19.12.2009 г.

Христофор

Навън вилнее страхотна буря. Тя изкоренява високите тополи и ги забива обратно - с върховете надолу - в чернозема като телеграфни стълбове, които трябва да документират пред поколенията силата на днешния хаос. Ветропоказателите по стрехите се въртят около оста си подобно ресторантски вентилатори, подлъгани, че с постоянството на самолетната перка ще могат да надвият земното притегляне и да спечелят всеобщо възхищение за волнолюбивото си стремление.
Пъпките от благородните ашлами върху дивите фиданки са до една изронени. Затова през есента ще надделее стипчивият плод, който ще свива човешките лица в горчива гримаса и поради временно настъпилата грозота фотографите ще изпаднат в безработица.
Керемиди от занемарени къщи се мотаят из въздуха като стъпала към небитието. Но по тях не се виждат жители на рая, бързащи да се завърнат в своите предишни домове.
Бурята е толкова вихрена, че дори разплита възлите на въжетата, с които дворните кучета са прихванати към колибките си. Всеки развързан възел е символ на свободата. Но разумните песове не хукват през хаоса, а изчакват гаранта за спокойствието в природата - слънцето. Едва тогава ще тръгнат по пътищата на европейския континент. Жалко, че свободолюбивите им пътешествия ще завършат в нечии чужди колиби с нов възел на врата. И сетне, в годините на новото робство, суматохата ще се превърне в единствена тяхна мечта.
Мъжът се надига неспокойно от леглото и се вглежда през прозореца в мътното око на бурята. Зад това око е пристанището.
- Хаосът ще изпотроши корабите, които излязоха сутринта в морето - казва той.
- Тебе какво те интересуват чуждите кораби - отвръща жена му. - Нито си мичман, нито си капитан. Дори не си подписал пътните им листове, удостоверяващи изправността на морзовите им апарати, които предават сигнала за бедствие “ес-о-ес”!
- Жалко! - въздъхва мъжът. - Между тях може да има някой нов Христофор Колумб. Ще потъне безславно заедно с недочертаната си географска карта в джоба.
- Глупости! - казва жена му. - Върху земното кълбо вече няма неоткрити територии. Заспивай!
Мъжът ляга. Той се казва Христофор и поради това се чувства родственик с всички Христофор-Колумбовци. Иначе е обикновен чертожник. Пречертава проекти за трюмове на товарни кораби. Под прозореца на работната му стая водата и сушата непрекъснато водят война за надмощие. В тази война той е пасивен наблюдател, а само с няколко торби цимент може да наложи мир на двете враждуващи страни. И да скове в трайна бетонна замазка фронтовата им линия.
Тази сутрин в пристанището стояха под пара четири кораба - по един за четирите посоки на света. Кой от тях щеше да поеме курс към Големия успех? Чертожникът Христофор прекоси палубите им, но не можа да открие плавателния съд на успеха. Дано след бъркотията съдбата му покаже новото пренареждане на закотвените кораби. Това пренареждане ще бъде валидно за предимството в излизането в Океана на сполуката. Няма съмнение, че първият от пренаредените кораби ще бъде предопределен за новия Христофор Колумб.
След толкова години старателна чертожническа служба мъжът има право да измоли едно пасажерско място в този кораб за себе си. Но каква е гаранцията, че пренареждането в хаоса не е чиста случайност. Параходите по същество не се различават един от друг. Различават се само капитаните, които се изкачват на мостика им. Но да довериш пасажерската си съдба на непознат капитан, това е равнозначно да се бръснеш пред огледало, което отразява не твоето, а чуждо лице. Тогава неминуемо ще се порежеш. А кой, приобщил се с разкървавена физиономия към бляскавата група на триумфатора, е бил някога акламиран от тълпата на кея?
Порязаното лице е първият признак за некадърност. Дори да си облечен в адмиралски кител със златни копчета. Дори да се казваш Христофор и да носиш в джоба си заверена с нотариален печат карта на действителното Елдорадо. Дори да притежаваш компас, сверен с компаса в канцеларията на министър-председателя. Дори да тръгнеш на път в най-благословената нощ - Нощта на Вси светии.
Мъжът се завива през глава. На сутринта, когато бурята утихне, светът ще бъде друг - изменен от хаоса. Този нов свят ще бъде подарен като шанс от съдбата на всички колебливи и безлични хора. И ще бъде без зли кучета, без насилствено ашладисани дървета, без нагаждащи се ветропоказатели, без грозни стари къщи. Този нов свят ще осъмне глух за журналистическите новини, защото хаосът ще е стопил електрическите жици чрез къси съединения. Поради това радиоапаратите и телевизорите ще мълчат. Листата на изкоренените тополи бързо ще клюмнат. Преди да са повехнали съвсем, някой незабелязван досега Христофор ще трябва да даде първата заповед в променения град. Тази негова заповед обезателно трябва да бъде оптимистична, за да се вслуша населението с доверие и в следващите му наредби.
Мъжът става от леглото и се облича. Той трябва да бъде готов да излезе пръв на почистения от бурята площад и да възвести тържествено края на стария ред. Първият ден в обновения свят трябва да бъде посрещнат с песен. Необходимо е някой да даде верния тон.
Жената се обръща под завивката и казва на своя Христофор:
- Преди да тръгнеш за работа, не забравяй да купиш мляко и кифли. Децата искат да закусват топла храна. И престани да си тананикаш тази досадна мелодия. Хорът на градските оптимисти я пя цели четиридесет години.
Христофор се замисля. Съгласен е, че със стара песен не бива да се влиза в новия живот.
Навън бурята продължава да пренарежда заварените неща. Мъжът клюмва отчаяно глава. Нима и този път ще изпусне шанса да се прояви като Колумб! За всичко ще е виновна липсата на пиано. Глух да си, пак можеш да налучкаш една нова мелодия върху седефените му клавиши. Но няма нито пиано, нито акордеон, нито китара, защото преди него в този дом са живели солисти от градския хор. А всички певци мразят музикалните инструменти с изключение на органа, защото единствен наподобява дишането им.
Но освен с нова песен в преобразения свят трябва да се влезе и с ново знаме. Въпросът е какъв цвят да бъде то. Вече съществуват знамена с всичките багри на дъгата - подредени хоризонтално и вертикално. Остава да се наредят шахматно. Христофор запалва свещ и започва да съшива парчета от знамената, захвърлени в мазето на къщата през различни периоди от време.
Навън бурята продължава да вилнее. Но зад всички прозорци горят своевременно запалени свещи. Край тях нетърпеливи мъже шият своите нови флагове. Обаче измежду тях само един се казва Христофор. Кой каквото възражение ще да има, но той си остава единственият едноименник на великия адмирал! Неоснователно е подмятането, че без никаква лихва използва неговата популярност.
Христофор продължава бързо да съшива парчетата на своето знаме. За съжаление не може да види в полумрака, че в иглата няма вдянат конец. А хаосът е към своя край. Това личи от ветропоказателите. Един след друг те се разбиват в плочите на тротоарите като самолети, загубили подемната си сила вследствие привършването на горивото. Обикновено това се получава при непредвидено удължен полет. Но катастрофите им са неоспоримо доказателство, че най-после те гордо са летели из недостижимите висини. Защото е позорно да умреш като прислужник, сочещ на всеки случаен нагаждач посоката на благополучно духащия вятър.
Иглата в ръцете на Христофор се е затоплила от енергичното шиене. Той я оставя върху перваза на прозореца и запалва цигара. Това е цигарата на задоволството от добре свършената подготовка. Нейният тютюн е пренесен в Европа от оня, първия Христофор.
Скоро зад всеки прозорец пламва по едно огънче на доволна цигара. Мъже с различни имена изчакват идването на утрото. Всеки от тях е ушил вече своето знаме. И е готов да го наложи над останалите флагове, запътени към Бъдещето.

Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар