20.12.2009 г.

Вятър

По време на Световното изложение в Париж били пуснати много рекламни балони. Всички те носели цветни плакати, изобразяващи от едната страна саксофон, фуре-бонбон или копринен цилиндър, а от другата - адресите на магазините, в които тези стоки се продават. Балоните били надувани от Симеон Платиканов, който по рождение бил човек с огромен гръден кош. Преди да ги надуел, Платиканов съзнателно повишавал температурата на тялото си чрез силно умствено напрежение - припомнял си таблицата за умножение, и с получения топъл въздух в дробовете пълнел гумените сфери.
Когато времето било ясно, балоните летели ниско над покривите и надписите им могли да се прочетат с обикновен монокъл, но при наплив на атлантически въздух откъм Ламанша те се вдигали високо и се наблюдавали само от коминочистачите върху двореца Трокадеро. След продължителен дъжд боите така се размивали, че балоните приемали образите на летящи дяволи. Те плашели суеверното население и парижкият епископ чрез църковния вестник призовавал артилеристите от гарнизона за почетни салюти да свалят с групов залп въздушните чудовища. Артилеристите веднага вземали висок мерник и с оловен дропс поразявали балоните. Вследствие на стрелбата върху Елисейските полета падала гумена суграшица, която подхлъзвала конете на пътуващите с файтони дами и господа.
След като пуснал две хиляди рекламни балона към небето на Париж, Симеон Платиканов се завърнал в България. В София той надувал разтопено стъкло за лимонадени шишета в една работилница, но я напуснал, когато собственикът - му натрапил да изработва дамаджани за същата заплата. Бил известно време манекен при шивача, който въвел сред градските чиновници двуредното закопчаване на пардесютата. Скоро се отказал, понеже, пристегнат в копчета и колани, не можел правилно да диша и получил изкривяване на диафрагмата, което довело до силно преиначаване на буквите “з”, “с” и “ш”.
С въвеждането на вечерния час Платиканов бил нает от градоначалника да гаси принудително газовото осветление в самозабравилите се кафе-шантани. Тъй като заплатата му била ниска, той започнал да се включва в театрални представления и срещу парче пандишпан играел ролите на ветрове и бури. Пожарникарите го примамили с командирски чин и двойно повече пари, но при ученията извън града се оказало, че вместо да потушава огъня, той повече го разпалвал с духането си.
На един тренировъчен пожар присъствал, възседнал бял жребец, и Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. 27-годишният княз имал почетната задача да хвърли запалена факла в ямата с катран и така да причини буйни пламъци, които трябвало, докато брои до петнайсет, да бъдат ликвидирани от огнеборците. Именно тогава Фердинанд се запознал със свръхчовешките възможности на Симеон Платиканов. Владетелят веднага извикал своя адютант и му наредил още същия ден да зачисли Платиканов като деснофлангови на дворцовата гвардия и да го обмундирова.
В гвардията Платиканов изучил допълнително фехтовка с обезопасени шашки, затягане на разхлабен екселбанд и показен стоеж за пред фотограф. По време на едно междучасие той се опитал да заговори хофмаршала на френски език, но хофмаршалът се обидил и подал рапорт до княза, защото се оказало, че надувачът на балони бил усвоил езика на парижкото простолюдие, а не словесната вежливост на Версай. Въпреки това именно френският език помогнал на Платиканов да се ожени за дворцовата плетачка на дантели Силвия Кнехт. Създадените от нея дантели се търсели много за покривала на абажури и за мильо на вестибюлни маси, а когато плетивата се свързвали в карета, се получавали същински фламандски кувертюри за застилане на спални кревати.
От прецизната работа върху многото поръчки госпожа Силвия Кнехт-Платиканова получила перде на очите и била преместена в салона за реверанси. Там от сутрин до вечер репетирала с дамите кникс и пози в стил “грациозо”. Всички се учудвали, че въпреки пердето си тя правилно различавала ордените на кавалерите и накитите на дамите и съобразно отблясъка им правела колянно прикляквяне или двоен поклон. От време на време изпадала в меланхолия и богохулствала срещу съдбата си, понеже не можела да наблюдава пълноценно мъжа си в гергьовденските паради.
При тези паради всички гвардейци били длъжни да се равняват по деснофланговия и да следят движенията му под око, за да се получи единен ритъм. Платиканов давал равнение на строя чрез изходна позиция номер едно и надменно оглеждал зяпащата го тълпа. Обаче едновременно с това броял наум тактовете на духовата музика и при всяко трето нечетно число заемал по една фигура от тържествения церемониал.
След шестнайсетата фигура в парада се включвал и Фердинанд Сакс-Кобург-Готски. Князът идвал откъм слънцето и хусарската му униформа блестяла като златна. Шпорите му биели в паважа и произвеждали такива искри, че ако човек притича своевременно, би могъл да си запали от тях цигарата. Дамите уплашено се дърпали назад, за да не пламнат кринолините им, а търговците слагали длан върху очите си, за да не се повредят от сиянието на еполетите и сетне да не виждат грамажа на продаваната стока. Най-големите ласкатели наблюдавали Кобурга от капандурите на околните сгради посредством опушени стъкла.
Преди да засвири химнът, князът пресичал диагонално плаца и се спирал пред Симеон Платиканов. Деснофланговият се навеждал и Фердинанд пошушвал нещо в ухото му. Гвардеецът кимвал с глава и гордо се изпълвал с въздух.
Един от тези мигове на княжеско пошушване бил уловен на плака от известния фотограф Карастоянов. Плаката и досега се пази от внука на Платиканов в бронзов обков, но от нея не може да се разбере какво именно казва Фердинанд, защото князът е скрил устата си зад велурена ръкавица. Деснофланговият го слуша внимателно и гледа съсредоточено в една точка пред себе си.
Ако правилно изчислим конфигурацията на церемониала, ще установим, че тази точка се намира върху официалния подиум. Тя може да бъде поставена както върху кокардата на хофмаршала, така и върху трикольорния ешарп на италианския пълномощен министър. Също така може да бъде открита и върху празния трон на княза. Замислим ли се за какво може един гвардеец да наблюдава празен трон, ще стигнем до заключението, че той се е вторачил в царствения стол с единствената цел да открие в тапицерията му тайно зашита адска бомба. В такава адска бомба всеки балкански атентатор може да монтира собствения си джобен часовник и при първото съчетаване на малката с голямата стрелка върху числото десет да се получи взрив, който да хвърли целия Министерски съвет върху тревата на небесните селения.
Разбира се, и конфигурацията, и точката на наблюдение са предположения. Самият Платиканов държал тази плака на осветено място до един двукрилен прозорец, но колкото и да го питали, никому не разкрил тайната на пошушването. Умрял, без да остави нито писмено свидетелство, нито словесен намек.
Чрез съблюдаване на тайната той станал довереник на короната и избегнал участието в кръвопролитните битки при Люлебургас и Бунархисар и си купил двуетажна къща на улица “Леге”. Всеки ден в нея влизали хора за ходатайства. Те пускали в джобовете на гвардейската му куртка рушвети с една-единствена цел - да бъдат заговорени от Платиканов в петък пред вратата на двореца в минутата, когато Негово величество излиза на воаяж. По този начин деснофланговият помогнал на много тарикати да бъдат забелязани от Фердинанд и да изпросят от него привилегии.
Единствени, които влизали в къщата на ул. “Леге”, без да молят за ходатайства, били фризьорите. Всеки ден те сменяли прическите на Силвия Кнехт според идващия от Виена моден етикет и бръснели Платиканов с бръснач “Солинген”. Тъй като бръснарите са най-любопитните същества на тоя свят, то несъмнено са се опитали чрез обиколни въпроси да изтръгнат тайната на пошушването. Тази тайна им трябвала, за да могат, като я разказват, разкрасена с измислици, да привличат по-голяма клиентела в салончетата си.
Накрая тайната на пошушването все пак била разкрита. Издала я неволно Силвия Кнехт, взимайки погрешка един едър фризьор за мъжа си. Обобщена в няколко изречения, тази тайна има следния вид:
Обикновено на гергьовденските паради князът се явявал с астраганен калпак и щраусово перо. Това перо омагьосвало погледите не само на софийските зяпачи, но и на дипломатическия корпус, защото било най-високото и най-пъстрото в Европа. Тъй като младият Фердинанд не владеел добре българския език, той изричал след химна една предварително наизустена реч и млъквал. Именно тогава, в настъпилата тишина, се случвало нещо необикновено - щраусовото перо върху калпака на княза започвало да трепти.
Дипломатите се вторачвали в лицето на владетеля, но той дори не мигал с очи. Озадачени, всички вдигали глави към ветропоказателите върху двореца, но и те не регистрирали никакъв вятър. Времето било спокойно като в седмия ден от сътворението на света. Консулите описвали необичайното събитие в шифровани доклади до своите правителства, а журналистите го изпращали като телеграфическо съобщение за светските хроники на вестниците си. Редица световноизвестни илюзионисти се опитвали да повторят номера с перото, но се провалили и били освиркани.
А цялата тайна се криела в това, че князът суетно пошушвал на Платиканов кога да започна тайно и целенасочено да духа към перото. Секретният знак за спирането на духането давала Силвия Кнехт, която в десетата секунда на мълчанието размахвала бяла тубероза. За да се открои туберозата, тя обличала тъмна рокля с испанско жабо. Понеже това жабо е високо, госпожата изисквала от фризьорите да вдигат косата - на кок с фуркети. Тези фуркети станали причина Силвия Кнехт да издаде тайната на мъжа си. Както вече стана дума, взимайки веднъж някакъв едър фризьор за Платиканов, тя го предупредила да регулира дишането си, понеже при силен въздух косата - се разплитала и фуркетите със звън падали на паважа, което отвличало вниманието на зяпачите от церемониала.
Именно поради това тънкоструйно духане Платиканов отвикнал да диша мощно и не успял докрай да развее на рождения ден на княза тържествените знамена върху фасадата на двореца. А този ден в големия салон имало прием, на който присъствали кронпринцовете на Австро-Унгария, Испания и Лихтенщайн. Докато те вдигали наздравици с чаши шампанско, пред прозорците се люлеели знамена и родови гербове. В стремежа си докрай да развее знамената, Платиканов се пресилил и умрял.
Съдейки по издутите му бузи, принцът на Австро-Унгария казал, че гвардеецът е починал от двоен зъбобол. Дофинът на Лихтенщайн и наследникът на Испания твърдели, че деснофланговият е умрял от обикновена заушка. Според Фердинанд тук не ставало дума нито за заушка, нито за зъбобол, а за внезапна херния.
За да се реши спорът, от Берлин спешно бил повикан лекарски консулт начело с д-р Волфганг фон Пльотц унд Пфалц. Той не открил нищо друго в тялото на гвардееца освен атмосферен въздух под налягане. “Вероятно това е типичният българин!” - помислил си докторът, докато палел баварската си лула. После си сложил монокъла на дясното око и взел да разглежда щъкащото край него общество.

Разказ от книгата "Пасажери за рая" (1999), (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар