20.12.2009 г.

НИШКА ОТ ГОБЛЕНА “ПАРИС И ЕЛЕНА”

Мнозина наричат Евангелия Белурова шивачка, но тя не е шивачка в истинския смисъл на думата: няма игленик с набити в него карфици със стъклени главички, нито изрязани от вестник кройки. Дори не разполага с шевна машина “Сингер”. Евангелия Белурова шие на ръка кукли, които мигновено се купуват за подаръци, защото са изключително красиви. Обаче никой от купувачите не подозира, че тя пълни телата на куклите с парчета от овехтели дрехи, а в мъгливи дни ги тъпче направо с прашни дрипи.
Невъзможно е в такива дни някой да я види какво прави и да се отврати от мръсните дрипи, защото къщата й се намира в най-ниската част на улицата, а там мъглата е толкова гъста, че за да си вдене иглата, с която съшива гърбовете на куклите, Евангелия запалва и осемте лампи на полилея.
За разлика от куклите, Евангелия има толкова грозно лице, че с каквато и обидна дума да я позове човек, тя ще се обърне, за да провери дали някой не я вика. В моминските си години е била най-хубавата в квартала. Това личи и от венчалната й снимка, която виси на стената в спалнята.
За нейната сватба се разказва една странна история. Претенденти за ръката й били двама боксьори. Единият твърдял, че е шампион на Северна България, а другият се представял за първенец на Южна България. За да изяснят въпроса за венчавката си с Евангелия Белурова, те решили да се бият. И в една петъчна сутрин съблекли саката си, възвретнали ръкавите на ризите и започнали да се боксират.
До вечерта нито един от двамата не получил надмощие. Тогава Евангелия Белурова запалила полилея и борбата продължила. Тя седяла на стол в един ъгъл и въобще не поглеждала към мъжете. Било й все едно за кого ще се омъжи. Не че те си приличали като близнаци, но и двамата сънували едни и същи черно-бели сънища, а нощите на една жена, прекарани до еднакво сънуващи мъже, не се различават по нищо.
Чак в неделя призори приключил двубоят и по обяд Белурова се омъжила за победителя. Оказало се, че победителят не бил по-силният от двамата. В един момент по-енергичният се загледал в безучастната Евангелия и нанесъл поредица от удари в лицето на мъжа, избродиран върху стенния гоблен “Парис и Елена”, от който шивачката копирала физиономиите на своите кукли. Тази негова разсеяност била използвана от противника му, който с изненадващ удар в диафрагмата, го проснал на килима.
Изглежда, че след сватбата Евангелия много се е разочаровала от съпруга си, защото лицето й се е променяло до неузнаваемост на всеки три години. Който разглежда албума с фотографиите й, несъмнено ще се запита, с коя физиономия шивачката ще се яви на Второто пришествие. Вероятно ще бъде с лицето си от снимката, правена на банкета, по случай назначаването на мъжа й за министър на физкултурата и спорта. Недоумение обаче буди рентгеновата плака на китката на нечия дясна ръка, закачена до тази снимка. На любопитните Евангелия отговаря, че това не е обикновена медицинска фотография, а неоспоримо свидетелство за популярността на съпруга й. Налагало му се толкова често да се ръкува с победители в разни щафети, с първенци в колоездачни обиколки и суетни спринтьори на къси разстояния, че накрая получил изкривяване на костната система. Дори министър-председателят не можел да се похвали с подобна деформация. За съжаление именно популярността стана причина за смъртта на съпруга й. От непрекъснатите министерски ръкостискания съпротивителните сили на организма му се изчерпиха до краен предел и той почина от най-обикновена хрема, която след един продължителен дъжд прерастна в двойна бронхопневмония.
След срока за траура, предписан от Светия синод, при Евангелия Белурова се появи онзи, който някога се боксира с мъжа й. Вместо пръстен, върху безименния си пръст беше намотал оная нишка от гоблена “Парис и Елена”, която се бе закачила за нокътя му, малко преди да получи подлия удар в диафрагмата. Каза, че след сватбата й станал уличен фотограф и всеки път, когато минела през площада я щраквал. За разлика от снимките, които й правели другите фотографи, тя излизала на неговите фотоси непроменена, с едно и също лице. Сега бил дошъл да я помоли повторно да му стане жена.
По време на цялото това обяснение Евангелия седеше на стола в ъгъла с наведена глава. После стана и превъртя стрелките на будилника, с което искаше да му намекне, че времето й за повторна сватба е изтекло и че не желае да слуша повече уговорки. Когато женихът си отиде тя се огледа във вестибюлното огледало и се разплака на съвсем погрознялото си лице. След това се намести срещу стенния гоблен и взе да шие нова кукла, защото останалите бяха изкупени от продавача на плодови млека Драган Таушанов.
Някогашният боксьор се върна на площада и седна на сгъваем стол. Разгъна триножника на фотоапарата си и започна да обядва хляб и сирене. От време на време хвърляше трохи на гълъбите, които се разхождаха по паважа. В един момент черен мерцедес спря до него. От колата излязоха един мъж с черни очила и четири изрусени момичета. Момичетата държаха в лявата си ръка по една кукла, шита от Евангелия Белурова, а в дясната – бутилка с плодово мляко.
- Казват, че си бил най-добрият фотограф – започна мъжът с черните очила. - Затова идвам да направиш рекламно фото на плодовите млека, които продавам. Момичетата ще застанат в позата на млади майки, доволни, че хранят с моето мляко децата си. Кажи им как да се подредят, тук, пред Паметника!
Говореше нахакано, като човек, който е способен да доведе цяло стадо лъвове за снимка с неговите плодови млека. От някаква преминаваща край него жена поиска огледало, за да се начервят момичетата, преди да се подредят за рекламното фото, но тя каза, че никога не носи такова нещо в чантата си, защото е сляпа. А няма нищо по-конфузно на този свят от това, да поискаш огледало от незряща жена. Вместо да й се извини, мъжът с мерцедеса се заслуша в неочаквания зов на една тръба. Нейният звук няма никакво отношение нито към цивилния, нито към униформения живот на града и всяко сериозно заслушване е знак за страхливо съобразяване със случайните сигнали на света. Когато краткият звук замлъкна, продавачът на млека нагази върху трохите на гълъбите и повтори:
- Искам страхотно фото, тук, пред Паметника! Първата снимка ще бъде с мен! Ще я изпратя на оня конкурент, който предложи на френските производители на плодови млека по-голямо капаро за дистрибуторското място от мен. И щеше да спечели, ако не бях подменил няколко от доларите му с фалшиви, докато пиехме в чакалнята ягодов айрян! Като усетиха измамата, французите посиняха от възмущение. Аз също се направих на възмутен, въпреки че е трудно на покерджия от моята класа да се прави на възмутен. – Мъжът се разтресе от смях. После извади от портфейла си банкнота от 20 лева и каза: - Не се мотай! Снимай!
Фотографът погледна размазаните трохи, видя обезпокоените гълъби и като загъна остатъка от хляба си, отвърна троснато:
- Идете в студиото отсреща. Там са задължени да щракат всякакви хора. Аз няма да ви снимам. Прекалено дребен сте за моя обектив!
Мъжът продължаваше да стои върху трохите с банкнотата в ръка. Бившият боксьор се изправи гневно:
- Ако настоявате да ви снимам, вие ще бъдете първото нищожество, изпъчено пред Паметника!
При тези обидни думи вместо да налети на бой, мъжът с мерцедеса се смали до височината на хлебните трохи. Имаше опасност да го изкълват гълъбите, но той предвидливо се запъти към отсрещното студио. Подир него закрачиха четирите изрусени момичета.
След няколко минути пред уличния фотограф се спря болнав човек, който, въпреки слъчевото време, беше облечен с дебел пуловер.
- Застани ето на това място – каза някогашният боксьор и му закачи на пуловера един орден за храброст – от онези, с които са били отличавани българските войници, участвали в боевете при Драва Соболч.
- Нямате право да го снимате с орден! – извика продавачът на плодови млека, който бе възвърнал предишния си ръст. – Този мършав скапаняк не е бил дори роден, когато е завършила Втората световна война.
- Може да не е бил роден, но този туберкулозен мой съсед изживя пред очите ми живота си достойно.
- Глупости! – изръмжа мъжът с черните очила и влезе в мерцедеса. След него се напъхаха и момичетата с куклите.
Чак сега фотографът усети някаква неприятна миризма. Тя идваше или от прашните дрипи, натъпкани в куклите на Евангелия Белурова, или от бутилките с плодово мляко, което бързо ферментираше в горещината. Когато миризмата отмина, някогашният боксьор каза на туберкулозния да се усмихне. И щракна.
- Мисля, че това ще бъде най-добрата снимка, която съм правил до сега – усмихна се боксьорът. – Толкова хубава, че няма да се нуждае дори от бронзирана рамка за допълнително разкрасяване.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар