Фигуранти

Павлин Карпаров държеше на копойска връв куче с лалугерска физиономия. Потули го в сянката на вратата и извади портфейл, омотан с плосък ластик.
- Нося фотография за преснимане - каза той. - Нека бъде със силен ретуш! - и издърпа ластика.
Фотографът Матеев взе снимката и я сложи под лупа. Имало е отвесно слънце, затова хората върху нея изглеждаха набити. Тънка линия от някогашна влага чертаеше зад тях лъжлив хоризонт. Фотографът опита да я изтрие с влажен памук.
- Трудна работа - каза той и запали два прожектора със станиолови дъна. - Къде ли се е шляла тая вехтория?
- Все в джоба на раирания ми костюм е стояла - отвърна Карпаров. Матеев запали още два прожектора и изтегли обектива на един апарат.
- Внимавайте при преснимането да не изпадне крайният вдясно! - каза Павлин Карпаров и тръгна с вдигнат показалец из фотостудиото. Намазаният с паркетин под беше застлан с вестници, които шумяха и се бръчкаха на хармоника под краката му. Старият мъж се наведе - прищипаните печатарски редове образуваха дълги нелогични изречения.
- Нямам отношение към никого от тая снимка - вдигна глава Матеев. - За мен това са десетина изпъчени жокеи, наредени под конец в редица, с конски муцуни зад гърбовете си. Фигуранти от хиподрума! Мога да ги различавам само по различната височина на лачените им чизми.
- Всички са от елитната ездачна школа на капитан о.з. Витан Максимов. Най-десният съм аз. - Павлин Карпаров почука с нокът върху снимката. - А този, най-левият, е портупей-юнкер Попдимитров. Обърнете внимание на жребеца зад него - Парсифал - чистокръвна малтийска порода. Красиво животно! Един черковен художник в хиляда деветстотин трийсет и втора година искаше да го вземе за модел на коня, върху който е яздил свети Георги Победоносец, но Попдимитров не се съгласи.
Матеев погледна под око своя клиент - някогашният жокей цял се тресеше от силната възбуда на спомена. Фотографът извади от чекмеджето твърдо сварено яйце и каза:
- Извинете, не съм обядвал - мазах пода с паркетин. Ще го хапна, защото се обажда гастритът.
- Моля - махна с ръка Карпаров и продължи. - Обаче Парсифал не можеше да се докопа по-напред от второто място. Да-а. А сега, след като ви съобщих тая подробност, наведете се отново с вашата лупа и кажете кой от тези тук е бил първенецът?
- Не мога - отвърна с пълна уста Матеев.
- Не е трудно!
- Предполагам, че въпросният първенец сте вие.
Карпаров се засмя нервно:
- Не-е! Търсете победителя между първите трима. Взрете се в този, с рахитичните колена. Веднъж, след тежък стипъл-чейз падна върху целия си гръбнак и повече не стана. Затова го изключваме от числото на предполагаемите победители. Сега, внимание - не се ли досещате още - този, третият, с прихлупената шапка, е постоянният лидер. Ако беше жив и седеше на онзи стол отсреща, щеше всичко да усмърди с лавровата си миризма. Но заслугата за златните медали не е негова, а на коня зад дясното му рамо: Аякс - брилянтен бегач. Грозен е на пръв поглед, нали, но вижте какви широки ноздри има. Само няколко едри вдишвания и се добираше пръв до финала, а след него нашите кранти сумтяха като стайни кутренца.
Фотографът дояде яйцето и събра в парче вестник трохите от жълтъка.
- С моя паянтов Самсон все последен се довличах до финала - продължи Павлин Карпаров. - Особен кон беше тоя Самсон, за да тръгне, трябваше два пъти с един и същи глас да повторя “дий” - да разбере по интонацията, че не се двоумя. С това двойно “дий” губех ценни секунди, господине.
Веднъж о.з. капитан Витан Максимов ми рече: “А бе, Карпаров, като ти е толкова мерак да се мотаеш по хиподрума, що не слезеш от животното, па да окосиш тревата!” Това беше наша професионална подигравка. Трудно се намираше селяк да окоси тревата в елипсата, щото беше задръстена от подкови и шпори. И всяка коса трябваше да се точи три пъти, докато обере разкрач трева. Та запасният капитан с ирония ми суфлираше, че съм един упорит некадърник. Засегнах се от тия приказки и до вечерта мислех дали да ликвидирам с хигиенична смърт крантата си.
- Хигиенична смърт?
- На жокейски жаргон се превежда като юмрук в слепоочието. Сутринта се отказах напълно от тая жестокост. Може да съм на последните места, рекох си, но все пак, дявол да го вземе, приятно е да залагат на тебе и да те следят от трибуната с треперещи бинокли.
Бившият ездач тръгна отново назад-напред по пътеката от стари вестници:
- Ще кажете - глупави мераци! Да, но всички в редицата бяхме еднакво млади, една и съща електрическа крушка светеше в главите ни.
- Защо ми носите за преснимане тая вехтория, след като никога не сте пресичали пръв трикольорната лента? - попита Матеев.
Карпаров изтри с палец ъглите на устните си:
- Когато в петък умря и последният от ездачната група - ето този, седмият - си рекох: “Гледай, Павлине, как без кон стигна пръв до финала. Голям късмет извади, като че ли цял живот си стъпвал върху четирилистни детелини. Всички тия оперени юнаци не издържаха на манша, изпокапаха, остана само ти!
Павлин Карпаров вдигна ръка, като че отвръща на аплодисментите от невидими трибуни.
- Виж, рекох си, времето те е нарочило да станеш жив мемоар. В ония години нямаше нито камери, нито магнетофони, затова каквото ти разкажеш за мъртвите, това ще повярват живите. Когото искаш - хвали, когото искаш - оплювай! За какъвто се представиш, такъв ще останеш в христоматиите. И всички, искат-неискат, ще ми вярват, защото аз единствен помня когато ей тоя, асфалтираният път, беше сива земна прах, която улавяше дълбочините на подковите и ги пазеше до първата вихрушка или докато не мине файтон да ги разполови.
Никой няма в джоба си по-голям влог с години от мене, господине. А това е капитал, чиято стойност могат само старците да оценят. Сега аз ще съм съдникът, аз ще съм истината! Ще си върна за обидите и за вечните последни места. Колкото пъти искам, толкова пъти първенец ще се изкарам!
От възбуда Карпаров тропаше с крак по пода.
- За съжаление вашата вехтория не може да се преснима - каза фотографът. - Избледняла е, обективът не може да улови образите.
Павлин Карпаров се сепна, стоя няколко секунди зашеметен и с рязък жест издърпа снимката от ръката на Матеев:
- Наистина е избледняла! - извика той и се свлече на една табуретка. - Съвсем! - После скокна и се олюля от гняв. - Нарочно го направихте, нали видях - държахте я цял час под нажежените крушки. - Старецът започна бързо да диша. - Ще се оплача! Ще ви дам под съд! Ще ви изхвърлят като ръждив клинец от тука...
- Като ме уволнят - ще намеря другаде работа! - отвърна Матеев. - Няма да умра без хляб! Но кой вече ще повярва, че сте били в елитната школа на капитан Незнамкойси? Без доказателство как ще си откупите правото на съдник, а? Фалшификатор жалък! Фигурант!
Бившият жокей пъхна в джоба на сакото си избелялата снимка и излезе. Кучето изскимтя и се втурна след него. Чак сега фотографът видя, че цялото е проскубано. На тротоара Карпаров се обърна и извика:
- В жокейския костюм имам още една такава фотография! - И с цялата си старческа енергия тръгна срещу идващите хора.


Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев