20.12.2009 г.

ЯБЪЛКАТА НА НЮТОН

В случай че беше станал офицер Богомил Хаджирачев щеше да подреди звездичките върху пагоните си във формата на съзвездието Лебед. Защото беше прекалено суетен човек и не криеше, че му е особено приятно да бъде забелязван непрекъснато от гражданското население - да бъде сочен с пръст или проследяван с театрален бинокъл . Тази суета се подхранваше от твърдението му, че със силата на погледа си може да обезсили земното притегляне.
В цирк “Фортуна” той изпълняваше номера “Ябълката на Нютон.” На манежа Хаджирачев се появяваше с две арфистки, облечени в бански костюми. Говореше се, че са дисквалифицирани плувкини, а не музикатки с дипломи от Консерваторията, защото свиреха “Лунната соната” с прекалено много грешки. При третата грешка в лявата страна на манежа изникваше директорът на цирка и включваше един хоризонтален прожектор. Жълтият лъч преминаваше през струните на двете арфи и стигаше до десния край на манежа, където върху мраморна масичка бе сложена едра червена ябълка.
Богомил Хаджирачев се развихряше едва когато директорът изсипеше шепа царевични зърна върху нажежения прожектор и те започваха с пукот да се превръщат в къдрави пуканки. Хаджирачев раздаваше тези пуканки на дамите, а на мъжете предлагаше да отхапят от ябълката, за да се уверят, че не е от картон.
След като се вторачваше няколко секунди в нахапания плод, Богомил Хаджирачев пристъпваше към лявата арфистка и пускаше ябълката да се търкаля по жълтия лъч на прожектора. После я причакваше при дясната арфистка, улавяше я и я изяждаше. След заглъхването на аплодисментите винаги питаше хората от публиката дали все още някой се съмнява, че е способен със силата на погледа си да промени вертикалното движение на ябълката в хоризонтално? Напук на откритото от Исак Нютон земно притегляне!
Всред всеобщия възглас “не-е-е” веднъж се чу женски глас: “да-а-а.” Учителката по физика Невена Попстамова не искаше да повярва, че напразно е учила законите на Нютон. И предложи вместо ябълка по лъча на прожектора да бъдат пуснати сандалите й. Хаджирачев моментално се съгласи и двата сандала плавно се хлъзнаха от лявата към дясната арфистка.
След този номер много родители бяха готови да откъснат от учебниците на децата си урока за Исак Нютон и семейно да се запишат в сектата “Деца на светлината”. Но едно неочаквано произшествие провали осъществяването на тази идея.
В края на представлението със сандалите съпругът на учителката по физика – капитан Попстамов – беше обхванат от пристъп на изключителна ревност. Първоначално смяташе да залее с бензин и да запали в мивката на кухнята сандалите, до които се беше докосвал циркаджията, но се отказа не защото можеше да причини страхотен пожар, а защото всяка босонога жена е склонна да бъде носена на ръце от всевъзможни цивилни мъже. Накрая капитанът реши да разсече с офицерския си кортик антигравитационния поток от очите на Богомил Хаджирачев и да го направи за смях пред целия град.
На следващия спектакъл Хаджирачев сам поиска сандалите на Невена Попстамова. Когато те повторно се плъзнаха по лъча на прожектора, ревнивият капитан изскочи на манежа и размаха кортика си пред погледа на смаяния Богомил Хаджирачев. Но сандалите останаха да се люлеят върху светлината. Публиката заръкопляска неистово, а учениците от 9а клас на 7-мо училище заявиха, че прекъсват светското си образование и се записват в Духовната семинария. Побеснял от ярост капитан Попстамов замахна с кортика си към жълтия лъч. В същия миг сандалите на жена му паднаха на земята. И хитростта в номера “Ябълката на Нютон”бе разкрита.
Докато директорът на цирка пукал пуканките върху нажежения прожектор, двете арфистки с плавни жестова на ръцете опъвали между корпусите на инструментите си невидими копринени нишки. Пукането на пуканките пречело да се чуе жуженето от опъването на нишките. По времето, когато човек от публиката нахапвал ябълката, музикантките внимавали да спазят лекия наклон на нишките. При тази нивелация арфистките често оплитали пръстите си и “Лунната соната” звучала фалшиво.
След провала на номера, директорът на цирк “Фортуна” бързо сгъна шапитото и трупата се отправи към другия край на България. Останалите без работа арфистки се опитаха да се удавят в Панчаревското езеро, но вторачените в банските им костюми зяпачи и студената вода ги стимулираха да плуват енергично към брега. Сега те свирят със същите бански костюми в бар “Аквариум”. Съпругата на капитана ходи и зиме, и лете с боти. Това е наказание, заради едно нейно любовно писмо, което възнамерявала да даде на мошеника Хаджирачев, докато му протягала сандалите си. Заради желанието си да се запишат в Семинарията, учениците от 9а клас бяха изключени от 7-мо училище и бяха презаписани в 8-мо. Богомил Хаджирачев накрая осъществи мечтата си да има пагони със звездички, подредени във формата на съзвездието Лебед. Това стана в деня, когато се назначи за портиер на ресторант “Лебед”. Учителката по физика тайно го посещава и му носи незабравки. Той ги поставя във ваза, обърната към Хавайските острови. Тези острови са последната му надежда да се препитава с номера си в цирка на столицата им Хонолулу. И вярва, че ще сполучи, защото Хаваите се посещават от хора, които търсят забавления и въобще не се замислят върху закона за земното притегляне.
Цялата тази банална история не заслужаваше да бъде толкова подробно разказана, ако в нейния край не се появяваше електронният инженер Нейчо Кетипов. Той беше успял върху лазерен лъч на джобно фенерче да наниже посребрен ръчен часовник с металическа верижка и златен пръстен от 8 грама. Беше готов да наниже и сандалите на Невена Попстамова, но за хората, посещавали цирк “Фортуна”, идеята за антигравитацията беше компроментирана от мошеника Хаджирачев. Ще трябва цялото сегашно поколение да измре и да се роди ново, което никога не е било лъгано, за да повярва на инженер Нейчо Кетипов.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар