21.12.2009 г.

ФУРГОНА

По пътя за Бургас Петър Данев видя изоставен фургон. Натисна спирачките на товарния камион и слезе да го разгледа. Вратата му беше заключена. Данев похлопа. Никой не отвърна. Наоколо нямаше жива душа. “Ако и на връщане го заваря тук, ще го прикача и ще го откарам у дома, помисли си той. Попитат ли ме от къде го имам, ще кажа, че съм го купил. В днешно време никой за нищо не ти иска документ. Кой ще докаже, че съм го откраднал.”
В Бургас Петър разтовари дървените греди, шмугна се без бавене в кабината и завъртя кормилото на “Татрата”. Фургонът го чакаше на пътя. Данев го прикачи към автомобила си, запали цигара, огледа се и като видя, че никой не го наблюдава, метна се на седалката и запали мотора. Натисна педала на газта до край и полетя към Батак.
Спря пред дома си, извика жена си и децата, и каза:
- Елате да видите каква вила съм ви докарал. Ще застопоря фургона край язовира и не ви трябва Черно море. Ще си изкараме лятото като царе.
Децата запляскаха с ръце, а жена му се хвърли на врата. Той ги натовари на камиона и заедно с прикачения фургон всички се запътиха към язовир “Батак”. Без много да се колебае, Данев избра място за “вилата”. Взе една щанга и тръгна да разбива вратата на фургона. Бравата подаде леко и със скърцане се открехна. Отвътре с крясък изхвърча някакъв брадясал мъж с кръвясали очи. Като тупна на земята, се хвана за главата и попита:
- Господи, в Рая ли съм?
- Не съм никакъв Господ. Аз съм Петър Данев – отвърна шашардисан шофьорът.
- Свети Петър ли?
- Абе ти да не си откачил? – замахна с щангата Данев. – От къде се взе, идиот такъв?
- От никъде не съм се взел. Строителен работник съм. Хем живея във фургона, хем пазя инструментите на бригадата. Вчера се запихме здравата с момчетата. Днес, тъкмо се разсънвах, и изведнъж усетих че хвръквам. Започнах да се блъскам в стените. Викам си: “Мама му стара, никога не съм се напорквал толкова! Въобще не предположих, че някой може да краде фургона. От твоето каране главата ми се покри с цицини. Виж, от ухото ми тече кръв. Ще кажа на полицията, че ти си ме претрепал!
- Никъде няма да ходиш! – изръмжа Петър Данев. – Връщай се на мястото си и се дръж здраво.
Когато върна крадения фургон, вече се беше стъмнило. Данев се изплю, каза нещо през зъби и тръгна обратно. “Сигурно изглеждам в очите на жена ми като кръгъл глупак – помисли си той. А децата – докато са живи - щом се сетят за тая история, ще се пукат от смях. Ще ме помнят като карък и внуци, и правнуци.” Петър удари с юмрук по клаксона и пак изръмжа през зъби.
По едно време усети, че стомъхт го напъва и отби от пътя. Загаси фаровете и тръгна да търси удобно място. Тъкмо да разкопчае колана и в тъмнината забеляза силуета на някаква лека кола. Завъртя се около нея, щракна със запалката – да провери дали някой не прави любов вътре – и потърси с опипване капачката на резервоара. Върна се в “Татрата”, взе маркуч, две пластмасови кофи и отвертка, и се върна при леката кола. С отвертката разкърти капачката, мушна маркуча в резервоара и засмука. После пусна маркуча в една от кофите и зачака. “Изплъзна ми се фургонът, но ще се върна с бензин. Пак ще съм на кяр”, помисли си Данев и доволно потри ръце.
Ослуша се. Не се чуваше никакъв шум от изтичане на бензин. Почака още малко и щракна със запалката - да провери дали е време да пълни втората кофа. Изведнъж бензинът лумна пред лицето му. Петър Данев извика и загуби съзнание.
Изписаха го от болницата без мигли и без коса над челото. Приличаше на светец от икона в новата черква. Сега жените в града му викат свети Петър, а мъжете - Фургона.

Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар