20.12.2009 г.

"Огледало за двама", хайку (2000, 2001)



Стихове от тази книга, преведени на английски език от г-жа Адриана Йорданова, са отличени с втора награда и медал от конкурса на Северноамериканската международна поетическа асоциация.


1.
Най-напред се събуждат гърдите ти.
След тях – и слънцето.
Мразя изгревите.


2.
Възглавницата, върху която беше
сънувала лош сън, изхвърлих.
Вече ще спиш на моето рамо.


3.
Коляно на жена.
Крайщник на хляб.
От тях насищане няма.


4.
Асансьорът, който ни вдигна
до таванската стая,
се взриви от любов.


5.
Една гледачка вещае:
“В неделя ще е краят на света!”
Но тогава е сватбата ми, глупава жено!


6.
Любопитно паяче се спуска от тавана.
Мислех, че ще бъдем съвсем сами,
докато те събличам.


7.
Изпих ти виното. Изядох гозбата.
А бях дошъл
от тялото ти само да опитам.


8.
Разликата между две твои “не”
е толкова голяма,
че едното всъщност е “да”.


9.
Колкото по-гръмогласно твърдиш, че ме обичаш,
толкова по-малко ти вярвам.
Прошепни ми!


10.
Рисувам си бръчки върху сватбената снимка.
Ще ме харесваш ли такъв,
когато остарея?


11.
Идваш, облечена в чужда рокля.
Намекваш ми,
че вече си друга?

12.
Преброих думите, които ми каза:
хиляда.
Претеглих ги – нито грам истина.


13.
Докато наливах чашата ти с вино,
настъпих нечия сянка.
Сянката на Третия.


14.
Живея сам.
Чудя се от кого
малко радост да открадна.


15.
Преди да си тръгнеш,
остави ми запалката си.
Да запалвам понякога въображението си.


16.
Прегръщаш ме с ръце и крака.
За удоволствие
или за дете?


17.
Изгоних черната котка от къщи.
Страхувах се
да не влезе в душата ти.


18.
Студено ми е.
Ела и ме завий
с бархета на твоя глас.


19.
Искам да те срещна през ноември,
когато природата е свалила
всичките си маски и дрехи.


20.
Докато ме целуваше, моята студентска любов
пускаше “Бийтълс”. Днес тя застава между
жена ми и мен, щом чуя същата музика.


21
Уличната лампа, под която снощи завинаги
се разделихме, днес продължава да свети.
Знак ли ни дава съдбата?


22.
Спокойно се отдалечава денят от града.
От него трябва да науча
как да се разделям с омръзнала жена.


23.
Февруари беше по-дълъг от март
с една нощ.
Нашата първа и последна нощ.


24.
Ябълката, която откъснах,
излъчваше аромата на твоето тяло.
Потърсих те с очи наоколо.


25.
В чашата ми тя налива толкова бавно вино,
че да не мога да си тръгна,
преди да е настъпила нощта.


26.
И в най-проливния дъжд
ще мина между капките сух,
за да проверя дали спиш сама.


27.
Подпетените ти пантофи
продължават да те очакват.
Аз – също.


28.
Прекосих цялата заледена улица.
Загубих равновесие
чак когато влязох при теб.


29.
Нося въгленче в ръката си.
Вземи го!
Ако ме обичаш – няма да те изгори.


30.
Черна хлебарка лази по стената.
Като лоша дума
за теб.


31.
Чакам да изпиеш сладкия сок,
за да ти кажа една дума,
която цял живот ще ти горчи.


32.
Тръгвам си пренебрегнат.
Дори оградите на къщите
ме нараняват.


33.
Защо си се превила така?
Чантата ли ти тежи
Или някаква обида?

34.
Моля се вятър
да повдигне полата ти.
Когато на улицата няма други мъже.


35.
Какъв ли сън ще сънувам,
ако заспя върху хълма
на твоето тяло?


36.
Влюбих се в жената
на моя приятел.
Само една крачка ме дели от ада.


37.
Защо ходиш на пръсти?
Някаква тайна
ли криеш?


38.
Вълната, която се запъти
да коленичи пред теб,
ритнах обратно в морето.


39.
Тя ми закърпи бялата риза
с черен конец.
Значи вече съм й безразличен.

40.
Не искам да те целувам край реката.
Водата може да отнесе отраженията ни
при завистлвиви хора.


41.
От вечерта на вторника, до изгрева на петъка
се случи нещо,
което не е за разказване.


42.
През прозореца виждам олющен калкан.
Слънчево зайче играе по него.
Предизвиква ме към флирт.


43.
И тази любов си отиде.
Още една рана
върху многото незараснали стари.


44.
Цветето, което ми подари,
не излъчва аромат, а светлина.
Коя си ти?


45.
Съдбата ли изпрати комара,
който ме убоде по устните,
когато щях да те повикам: “Ела!”


46.
Няма нито една светица с твоето име.
Как да повярвам,
че си благословена?


47.
Думите, които ти казах,
ми изгориха езика.
А ти как още не си оглушала?

48.
Във връзката с ключове
не помня кой беше твоят.
Как тогава да се завърна?


49.
Станах на 50.
Дойде есента,
а още ми се ходи с летни дрехи.


50.
Отпи глътка пелин
и се намръщи.
А до преди секунда беше красавица.


51.
Със счупени кънки се пързалям
край къщи от кадифе.
Все нереални неща – като теб.


52.
В дланта ти усетих чужда топлина.
Как да повярвам,
че цял ден си била сама?


53.
Изоставена на пътя жена.
С какво да й помогна
освен с огънче за цигарата?

54.
Не влизай в съня ми
дори да пренощуваш,
ако не смяташ да останеш завинаги.


55.
Колкото и променена да те срещна след години,
пак ще те позная по навика
да си пипаш обиците, когато лъжеш.


56.
Звън на счупено стъкло.
Светът ли се разби,
или ти изхвърли сватбения пръстен?


57.
Ако си отидеш,
огънят в камината
ще свети без топлина.


58.
Две старици седят на прага.
За идващата зима ли говорят или за мъжете си,
избягали от тях в Отвъдното?


59.
Счупих си огледалото. На сто места
виждам очите, носа и устата си.
Кой ще ми помогне да се събера отново?


60.
Две чаши. Шампанско. Свещи. Цветя.
Стават ненужни,
когато те няма.


61.
Не мога да заспя.
Чух една дума,
която завинаги ми отвори очите.


62.
Уличните кестени цъфнаха през януари.
Двамата, дето криха любовта си от внуците,
ще се женят.


63.
Пуловерът, с който те срещнах,
захвърлих на молците.
Не искам да живея със спомени.


64.
Домът ми се оказа просторен за мен
и тесен за двама ни.
Как занапред да живея?


65.
На шести коловоз напразно пищи
един претъпкан влак.
Не е този, който ще ме заведе при теб.


66.
Беззъба, чорлава старица.
Кой ще повярва, че някога
Яворов й е чел стихове насаме?


67.
Срещнах я по монокини.
Казах й, че я обичам.
Тя свенливо се прикри.


68.
Преди да си тръгнеш от мен,
изяж един лимон – да не завижда никой
на щастливото ти лице.


69.
Зад стената чувам скърцащ креват.
Вярна или невярна жена
се върти в него?


70.
Целувам я за “лека нощ”.
По някакво радио четат новини.
Последните или първите за деня?


71.
Ще изчакам сняг да завали
и ще тръгна по дългата му белота,
за да стигна чист при теб.


72.
Преди 20 години ти ми отказа любов.
Сега си съгласна.
Не искам – не си същата.


73.
Отиваш си без укори.
Съзвездията се разпадат
в тишина.


74.
След като ми изцеди тялото,
докосни ме нежно с ръка,
за да ми върнеш силата.


75.
Нощната й лампа свети.
Подминавам прозореца й със загасена цигара.
Каквото било, било!


76.
Старица продава кокичета.
Пролет.
За 80-и път.


77.
Тъмното вино в чашите ни
избледня.
Вече е ден.


78.
Разговаряме час и половина –
колкото едно погребение.
Стига!


79.
Дори да успея да завържа хоризонта на възел,
как ще завържа кучето, за да не ме ухапе,
докато стигна дотам?


80.
Цигарата ти каца върху пепелника.
Огънчето на илюзията
угасва.


81.
Уличката, по която се целувахме,
днес е булевард.
Вървим по него променени.


82.
Всички слънчогледи са обърнати към слънцето.
Само един зяпа голата жена в реката.
Казанова!


83.
Спираш намусена под замръзнал капчук.
Внимавай –
времето се затопля!


84.
Цял ден къдравите облаци се галиха.
Вечерта
ревнивите мълнии ги запалиха.


85.
Как да те опазя,
като и сенките на мъжете
те харесват.


86.
Пътека през морето?
Минала е
влюбена жена!


87.
На небето открих звезда.
Дано да не угасне,
преди да я нарека с твоето име.


88.
В ръката на красивото момиче
гърлото на бутилката си въобрази,
че е безкраен извор.


89.
Нахапвам ябълка от твоята градина,
наядена вече отвътре
от червей.


90.
Тихи стъпки на жена…
Под кожата на кой ли мъж
ще се напъха?


91.
Виж - пчела затваря слънце в капка восък.
После не ме питай от къде извира
пламъкът на свещта.


92.
Влюбен съм!
Надсмивам се
над всички разлюбени.


93.
Искам да останеш завинаги при мен.
Но как да го направя, като столът в стаята ми
е със счупен крак?


94.
Когато заспивах до нея,
очите й бяха сини, сега са кафяви.
Но това е друга жена!


95.
Едно от граховите зърна бе Зърното на Истината.
Ще разберем в чия чиния е попаднало,
щом след обяда някой заговори откровено.


96.
Към душата ми е тропосан див бяс.
Търся шивач
да ме прекрои.


97.
В края на улицата
старец с димяща цигара
допушва живота си.


98.
Майстори подменят протрития й праг.
От утре тя започва
нов живот.


99.
Разрязвам деня на две части – като зряла диня.
Вземи своята половина
и си върви!


100.
Още от първия щастлив час
трябва да предвидиш
болката от последния.


101.
Когато си палим цигарите
с една и съща кибритена клечка,
ми е все едно дали е лято или зима.


102.
Самотна бреза край пътя.
Никой ли не я чува
как крещи от несподеленост?


103.
Измежду многото ми белези
най-дълбокият
е от твоята любов.


104.
През планината от натрупани думи
ще се върна да взривя
първото любовно изречение.


105.
Какво от това, че тя е грозна,
а ти си хубава,
щом си двулична?


106.
Толкова ми е хубаво с теб,
че ще поискам назаем време от Бога.
Но къде е къщата му?


107.
Тръгвам на път
с една единствена банкнота.
Цялата мирише на изненади!


108.
Името ми го няма в кръстословиците.
Не съм спечелил нито лев от бинго. Въпреки това съм
щастлив, че мога дълго да кося уханната трева.


109.
Право хоро. Криво хоро.
Все аз съм хороводец.
Съдбата с мен се забавлява.


110.
Правя се, че спя, а мисля –
какъв ще е животът ми с теб
извън съня?


111.
Думите ми са щастливи циганчета.
Не ги замеряй с остри камъни,
когато пред тебе палуват.

…………………………………………….......

Станко Нацев
Огледало за двама
(хайку)
Българска
Печатни коли 2,5
Редактор Надежда Досева
Коректор Стоян Панайотов

Издателско ателие Аб
София, 2000

Няма коментари:

Публикуване на коментар