20.12.2009 г.

СЕДМОТО ДЖУДЖЕ И СНЕЖАНКА МИЛЕНКОВА

Много туристи се отказват да катерят върха, щом влезнат в ресторант “Синия водопад” да изпият студена бира през лятото или горещо вино през зимата. Посреща ги усмихнатата сервитьорка Снежанка Миленкова и им подава книжна салфетка, сгъната във формата на еделвайс. Върху всяко едно от хартиените листчета е изписано името на гозбата, която моментално може да се приготви в голямото огнище – омлет с горски билки, подлучена сланина, кървавица с див копър и др. От напрегнатата работа коминът на огнището често се задръства със сажди и готвачът го отпушва, като хвърля в жарта износени маратонки, скъсани туристически обувки и парчета от автомобилни гуми.
Изскачащият през комина огън свисти подобно бенгалски огън и създава опасност чрез някоя искра да запали планината. Пожарникарите два пъти предупреждаваха готвача да не чисти комина с гумени предмети, той обаче се изхитри и започна да изсипва върху въглените нафталин. Огнеборците се вбесиха и решиха да запечатат вратата на “Синия водопад”.
До тази крайна мярка не се стигна, защото Снежанка Миленкова ги омилостиви с обяд – сърнешко месо на връв. Когато за трети път им наливаше чашите с вино, ги попита по какъв начин може безопасно да се чисти коминът. Те отвърнаха, че в края на улицата, където се намирал гаражът на пожарната им команда, живеело някакво джудже. Всички в квартала го наричали Джуджи. Понеже вратата на сутеренната му стая била закована от гаврещите се с него боклукчии, то излизало през прозореца – направо на тротоара. Веднъж му дали 10 лева да изгребе наноса от дъното на водоноската им. Джуджи се спуснал по въже в търбуха на цистерната и я лъснал като нова. Щом може да се вмъкне през люка на водоноската, значи ще може да се справи и с комина на ресторанта, казаха огнеборците и Снежанка ги помоли да й изпратят джуджето.

1.
То се появи още на следващия ден, облечено в намерен на боклука кожух и с омазнено бомбе на главата. Намести върху лицето си спукани скиорски очила и хлътна в комина. С шпакла започна да стърже нагара. Когато след един час излезе от комина, сервитьорката не можа да разбере къде му е главата и къде са му краката, защото Джуджи приличаше на голяма черна топка.
За да се изчисти, миниатюрният мъж навлезе в гората и захвана да се блъска в боровете. Накрая се изкъпа в близкия водопад и се преоблече с дрехите, които беше потулил зад една скала.
Снежанка го сложи да седне на един приготвен за разцепване пън и придърпа към него пейка, вместо маса. Застла я с бяла покривка и му сервира карначета с майоран. Сипа му вино и го попита как живее. Джуджи излапа набързо половината манджа, другата напъха в найлонов плик за вечеря и обясни, че поради малкия си стомах яде два пъти по-малко от нормалните хора. После отпи от виното и допълни, че изкарва пари по няколко начина. Най-често му се налагало да се пъха през вентилационните прозорчета на бани и тоалетни, за да отваря отвътре домовете на разсеяни жени, които, тръгвайки на пазар, захлопвали външните врати на жилищата си, без да са си взели ключовете. Понякога хилави мъже му плащали, за да се фотографират с него. На снимките – в сравнение с джуджето – тези мъже изглеждали като атлетични гиганти и това повишавало самочувствието им.
Един от тях, режисьор в театъра за деца, го поканил за ролята на седмото, най-малкото джудже, в спектакъла “Снежанка и седемте джуджета”. Но скоро след това театърът фалирал. Артистката, която играела Снежанка, заминала да мие чинии в Италия, а изпълнителят на Дядо Мраз станал раздавач. Миналата година той потърсил Джуджи, защото една фирма го наела да разнася новогодишни подаръци по домовете на служителите й.
Дядо Мраз влизал в набелязаните по списъка домове, развързвал чувала и от него се показвало най-малкото джудже. То намигвало на малчуганите и им поднасяло фирмените подаръци. Вместо да се зарадват, децата се разплаквали и питали къде е Снежанка. Дядо Мраз се чудел какво да им отговори и тихомълком се измъквал през вратата. Джуджи обещавал на хлапетата през следващата година да се върне с внучката на беловласия старец и на свой ред също изчезвал. За съжаление до този момент той не бил намерил подходяща Снежанка, а след няколко седмици започвали новогодишните тържества.
- Искаш ли ти да се направиш на Снежанка? – попита джуджето сервитьорката.
- Дори да искам, кой ще повярва, че една 30-годишна госпожица може да мине за внучка на Дядо Мраз! – отвърна тя.
- В театъра съм виждал 50-годишни жени да играят Червената шапчица – усмихна се Джуджи. – Ще облечеш бяла рокля, ще си сложиш руж на бузите, за да приличаш на поруменяло от студа момиче и готово! Тук, вместо теб, ще сервира някоя твоя братовчедка. Става дума за 2-3 дни. Тъкмо ще видиш, че има и друг свят, освен тоя ресторант.
- Може! – съгласи се Миленкова. – Имам бяла сватбена рокля – нея ще облека. Уших я, когато за първи път щях да ставам булка, но студентът, който живя с мене половин година, избяга в последния момент. После още двама кандидати ми избягаха. Живях с тях в пробен брак. Накрая излезе, че са ме използвали като безплатна любовница.
Сервитьорката се разплака.
- Защо не ги осъди за неспазване на предварителната уговорка? – попита джуджето.
- Как може да осъдиш един мъж да ти стане съпруг? Как ще живееш до старини с него? – учуди се Снежанка.
Джуджето се намръщи и замълча.

2.
В навечерието на Нова година то отиде в дома на сервитьорката. На закачалка в стаята й висеше бяла рокля. Миленкова го посрещна по бельо, почерпи го с шоколадови бонбони и започна да се реши.
- Все забравям да те питам защо са те кръстили Снежанка? – полюбопитства Джуджи.
- Защото, когато съм се раждала, е завалял първият за годината сняг – отвърна разсъблечената жена и тръсна косата си. – Инак съм щяла да се наричам Парашкева, както майката на баща ми.
- Снежанка е по-хубаво име от Парашкева! – заключи малкият мъж и лапна още един бонбон.
Жената извади от гардероба чорапогащник и започна да го обува. “Не се притеснява от мен, защото и тя ме взема за малък изрод, а не за нормално човешко същество”, помисли си Джуджи, но вместо това каза:
- Обуй си вълнени чорапи – да не настинеш. Има да обикаляме много къщи.
- Нали няма да ме накараш да си навлека под бялата рокля пуловер – засмя се сервитьорката. – Ще приличам повече на Баба Цоцолана, отколкото на нежната внучка на Дядо Мраз. Нито едно дете няма да ме хареса.
После го помоли да дръпне ципа на сватбената й рокля. Джуджето се качи на стол, докосна едва забележимо кожата на гърба й и бавно изтегли ципа нагоре. Снежанка се наметна с вълнен шал и двамата се запътиха към къщата на безработния актьор. Той вече ги чакаше с чувала с подаръците на фирмата и всички заедно тръгнаха по адресите в списъка.

3.
Когато обиколката свърши, до началото на Новата година оставаха петнайсетина минути. Дядо Мраз каза, че ще я посрещне в кръчмата “Сам дойдох” и им раздаде по 20 лева – колкото им се полагали за разнасянето на подаръците. После измъкна изпод червената си мантия една златна диадема и се извини на Снежанка, че е забравил да й я даде преди обиколката. Диадемата била от ламарина – взел я за спомен, когато театърът фалирал. Понеже се страхувал, че някой в кръчмата може да я помисли за истинско бижу и да му я открадне, той помоли Снежанка да я запази. Щял да си я вземе обратно, когато изтрезнее. Сервитьорката се съгласи и с джуджето поеха към дома й.
- Сложи си я на главата и застани пред огледалото – каза Джуджи, когато влязоха в топлата стая.
Снежанка се накипри с диадемата и се усмихна. В този момент топовни гърмежи възвестиха настъпването на Новата година.
- Както посрещнеш Новата година, така ще ти върви през всичките й останали дни – каза джуджето, докато сервитьорката отваряше бутилка шампанско. – С този накит ти ще бъдеш 365 дни кралица.
Целунаха се и се чукнаха за здраве и щастие. Джуджи отряза две филии от хляба, а Снежанка отвори рибена консерва. Пуснаха телевизора. Някакви мъже и жени играеха хоро. Разноцветни фойерверки се пукаха над тях в небето. Снежанка се преоблече в домашни дрехи и се изтегна на дивана. Неусетно заспа. Джуджи се сгуши в едно кресло и не сваляше очи от нея. Така ги завари утрото.

4.
Някой позвъни на вратата.
- Сигурно е актьорът – каза Джуджи на разсънващата се Снежанка. – Идва да си прибере ламаринената диадема.
Вместо снощния Дядо Мраз влязоха двама полицаи, които заповядаха на сервитьорката веднага да им предаде откраднатата златна диадема.
- Тя не е златна, а е от тенеке. И е от реквизита на фалиралия театър – каза плахо Снежанка. – Един актьор ми я даде да я съхранявам.
- Не ни заблуждавай, а тръгвай с нас в районното управление – подвикнаха полицаите. – Вашият актьор лежи пиян под една маса в кръчмата “Сам дойдох”. Ако той беше крадецът, у него щяхме да намерим и други вещи, отмъкнати от семейство Конакчиеви. Хайде, не се бави! Тръгвай, че ни чака още много работа!
- Стойте! – извика Джуджи. – Аз откраднах диадемата, докато бяхме Конакчиеви.
Полицаите го погледнаха слисани.
- Знаеш ли, че те чака затвор след това признание? – попитаха го те.
- Ще го излежа и ще се върна – усмихна се Джуджи.
- За пръв път виждам някой да се развеселява в момента на арестуването му – каза по-възрастният полицай и щракна белезниците.
Другият напъха диадемата в един найлонов плик като веществено доказателство. Преди да прекрачат прага, Снежанка ненадейно каза на джуджето:
- Ще те чакам!
- Защо? – попита я Джуджи през рамо.
- За да се омъжа за теб!
По телевизията засвириха химн. Започваше първата за годината редовна емисия “Новини”.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар