неминуемо ще изтеглиш книгата и ще потърсиш разнообразие в нея. Пиячите край теб ще се почувстват пренебрегнати и ще се преместят в друга механа.
Мъжете в “Сам дойдох” пуснаха по резен ябълка в чашите с вино и подигравателно попитаха Лукан Спиридонов какво толкова може да се научи от книга без заглавие и без автор, който да гарантира с името си верността на написаното.
- Не е нужно всички страници да прочетеш, за да разбереш, че думите, подобно на хората, се разпределят по партии, синдикати и компании - отвърна Спиридонов. - Най-голяма е партията на бакалските и клюкарските дърдорения. След тях веднага се нареждат впечатляващите и очароващите думи. Тези две групировки се съотнасят помежду си както келнерската сметка към професорската математика и както моят гипс за шпакловка на стени към гипса на съседа, дето прави статуи на хубави жени.
В синдикатите на останалите думи има различни чешити. Едни се пъчат върху циферблати без стрелки и не проумяват, че времето им отдавна е изтекло; други са нахлузили златни пръстени, върху които е обозначено, че са с високи карати, понеже живеят в една сграда с Истината. Трети се свързват в печеливши дружества чрез първите си букви и бързо се натрапват в обществото. Четвърти са толкова безлични, че не променят смисъла на изречението, независимо дали са поставени в началото или в края му.
При първия прочит повечето думи мамят с привидната си яснота. Например думата “кон”. При втория прочит се чудиш към арабския жребец на жокея ли се отнася, към уморената кранта на каруцаря, към бакелитената фигура на шахматиста или към натруфения с пискюли циркаджийски мустанг? А може би към скования от нерендосани дъски троянски кон на Одисей?
Изгодата от повратливостта на думите пръв усетил французинът Ришельо. На маса с шампанско кардиналът обичал да казва: “Дайте ми няколко написани върху хартия изречения и аз ще намеря за какво да обеся писача им!”
- А коя е най-стабилната дума? - полюбопитстваха мъжете в кръчмата.
- Несъмнено това е “Аз” - отвърна Спиридонов. - Тя е еднакво категорична и в пискливия гласец на детето, и в буботенето на стареца. Нея не можеш да подмениш с друга, дори името си чрез държавен вестник да смениш.
В този момент сервитьорите не издържаха и изритаха през вратата Лукан Спиридонов, защото вместо с вино, налива мъжете с думи. По този начин не разбраха, че повечето книги в света са написани с изречения, които нямат нищо общо със силно въздействащите фрази: “Да бъде светлина!”, “Стани, Лазаре!” и “Сезам, отвори се!” Но не са и толкова делнични, колкото думите в писмата на зидарите на Вавилонската кула и на правнуците им, които си кореспондират по Интернет.


Разказ от книгата "Пасажери за рая" (1999)
(с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар