21.12.2009 г.

Врабчето

Афишът за конкурса “Виенявски” беше забоден с карфици към тапета, съвсем близо до прозореца. Зорница Нончева задраска върху него с химикал последната цифра от колоната с числа и под нея написа 8. Толкова дни оставаха до датата на музикалното състезание във Варшава. После взе цигулката, застана в ъгъла, където се събираха всичките звуци, пръснати из стаята, и засвири Тарантелата на Паганини. С нея щеше да се яви на конкурса. Свиреше я със затворени очи, за хиляда и втори път.
Малко преди финалния акорд се чу особен звук – нещо средно между бръмването на скъсана струна и изхъркването на изпусната от ключа си корда. Зорница се стресна и отвори очи. Провери с нокът четирите струни. Те звъннаха “сол-ре-ла-ми”, готови да започнат отново Тарантелата. Момичето отвори вратата и видя на прага майка си – паднала с роклята й за конкурса в ръце.
Дантелената яка беше прихваната с карфици. Сигурно майка й е изчаквала да свърши, за да я накара да я облече за последна проба. Жената махаше във въздуха с ръка, сякаш търси нещо, за което да се хване и изправи. После д-р Кьосева каза, че много от хората, повалени от инсулт, правят инстинктивно това движение.
Когато върнаха г-жа Нончева от болницата, конкурсът “Виенявски” беше вече започнал. Зорница остана да гледа обездвижената си майка. Нито в операта, нито в симфоничните оркестри имаше свободни места за цигулари. Момичето едва си намери работа като миячка на чинии в ресторант “Клондайк”. Там се събираха всевъзможни типове. Зорница ги опозна по-добре, когато певицата забременя и повече не можеше да застава пред микрофона по шорти и бюстие. Понеже беше съпруга на собственика на ресторанта, тя се наложи да няма друга певица, докато се върне, за да не я конкурира. И певицата беше заменена с цигуларка.
Първата вечер се бяха събрали мъже, облечени в черно. Пиеха, без да си свалят тъмните очила, и държаха пистолетите си върху масите. Пианистът започна да свири мелодия от Бийтълс, но мъжът от първата маса, с незапалената пура в уста, му каза, че ако продължава да се лигави, ще надупчи с куршуми всичките клавиши. “Какво да свириме тогава?” – попита разтреперан пианистът, когото всички наричаха Милчо Лявата Резба. “Искам момичето да имитира скърцане на каруца. Когато дядо ми остаря, натовари талигата с камъни и се впрегна в нея. Тегли я докато не му се спука сърцето. Самоуби се, за да не ни яде от храната, защото бяхме страшно бедни – каза мъжът и запали пурата. После допълни: - Ех, да има начин дядо ми да види отнякъде какъв тежкар съм станал!”
Зорница започна да стърже по струните. Човекът с пурата стана, доближи се до нея и й залепи една банкнота на челото. Очите й се навлажниха от унижение, но преди да ги изтрие друг мъж пожела да му имитира бръмчене на комар. Момичето натисна с лъка най-тънката струна и плъзна пръста си по нея. Чу се полет на гневен комар. Преди Зорница да го прибере обратно в цигулката, някой от масата до вратата стреля във въздуха. Всички наскачаха с пистолети в ръце, а оня, дето беше гръмнал, извика в суматохата: “Млъкнете, за да чуете, че комарът вече не бръмчи! Аз го утрепах!”
Настроението на облечените в черно мъже се скапа съвсем и те си тръгнаха. Зорница продължаваше да трепери от уплаха. Милчо Лявата Резба й подаде една цигара и й каза да я изпуши у дома си, за да се пренесе в друг свят, където никой не стреля. Момичето му благодари и прибра цигулката в калъфа. Изми си лицето на чешмата, където до вчера миеше чинии, и си тръгна. Нахрани майка си и веднага заспа.
На следващата вечер един мускулест тип, с английски надпис на тениската “Аз съм бог”, я накара да свири Затворническия рок на Елвис Пресли докато изпие на бавен екс шишето с ракия. После напъха в празната бутилка една банкнота от 20 лева и й я подаде. “Парите ще бъдат твои в деня, когато счупиш шишето – каза той. – Ако се порежеш, не се плаши, а запомни, че до мангизите най-бързо се стига с окървавени ръце!”
Четвъртъкът събра в “Клондайк” мъже, които продаваха крадени от Италия коли “Алфа ромео”. Най-мургавият от тях каза, че в Милано също имало ресторант “Клондайк”. Там певицата сваляла от себе си по една дреха, преди да запее нова песен. После рече на цигуларката, че ще й дава по 50 лева, ако направи същото. Момичето отвърна, че дори за 500 лева няма да се съблече. Оня обаче изсумтя, че няма начин да не се съблече, но тогава вместо по петдесетачка ще получава по един як шамар. Милчо Лявата Резба й подшушна да си свали блузата и засвири “Камъните падат от небето”. Крадците на “Алфа ромео” щракаха с пръсти и пляскаха с ръце. Когато пианистът подхвана “Радка пиратка” Зорница си свали полата. Ромеовците квичаха от кеф. В края на мелодията момичето се скри зад пианото да се облече, но мургавият извика, че ще й даде още 100 лева, ако остане така до края.
През ноември почина г-жа Нончева. На погребението й Зорница изсвири любимата мелодия на майка си – Адажиото на Моцарт. После се заредиха едни и същи вечери и нощи в “Клондайк”.
В началото на декември в ресторанта влязоха двама мъже със сплескани като мекици уши. Няколко минути след тух се вмъкнаха още двама – с татуирани върху юмруците черепи. Милчо Лявата Резба подшушна на Зорница, че докато си пиели бърбъна, тези мъже уговаряли размяната на компаньонки за клубовете си. Момичетата, които днес водели със себе си, обаче не били компаньонки, а манекенки. Щели да участват в конкурса “Мис Нова година” и четиримата трябвало да се споразумеят коя от тях да получи короната.
Пианистът засвири едно данс парче и момичетата станаха да танцуват. Мъжете не им обърнаха внимание, понеже брояха някакви пари. В момента, когато се включи и гласът на цигулката, четиримата рипнаха и започнаха да се бият. Момичетата се разпищяха. Собственикът на заведението пъхна два пръста в устата си и изсвири. “Спрете! Ще изпотрошите всичко!” – изкрещя той. Мъжете не му обърнаха внимание и той, почервенял като рак, телефонира на полицията. После каза на Зорница и на Милчо Лявата Резба да не споменават пред ченгетата, че боят е станал заради пари, а е предизвикан от разгорещения спор кое от танцуващите момичета е най-красиво.
Зорница не дочака полицията, пъхна цигулката в калъфа и веднага си тръгна. Пред магазина за хранителни стоки дрипав акордеонист свиреше Танго на розата. В краката му имаше бомбе с жълти стотинки. Няколко хлапета се връщаха от мач и се заканваха да направят на кайма рефера, заради червения картон на централния нападател. Когато подминаваха акордеониста едно от момчетата изплю дъвката си в шапката му, а друго хвърли в нея примряло от студ и глад врабче. Мъжът дори не трепна – беше свикнал да се гаврят с него. Когато хлапетата отминаха, той взе птичето и го пъхна на топло в парцаливите си дрехи. После помоли Зорница да наглежда акордеона и влезе в магазина да купи хляб. Отчупи парче от него и лакомо го задъвка с беззъбата си уста. Трохите пъхаше в човката на врабчето.
Зорница извади цигулката от калъфа, застана до празната шапка и засвири Тарантелата. Когато отвори очи в нея имаше няколко левчета. Излезлите от магазина хора я гледаха с любопитство. Момичето духна на ръцете си, за да ги сгрее, прибра цигулката и тръгна. “Госпожице, вземете парите! Те са ваши! – извика след нея акордеонистът. “Не са мои, на врабчето са!” – отвърна тя и помаха с ръка за сбогом.
Вкъщи, докато наместваше дрехите си в гардероба, усети, че нещо я убоде. Беше карфица от прикачената към концертната й рокля дантелена яка. Зорница я облече, огледа се в огледалото и въздъхна. После седна на дивана и запали цигарата, която й беше дал Милчо Лявата Резба. Унесе се е се видя в голямата зала на конкурса “Виенявски”. Всички стават на крака и я аплодират. Председателят на журито влиза в кръга на прожекторите и й връчва златния медал. На рамото му е кацнало врабче. “Господи, - чуди се Зорница Нончева – как е успяло това премръзнало птиче да прелети от София до Варшава?” Златният медал блести толкова силно, че момичето не може да види майка си сред публиката. После светлината се превръща в топлина, която залива цялото й тяло. Хубаво е!


Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар