21.12.2009 г.

ТАТЯНА

Две слънчеви зайчета изскокнаха зад храста, пробягаха по лицето на Марко и със смях се върнаха в огледалата на хлапетата. Момичето, което вървеше зад децата, се намръщи и посегна да вземе огледалата. Тогава Марко каза:
- Татяна, не се карайте на момчетата! Оставете ги да си играят!
Момичето трепна, обърна се към младежа и попита:
- Откъде знаете, че се казвам Татяна?
- От Пушкин. Той цялата ви е описал в “Евгений Онегин”.
- За пръв път някой ме заговаря по такъв начин – въздъхна Татяна.
- Значи за пръв път разговаряте със студент зубрач – разсмя се Марко. – Може ли да ви придружа до някъде?
- Но сега аз съм на работа – отвърна смутено момичето. – Разхождам близнаците на семейство Огнянови. Бавачка съм. Ако Огнянови разберат, че съм флиртувала, докато съм била с децата, веднага ще ме изгонят. Дори няма да ми платят, а парите ми трябват за студентската квартира. Уча педагогика.
- В такъв случай нека продължим разговора довечера, в онова ресторантче отсреща. Каня ви на риба.
Татяна повдигна неопределено рамене.
- До довечера, в 7 ч. – махна с ръка Марко и с бързи стъпки се отдалечи.
Момичето го проследи с очи, докато не потъна в дъното на алеята.

1.
Тя закъсня с половин час и влезе задъхана в ресторанта:
- Извинявайте, бях се отпуснала малко да почина и неусетно съм заспала. Близнаците са много палави и страшно се изморявам с тях. Искат всичко да разберат и да пипнат. Днес някакъв старец им се скара, защото любопитстваха да видят пеперудата, която той разглеждаше с лупа.
- Добре е направил, че не им е разрешил – каза Марко.
- Господи! – възкликна момичето. – Защо всички мъже са толкова груби!
- Не става дума за грубост, а за съобразителност – продължи студентът. – Знаете ли че погледната под лупа главата на всяко миловидно насекомо прилича на чудовище. Децата цяла нощ ще сънуват кошмари и до края на живота си ще се отвращават от пеперудите.
- Може би сте прав – отвърна Татяна и се загледа в някакъв човек с готварска престилка, който излезе от кухнята.
- Марко, винаги водиш тук хубави момичета, но по-красиво от това не си довеждал! – каза мъжът на гръцки.
- Калимера, Леонидис, - ръкува се с него студентът и се обърна към Татяна: - Това е Леонидис, най-добрият готвач на беломорска риба.
Мъжът с бялата престилка се поклони и продължи на смешен български:
- Снощи някакъв брадат художник вместо да ми плати вецерята с пари, залепи оная рисунка върху стената. Казва, це това бил Аристотелес, обаце аз не вярвам, защото вместо да мисли, философът се мръщи, като це ли е пил прокиснало вино.
Марко се загледа в рисунката и отвърна:
- Този Аристотел не е сърдит, защото са му пробутали кисело вино, а защото току-що е прочел в една еврейска библия, изпратена му от завоевателя Александър Македонски, изречението: “В началото Бог сътворил Небето и Земята.” Завидял е, че е казано много по-просто и по-ясно от неговото тромаво определение за Създателя – “Неподвижно движещо се.”
- С твоя ум ти не си за моя рибен ресторант, а за “Шератон” – тупна го по рамото Леонидис.

2.
Сватбата се състоя след година в ресторанта на гърка. От Търговище пристигнаха родителите на Татяна. От Пазарджик – майката на Марко. Баща му беше починал преди 15 години. В средата на тържеството Леонидис поздрави младоженците със сиртаки. Марко стана да играе, но по едно време пребледня и се хвана за гърдите. Залитна. Леонидис го хвана под мишниците и с Татяна го отведоха в кухнята.
- Призля му, защото е изтощен от многото изпити – обясни младоженката на сватбарите.
След половин час Марко се върна при гостите. Свиреха хоро. Леонидис тайно счупи в кухнята стъклена чаша – за здравето на приятеля си. Щом свърши хорото, Марко веднага пожела сиртаки. Искаше да докаже, че прималяването му е било случайно. Изигра го сам под тревожния поглед на всички. Не залитна, но усети, че пак се задушава. Татяна извика такси и двамата се прибраха в квартирата.

3.
Когато полегна на кревата, Марко каза:
- Сигурно няма да се размина с болестта на баща ми и на дядо ми. Когато наближили 30-ата си година, дробовете им започнали да се свиват. Умрели от задушаване. За да не се случи същото с мен, ме кръстили на евангелиста Марко, който страдал от задух – да ме закриля. За съжаление – не ме опази.
Заредиха се дълги дни, в които мъчителните пристъпи се редуваха с тихи разговори. Марко казваше, че когато болестта му напредне, ще замине за Австралия. Там някакъв професор присаждал хриле на хора с проядени от туберкулоза дробове и ги пускал да живеят в аквариуми. За да си изкарват прехраната, мъжете ставали дресьори на делфини, а жените отглеждали бисерни миди.
- И аз ще дойда с тебе, за да те опазя от жените с хриле. Искам да бъдеш само мой – отвръщаше Татяна.
- Аз пък ще изрежа прозорче върху ризата си, за да мога да те гледам и със сърцето си – усмихваше се Марко. – И ще те пазя от нахалните свалячи, които впечатляват жените с умението си да отварят капачките на бирените бутилки със зъби.
- Дори да знаех, че си болен от тази коварна болест, аз пак щях да се омъжа за тебе – каза му в един четвъртък Татяна. – И щяхме да кръстим децата си с много красиви имена: Филип и Даниел.
- Съгласен съм да бъдат Филип и Даниел – отвърна болният. – Всички мъже, които са носели тези имена през последните три хиляди години, са били здрави и силни.
На следваща сутрин Марко умря. Понеже въздухът в стаята беше свършил, Татяна отвори прозореца. През него се втурна бясна вихрушка. Тя счупи порцелановата статуетка на Пушкин, разля вазата с цветята върху една книга на Аристотел и събори на земята сватбената им снимка.

4.
На погребението 23-годишната Татяна приличаше на 70-годишна старица.
- Не се състарих от грижи по болния си мъж, а защото живях бързо – каза тя на хлипащата си майка. - Всеки ден разговаряхме с Марко за толкова неща, колкото другите и за една година не разговарят.
Четиридесет дни след погребението Татяна позвъни на вратата на семейство Огнянови и каза, че има възможност отново да гледа близнаците им Филип и Даниел. Огнянови се спогледаха, защото момчетата им никога не са се наричали Филип и Даниел.


Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар