21.12.2009 г.

ЗАВЪРНАЛИЯТ СЕ ОТ КАЛИФОРНИЯ

Даниела Танчева сипа две лъжички захар в чая и се огледа в огледалото над мивката. Въздъхна и отнесе чашата в стаята. Мъжът й се надигна от леглото, отпи глътка и каза:
- Много е горещ, не мога да го изпия.
- Не е горещ, ами твоята мулатка те е изнежила в Калифорния. Затова и на една лека българска простуда на можеш да устоиш.
- Стига си говорила за мулатката – отпусна се мъжът в постелята. – Тя е мъртва от половин година. Казах ти, че катастрофира на един кръстопът.
За да охлади чая, жената го пресипа в студена чаша и отново го подаде на болния. Той го изпи, зави се през глава и заспа. Даниела Танчева си облече шлифера и отиде в полицейското управление.

1.
Капитан Милушев пъхна в чекмеджето на бюрото си ябълката, която беше нахапал, изтри си устните с опакото на ръката и я попита за какво е дошла. Танчева се наклони напред и се хвана за ръба на бюрото така силно, че ноктите й оставиха следи върху политурата. Каза, че се страхува от мъжа си. Съмнявала се, че възнамерява да я убие и да продаде бащината й къща, за да развърти нов бизнес в Калифорния. Всъщност историята започвала отдавна. Преди десет години, в един четвъртък, без да я предупреди Златан Константинов, мъжът, за когото щяла да омъжи в неделя, внезапно изчезнал. След известно време получила писмо от Америка, писано върху хартия, която имала в горния ляв ъгъл две влюбени сърца, прободени със стрела. Под тях било написано: “Не се сърди! Когато спечеля пари, ще се върна и ще те взема за жена.”
Даниела Танчева изпуснала писмото, разтреперала се и започнала да крещи като човек, на когото му правят операция без упойка. После се опитала да запали цигара, за да се успокои. Не успяла да изпуши нито една, защото цигарите се мокрели от сълзите й. За да заспи, изпила две хапчета. Когато привикнала към тях, хванала бутилката. Ракията бързо изпълвала мозъка й, удавяла мислите й и ги изливала в канала на мивката като мътна вода. Празното място в главата й постепенно се запълвало с мъгла, из която излизал мъж без лице и казвал: “Забрави твоя Златан. Той не е единственият на този свят. Аз ще се оженя за тебе и ще те направя щастлива!” Даниела се взирала в него, за да разпознае някой съсед или колега, но мъжът с подигравателен смях хлътвал обратно в мъглата. Тогава тя изкрещявала: “Върви по дяволите! Всички сте еднакви!” и си наливала нова чаша ракия. Мъглата се превръщала в гъст мрак и Даниела Танчева заспивала върху кухненската маса.
Златан Константинов се появил пред нея така внезапно, както бил изчезнал, и й предложил да се оженят. Казал й, че вече има много пари, но му липсвала истинската любов. Танчева се съгласила да му стане жена без много да мисли, защото преди обеда съдбата й дала щастлив знак. Когато била на пазара, едно канарче кацнало на рамото й. Продавачът на пойни птици го сграбчил и го натикал обратно в кафеза. После й предложил да го купи заедно с клетката. Щом прокарал нокът по телените й пръчки, прозвучала приятна мелодия, която птичето продължило да пее. Даниела дала всичките си пари и отнесла животинчето заедно с кафеза у дома си. То запявало винаги, когато мъжът й я докосвал.
Това продължавало вече три месеца. Живеели само с нейната заплата, защото Златан се върнал от Калифорния с не повече от сто долара. Тя го карала да изтегли пари от влога си, а той й отвръщал да се запише в шофьорски курс и като го изкара, да продадат бащиното й наследство и да заминат за Америка. Там, ако нямаш кола, не можеш да отидеш дори хляб да си купиш. Даниела се усъмнила в тоя шофьорски курс и започнала да подозира мъжа си, че иска да я убие чрез катастрофа. Както сигурно е направил с мулатката. Колко му е да развъртиш някоя бурма в мотора и да изпратиш жена си на пазар.
- За да ви посъветвам как да постъпите със съпруга си, ще го посетя през другата седмица и ще поговоря с него – каза капитан Милушев, извади от чекмеджено наръфаната ябълка и продължи лакомо да я гризе.
Когато се прибра у дома си, Даниела завари болният да си мери температурата. Златан я попита къде се е забавила толкова време и тя отвърна, че е търсила тънколисти кори, за да му направи баница със сирене. За подсилване на организма.

2.
Вместо след седмица капитан Милушев още на следващия ден позвъни на вратата на Даниела Танчева. Отвори му Златан по пижама и го покани да влезе. Полицейският офицер се извини за безпокойството и каза, че е дошъл да получи информация от съпругата му за един неин съсед, заподозрян в пласиране на дрога.
- В Щатите жестоко преследват търговците на наркотици – отвърна завърналият се от Калифорния. – Престъпление е да убиваш деца, за да си напълниш джоба с долари.
- Вие не бихте ли убили някого заради пари? – попита лукаво капитанът.
- Имам ли вид на убиец? – отвърна на въпроса с въпрос Златан Константинов и донесе тепсията с баница. – Заповядайте, вземете си! Още е топла. Жена ми я опече сутринта.
- Ще си взема, защото по природа съм лакомник – отвърна полицаят. – В управлението ми викат Тубата, но аз не се сърдя.
- Моята предишна съпруга беше мулатка – продължи Златан. – Когато ме гощаваше с баница със сирене, ме караше да говорим за лято, за жътва, за овце, за мляко. С една дума – за всичко, свързано с това, което ядем. Така я научила баба й, негърка от Луизиана – за да ти е по-вкусна гозбата, трябва да говориш само за нея, а не за бейзболни мачове, политика или филми.

3.
Когато Даниела Танчева се върна от работа, завари двамата мъже мъртви. Първоначално в полицията твърдеше, че не знае от къде се е взела тая баница в дома й, но когато продавачката от кварталния магазин потвърди при очната ставка, че вчера за първи път я е видяла да купува кори за баница, без да погледне срока им за годност, Танчева призна, че е убила мъжа си. Причината? Изпреварила го, за да не я ликвидира той.
- Всичко ми е ясно по случая – каза следователят на колегите на Тубата, но не мога да разбера от какво е издъхнало канарчето в кафеза.

Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар