21.12.2009 г.

БЕЗ СЛЕДИ

Едното му око беше по-голямо от другото и затова всички му викаха Снайпериста. В детските години някакъв съсед го ударил с камък по лицето, понеже го заварил да бере череши в двора му. Поради това лявото око се беше свило като изсъхнал орех. Снайпериста съвсем го присвиваше, когато се вторачваше в нещо и добиваше свиреп вид.
На ул. “Невен” той се взря в спрялата кола срещу дома на Геро Халбата. “Тоя скапан опел вече е за гробищата, а не за улицата” – помисли си Снайпериста и бутна дворната порта. Огледа се и прекоси двора. Вратата на къщата не беше заключена и той се шмугна вътре. В полумрака видя Геро Халбата да лежи на кревата. На масата имаше халба с недопито уиски. Снайпериста го допи и седна на стола. “Пак си се натряскал до козирката – рече той и му се стори, че Халбата изръмжава нещо недоволно. – Добре де, добре! Ти лежи, а аз ще ти разкажа как след обед взех парите от бащата на Вергил Малкия.
Отивам значи у тях и гледам - неговият старец се качил на една стълба и бере круши. “Нема го Вергил и нема да се прибира тая нощ – вика той. – Вземи си една круша от кошницата и кажи за какво го търсиш. Това дърво съм го садил, когато Вергил се роди ...” Дошъл съм да взема двайсетте хиляди лева, които синът ти дължи на Геро Халбата – прекъсвам го аз. “Нищо не знам за никакви пари” – вдига рамене дядката и продължава да бере. Тогава аз извадих големия нож и започнах да беля кората на дървото. Щом не можеш да си спомниш, догодина няма да береш круши! – казвам аз ядосано и продължавам настървено да дълбая. “Моля ти се, недей!” – хленчи старецът, а аз му обяснявам, че по същия начин ще обеля главата на сина му, за да знае какво следва, когато не се връщат пари на време.
“Ела да влезем у дома – мрънка дъртият и слиза от стълбата. – Тършувай колкото искаш. Всичко, което намериш – твое ще е!” Знам ги аз тия пенсионерски номера, но пред мен не минават – ядосах се аз. - Сигурно ти изглеждам много глупав, но няма да изляза оттук, докато не получа мангизите. Когато бях хлапе касиерката на киното ме пускаше да влизам без билет, защото съм бил много тъп и нищо нямало да разбера от филма. После се кикотеше до припадък. Ако бях толкова тъп, нямаше да се сетя, че има само два лесни начина за печелене на пари. Първият е да продаваш своята кръв в някоя болница, а вторият е да пускаш нечия чужда. Аз избрах втория. В детството ми бяхме толкова бедни, че все гледах да открадна нещо за ядене. Баща ми непрекъснато повтаряше: “Когато бъркаш айряна, гледай небето и сипвай вода. Щом чашата просветлее, тогава пий!” Беше голяма мизерия – дори айряна разреждахме.
Отплеснах се и забравих да ти кажа най-важното – вързах стареца за един стол. Той прежълтя от страх. Лицето му се сливаше със стената и имах чувството, че говоря на празна риза. “Ако си мислиш, че като ченге ще започна да тараша ъгъл подир ъгъл, много се лъжеш” – гледам го втренчено аз. Щракнах със запалката и запалих покривката на масата под носа му. Той започна да се дави и да кашля. “Кажи къде са парите инак ще оставя къщата да изгори и ти жив ще се опечеш. Когато синът ти се върне да гаси пожара, ще го уловя и него. Преди да дойда тук Геро Халбата ми поръча: “Ако не ти върнат парите – пали и трепай всеки, който се мерне!”
От тия двайсет хиляди лева ми е обещал пет хиляди. Ще си купя доберман, който ще ме пази докато спя и ще си направя малко водопадче в стаята – хем за кеф, хем да имам готова вода под ръка, ако някой реши да ме пали. Ще седна до това водопадче, кучето ще легне в краката ми, а аз – като Геро – ще си сипя в една халба от бира уиски и блаженно ще си го къркам. Тогава ще си река безгрижно като баровците: “Хич да не ти пука от нищо – плюй си в джоба и развъждай златни рибки!”
По едно време бащата на Вергил Малкия изписка: “Развържи ме да ти донеса парите. Вземи ги и се пръждосвай по дяволите!” Донесе ми ги той в една чанта и аз му рекох: “Ще ги проверя у дома и ако липсва поне един лев, ще се върна да те ликвидирам”. Вкъщи си заделих пет хилядарки, според нашата уговорка. Ето, тук ти оставям петнайсет бона.”
Снайпериста се приближи до Геро Халбата и го побутна. Одеялото се свлече и той видя, че Халбата лежи с дупка в челото. Под него леглото беше цялото в кръв. “Това е работа на Вергил Малкия” – помисли си едноокият, грабна чантата с парите и отвори вратата. От спрелия на улицата опел просветната два изстрела. Снайпериста се свлече на прага.
“Пие ми се вода – значи не съм мъртав” – помисли си той и в ушите му зашумя някакакъв водопад. Едно куче се наведе над него и започна да го души. Някакъв нисък човек излезе от опела, лисна бензин върху колата и я запали, за да не останат никакви следи. После притича до Снайпериста, издърпа от ръката му чантата с парите и го простреля в челото. След това се шмугна в джоба на тъмнината.


Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар