20.12.2009 г.

ВЕЧЕРИНКА ЗА ЕКВАТОРИАЛНИ МОРЯЦИ

Между хората от крайбрежието се говори, че капитаните на гемии Калпатронов и Хорозанов носят в джобовете си захар на бучки, понеже организмите им било силно изтощени от солената морска вода. Но пристанищният лекар Маринков, който ги е преглеждал още като юнги смята, че използват захарта единствено като лекарство против косопад.
Прави впечатление, че от оределите алаброси на двамата често излитат молци, но това се дължи не толкова на липсата на захар в кръвта им, колкото на контрабандното пренасяне на сибирски шуби през Дарданелите. Тези шуби не били пръскани с нафталин, защото острата им миризма дразни обонянието и веднага събужда подозрението на митничарите. При липсата на нафталин обаче молците се размножавали толкова бързо, че увеличавали тонажа на гемиите и те с часове дрейфували в открито море. Капитаните се принуждавали да заливат противните малки пеперуди с вода от противопожарните помпи и така да ги удават. Но тези помпи често съсипвали със застоялата си ръждива вода сибирските шуби и никой не искал да ги купува. От молците косата на капитаните оредяла още когато били на трийсет години и вероятно до края на ноември Калпатронов и Хорозанов съвсем ще олисеят.
Плешивостта им особено личи в светлината на фара, под който често се събират вечер. Погледнати отдалече двамата приличат на съсредоточени шахматисти, но всъщност те преписват откъси от дневници на Вашку да Гама, Кортес и адмирал Нелсън. Известно е, че от записките на прочутите мореплаватели и най-некадърният капитан може да си скрои вълнуваща автобиография, с която да стане член на Дружеството на екваториалните моряци. В това дружество се пушат цигари с ароматизирани треви, които при всяко вдишваше предразполагат събеседниците към доверчиво възприемане на всевъзможни измислици.
Капитанските автобиографии се оценяват най-напред по броя на описаните в тях премеждия, а след това по ценността на превозваната стока и по изпитото вино в крайбрежните кръчми.
Колкото по-малък е плавателният съд, толкова по-голямо е желанието на командира му да влезе в Дружеството на екваториалните моряци. Особено настървени за него са гемеджиите и лоцманите на шлеповете. Чиновниците от пристанищата добре разбират ниското самочувствие на тези хора и ги щадят с различни ласкателства, но докерите не признават никакво снизхождение и подигравателно ги наричат “локваджии”.
При съставянето на автобиографията си Калпатронов набляга на описания на Японско море, а Хорозанов се задълбочава в Карибската водна зона. Едно куче със свирепа физиономия клечи до тях и не позволява никой да надникне в писанията им. То държи на разстояние и файтонджииските коне, които са спрели до фара. Единият жребец е бял, а другият е съвсем черен, но и двата хвърлят върху пясъка еднакво тъмни сенки. Това е необяснимо за пазача на фара, който постоянно прекъсва пишещите капитани с въпроса защо сенките на различните по цвят предмети са еднакво черни. Те не му отговарят и той се захваща да изстъргва с морска пяна женските имена от веслата на лодката си. Тази лодка пазачът често дава под наем на влюбени момчета, които след завръщането на брега надраскват с миди имената на приятелките си. Заниманието му пречи да забележи, че най-странното във файтонджийските коне не е еднаквата им сянка, а ламаринените им подкови.
Известно е, че тези подкови са плоски и са подходащи за езда по пясъка. С такива коне се ходи на сватба или на банкет, но в никакъв случай не се прави надбягване по паваж. Защото са символ на изключителна тържественост. С тях Калипатронов и Хорозанов възнамеряват да отидат на вечеринката на екваториалните моряци. Там ще четат страници от автобиографиите си. После страниците ще бъдат пакетирани и изпратени като бандеролни пратки до председателя на Световното дружество на екваториалните моряци със седалище в Лисабон.
Няма да пропуснат да се снимат пред стената, върху която са нарисувани митичните скали Сцила и Харибда. Пред тях задължително застават всички, които са пресекли най-малко един път Екватора. Фотографиите се правят с магнезиеви светкавици. Кадрите обикновено излизат замъглени поради обилния тютюнев пушек в клуба на българските екваториални моряци. Въпреки това отчетливо се забелязват камилите, изрисувани в долния край на дясната скала. Животните гледат втренчено забитата пред кервана им шевна игла. Според намерението на художника рисунката трябва да илюстрира идеята, че по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото некадърен капитан през теснния процеп между Сцила и Харибда.
Когато файтонът с подкованите с ламарина коне докара Калпатронов и Харизанов на вечеринката, откъм залива прозвуча корабен сигнал. Екипаж с истински моряци тръгваше към Гваделупа. Те присмехулно гледаха щъкащите по брега фукльовци. Калпатронов Хорозанов се обидиха и тържеството за малко щеше да се провали, ако диригентът на оркестъра не беше дал знак за валса “На хубавия син Дунав”. Фотографът хвърли във въздуха две магнезиеви светкавици за настроение и екваториалните моряци отвориха първата бутилка шампанско. След трясъка на тапата й в клуба нахлу голям брой цивилно население. Капитаните черпеха и разказваха страховити истории.
Правеше впечатление, че инструменталистите от оркестъра свирят с лява ръка, въпреки че нито един от тях не е нито левак, нито ветеран, пострадал от войната. По този начин музикантите изразяваха снизходителното си отношение към самозваните екваториални моряци.
Щом свърши валсът няколко граждани се запътиха към диригента да му поискат кибрит. Едва след като си запалиха цигарите с неговия истински огън отидоха при Калпатронов и Хорозанов да изслушат фалшивите им биографии.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар