21.12.2009 г.

"ПО РЪБА НА ЗАЛЕЗА", стихове (2008)

Трънче на устните.
Целувала си
роза.


Вдявам слънчев лъч в желязна игла.
Ще зашия светла кръпка
върху палтото на зимния ден.


"Ела!" е
най-кратката дума, с която
най-дълго те викам.

-----------------------


В реката потече черна вода.
Някой си пере душата
при извора.


Цигулката, която свири фалшиво,
е направена от липа, раснала на гроба
на лицемерен човек.


Ръждива струйка по земята.
Старият мъж
пак се е порязал.

------------------------


На пазара между сочни плодове
разхождаш своята плът.
Търсиш купувач.


Някой ми говори тъжни неща.
Аз се усмихвам. Розов лист
ме гъделичка по ръката.


Нямам кибрит, а със светулка
не мога да запаля свещта.
Как да видя коя си?

-------------------------

Дай си чашата с кафе.
Не виждам в нея път.
Къде ще ходиш? Остани!


Утрото кашля с дрезгав глас
Трябва да ставам.
Вече е понеделник.


Тунел. Кратка нощ
за младоженците.
в купето на влака.

-----------------------

Защо цигареният дим се издига
като въпросителна? Нали отговорих
на всичките ти въпроси!


Любопитни съседи. Подхвърлих им
незначителни думи. Нека си мислят,
че знаят всичко за мен.


Мирише на кафе.
Две стари порцеланови чаши
ще започнат разговор.

-------------------------

31 декември -
точка в края
на всяка година.

По земята се търкалят
бутилки и хора.
Пияна неделя!


Навих килима заедно със стъпките
на танцувалите по него.
Изведнъж стана тъжно.

-------------------------



Цветята край шосето са еднакви -
посипани са с прах.
Да се помолим заедно за дъжд!


Момичето не каза къде живее.
Ще го намеря
като тръгна след птиците.


Лоша дума държа под езика си.
Търся глухоням
да му я кажа.

--------------------------

Не стой на ръба на залеза
ще паднеш
в тъмната нощ!

Ще пресрещна думите ти с думи.
От удара ще се завърнат
при тебе посинели.


Няколко кръгчета.
Моментална снимка
на продавачи на гевреци.

-------------------------

Старецът разказва
за своята първа любов.
Дъждът забрави да вали.

Митинг на площада -
разровен мравуняк
от думи.


Есента дойде точно в 5.
Аз продължавам да чакам.
Кога ще отвориш вратата?

------------------------

Пред залез
слънцето се задъхва.
Влачи моята умора.


Поглеждам в огледалото:
В далечината - ти.
Идваш или се отдалечаваш?

Викам те
да изпием чаша вино
и да я разбием!

------------------------


Още е тъмно.
Чувам кълвач да чука
по вратата на понеделника.


Три рани от бодлите на твоята роза.
През една ще изтече животът ми.
Не знам точно от коя.


Разсъмва се. Цветята в градината
си казват: "Добро утро."
Кажи и ти на мен!

---------------------------

Защо ти е слънцето
щом не виждаш
колко много те обичам?

Две коледни елхи.
Между тях
цяла гора от време.

Не ме питай за поредната несполука!
Удавих я
в чашата червено вино.

-------------------------


Над покрива се срещат две звезди.
Някой в къщата
отваря шампанско!


Камъкът ме гледа злобно.
В ръката на кой ли мой враг
ще попадне?


На зимния стобор - черна врана.
Това е думата
която вчера ти ми каза.

------------------------


Затворих прозореца
Запалих лампата.
Нощта остана вън да хленчи.


Петна от вино върху вестника -
някому е било хубаво,
докато го е използвал за покривка.


Вечер: времето,
когато слънцето
се превръща в луна.

-----------------------------

Чакат ме в рая! Викат ме в рая!
А аз продължавам след теб
да вървя из ада.


Градушка изпочупи цветята в градината.
Бездушно остана
само чуждото куче.


Тръгвам си. Едно листо
се търкаля след мене.
Изпраща ме.

--------------------------

Избиха зъб на злия мъж.
Взех го -
ще го ползвам за шило.


Цветята са очи,
с които земята
флиртува с небето.


Реката се киска.
Сигурно някой веселяк
гъделичка извора й.

--------------------------

Покажи ми дланите си.
Те ще ми кажат повече
от лицето ти.

След като хвърли камък
не хвърляй и думи
по мен!

Далечен крясък.
Някой пак убоде
тишината.

---------------------------

Никой не е щастлив -
от ангела до червея.
Как може да бъда аз?


Изгубих се в чуждия град.
Ще се спася, ако някой ме извика.
Но никому не казах името си.


Минаха години. Остарях.
Душата ми е същата,
лицето си не мога да позная.


------------------------------


Станко Нацев (c) 2008

ПО РЪБА НА ЗАЛЕЗА
(Стихове)

Първо издание

Редактор: Надежда Досева
Преводач: Адриана Йорданова
Коректор: Стоян Панайотов
Художник: Валерия Нацева

Издателство "Изток-Запад"

София 2008

Няма коментари:

Публикуване на коментар