20.12.2009 г.

БАГРЕЛИЯ КАЙТАЗОВА СЪЗДАВА НОВА РАСА

Най-красивата икона на св. Богородица, рисувана от Гълъбин Кайтазов, изобразяваше жена му Багрелия, унасяща се в нежен сън. В русата й коса беше притихнала пурпурна пеперуда. Когато очите на съзерцаващите богомолци се преместваха от притворените мигли на Девата към пеперудата, те чуваха в ушите си музика, изпълнявана от ангели. Никой не можеше да нотира мелодията, нито да определи от какви инструменти извира, но всеки, който веднъж я беше чул, изгубваше желание да брои пари, да лъже и да вдига скандали.

1.
В предиобедните часове на Благовещение протопрезвитер Ясен Добродолски поръча на Гълъбин Кайтазов да нарисува в краката на Мадоната един дремещ дявол с кацнал върху рогата му прилеп. Отецът се надяваше, че при поглеждането към Сатаната, миряните ще чуят ужасяващите звуци на ада, което ще усили страха и благочестието им.
Понеже никога не използваше думичката “не”, иконописецът не отказа на молбата на протопрезвитера, но с безкрайно нежелание допълни в долния край на иконата гадния владетел на интригите и болките. През нощта, на газена лампа, лепна допълнително и един прилеп върху главата му.
На следващия ден всеки, който спираше погледа си върху тоя прилеп, се обливаше в ледена пот, която се заскрежаваше, докато ушите му се пълнеха със звукове от чупене на кости и трошене на зъби.
Когато Багрелия Кайтазова застана пред иконата, дяволът отвори дясното си око и вторачено я погледна. Тогава тя рязко се обърна към мъжа си и внезапно каза:
- Утре заминавам за Рио да Жанейро! Върви да ми купиш корабен билет за първа класа!
- Там ли живее Сатаната? – попита я наивно Гълъбин Кайтазов.
- Квартирата на Луцифер е под земята – отвърна вместо нея протопрезвитер Ясен Добродолски, а в Рио де Жанейро Багрелия ще трябва да изживее неизживените дни на дедите си. Защого в нея се получи реинкарнация. Жълтият поглед на Луцифер отключи в жена ти вратата на родовата й памет, която до сега едва е удържала неизвършените буйства на предците й.
Единият й дядо беше датчанин. Обесиха го заради подправяне на кралски указ. Другият й дядо беше индиец. Умря от бавнодействащата отрова на някаква змия, която се опитвал да дресира в юношеството си. Едната й баба беше китайка. При турне в Северна България паднала от купола, докато изпълнявала номера “Чучулига над Сечуан”. Другата беше квартеронка. Тя изгоря от страст, докато правеше едновременно любов с тримата сина на калайджията Хайредин Бакър.
Поради това тялото на Багрелия е съставено от различни органи, които контактуват помежду си единствено чрез кръвта. Майка й издъхна при раждането й именно поради несъгласуваността на функциите на наследените си вътрешности. Багрелия се роди с краката напред – както мъртъвците тръгват към гробовете. В последния час на родилката чертите на лицето й така се объркаха, че то заприлича на хляб, замесен от различно заквасени парчета тесто. В годишнината от смъртта й барелефът от надгробния й паметник не издържа на разнопосочно обтегнатите линии във физиономията й и се напука. С никакъв цимент не успяхме да съединим парчетата и сега те се търкалят около нащърбения каменен кръст.
- Ако беше родила деца, майчинството щеше да укроти наследените й от различните раси страсти и тя нямаше да пощръклее за Рио де Жанейро - въздъхна Гълъбин Кайтазов. - Виж лицето на света София колко е успокоено след раждането на трите й дъщери – Вяра, Надежда и Любов!
- И пет деца да беше наплодила, пак нищо нямаше да я задържи тука – отвърна протопрезвитер Ясен Добродолски. – Защото се намира в Третото състояние на душата – между Здравето на трезвомислещите и Болестта на обхванатите от пагубни желания.
- Но аз нямам пари да й купя билет за първа класа!
- Щом нямаш, продай един литър кръв на Хирургическата болница и ще имаш – каза отецът.
Докато Гълъбин Кайтазов даваше кръв, Багрелия се качи върху покрива на къщата им и изсипа върху керемидите цяла кофа говежда тор. Вярваше, че нито една светкавица не би омърсила огъня си, докосвайки се до тази гнусотия. А щом няма светкавица, не би се разразила и буря, която да попречи на отплуването на кораба й.
След като купи билет за първа класа, Гълъбин Кайтазов се запъти към черквата с иконата на Богородица, възнамерявайки да изстърже от нея образа на сатаната, но я намери обгоряла в долния край. Протопрезвитер Ясен Добродолски му каза, че причинител на произшествието е кривогледият бакалин Доротей Драгойчев, който продължително зяпал с лявото си око пеперудата, а с дясното – прилепа. В главата му се смесила ангелската музика на рая с ужасяващото скрибуцане на ада и той изпаднал във временно умопомрачение. С бензиновата си запалка обгорил иконата и възвръщайки се в нормално състояние изпушил за успокоение намерената пред вратата на богаташа Биолчев цигара със златен мундщук.

2.
От пристанище Пирея на кораба на Багрелия се качил някой си Агустино-Октавио Фамозо, който се представил за геолог, търсещ из Екваториална Африка Изначалното яйце. Българката го попитала за кокоше или за патешко яйце става дума. Агустино-Октавио се заел да обяснява най-обстойно, но преди това си навил пешкир като тюрбан около главата и със саждите от изгоряла книжна салфетка си нарисувал мустаци. Пояснил, че когато иска някой да запомни разказа му, той винаги си променял външния вид, тъй като най-силно впечатляват думите, изречени от човек с необичайно изражение.
В Адис Абеба Агустино-Октавио бил срещнал възрастен арабин, който стоял пред едно кафене, стискайки в юмрук две кибритени клечки. Геологът Фамозо го запитал дали този знак не означава, че е привършил цигарите и заменя клечка за щипка тютюн. Арабинът отвърнал, че търси съдружник за изравянето на Изначалното яйце в планината Килиманджаро. Според отколешна бедуинска легенда във вулканичния кратер Ухуро Господ Бог бил зарил на топло четири изначални яйца. Във всяко от тях имало по едно човешко същество – хермафродит. На седмата минута след излюпването си този хермафродит се разделял на мъж и на жена. Те се женели при пълнолуние и образували семейство, което давало начало на цяла раса.
В предбиблейските времена от три изначални яйца се измътили бялата, жълтата и черната раса. От четвъртото изначално яйце трябвало да се появи синята раса. Тя щяла да е съставена от човешки същества със синя кожа и мастилена кръв. Основната разлика между новата раса и останалите три щяла да бъде в това, че нейните представители щели да имат върху раменете си стъклени крила и с тяхна помощ можели безпроблемно да влизат и излизат през вратата на рая. Всеки син човек щял да прегърне и да възвиси до Седмото небе по един свой черен, жълт и бял събрат, за да му покаже как трябва и на Земята да се живее в ангелска хармония.
Агустино-Октавио издърпал една клечка в знак,че е готов да тръгне към Килиманджаро.
Когато стигнали до четвъртото изначално яйце една базалтова скала внезапно се катурнала и затиснала арабина. Геологът Фамозо започнал усилено да копае с търнокоп около яйцето, с намерение излюпеният хермафродит да му помогне в отместването на базалтовия камък от крещящия от болка възрастен мъж. Поради привършването на провизиите затиснатият старец го помолил да се завърне в цивилизования свят и да събере спасителна група.
Като доказателство за истинността на разказаната история Агустино-Октавио показал на Багрелия Кайтазова двете си ръце, захабени от изгребването на разкопаната пръст. Те били толкова мръсни, че сапунът, с който веднъж се измиел, почернявал завинаги като катран.
След тази изповед Агустино-Октавио си развил тюрбана, изтрил с пешкира мустаците си и предложил на Багрелия да му помогне в събирането на пари за новата експедиция, която да изрови четвъртото изначално яйце. Това събиране щяло да стане по следния начин - геологът щял да направи от гипс двуметрово яйце и в него щял да вмъкне мъж и жена. Срещу заплащане населението можело да присъства на спектакъла “Раждането на четвъртата раса”.
Българката се съгласила. Когато стигнали Рио де Жанейро, Агустино-Октавио измайсторил от гипс голямо овално тяло и откъм дъното му вкарал Багрелия Кайтазова и негъра Селестин. Предварително ги напръскал със синка за пране и ги накарал да се прегърнат. Няколко яки хамали качили яйцето върху товарен камион и го откарали на пристанището. Пред насъбралата се огромна тълпа геологът Фамозо почукал по черупката и попитал:
-Кой е вътре?
Багрелия и Селестин отвърнали едновременно:
- Вътре съм аз, изначалният хермафродит Ба-Се, който ще даде началото на синята раса и ще направи хората на земята по-съвършени.
След този отговор Агустино-Октавио вдигнал ръце в знак на изумление и корабите в залива надули сирени. Когато звукът заглъхнал, геологът с удар на своя търнокоп разбил черупката на яйцето и тя се разпаднала на едри парчета. Тълпата ахнала при вида на прегърнатите чисто голи сини мъж и жена. От тях извирала опияняваща миризма.
- Ето, това е великият изначален хермафродит Ба-Се! – извикал с цяло гърло Агустино-Октавио. – Вие присътвахте на грандиозен, епохален миг – неговото раждане. Ще бъдете по-щастливи от християнските апостоли, присъствали на възкресението на своя Бог!
За да убеди зяпячите, че пред тях наистина стои хермафродит с единно тяло, геологът дал на Багрелия да изпие чаша бира, която Селестин моментално изпикал. После пъхнал в устата на мъжа обелен банан, който излязал през ануса на българката. След това г-н Фамозо се наклонил към Ба-Се и заклинателно прошепнал: “Se non e vero, e ben trovato!”, което, преведено от родния му език, означава : “Ако не е истина, добре е измислено!”
Непосредствено след тези думи хермафродитът се разделил на две части. Женската му половина силно ухаела на жасмин, а мъжката – на мускус. Опияняващата двойна миризма прелетяла над главите на тълпата потни и прашни хора от трите други раси и се сляла със соленото дихание на океана.

3.
След тримесечно обикаляне из градовете на Бразилия Багрелия поискала да си разделят парите. Геологът веднага се съгласил, но предложил подялбата да стане на сутринта, защото вече било много късно и всички били прекалено уморени, за да броят банкнотите и монетите, натъпкани в чувалите и куфарите. Двете части на хермафродита кимнали в знак на съгласие и като се прегърнали, заспали дълбоко. При изгрева на слънцето обаче никъде не успели да открият Агустино-Октавио. От него останала само една торба втвърден гипс.
За да не умрат от глад, двамата потърсили работа във вариете “Кангасейро”. Селестин станал портиер, а Багрелия започнала да изпълнява номера “Танцуващата смърт”. Тя излизала чисто гола на сцената и шпикерът казвал:
- Всички си представят смъртта като съсухрена старица, но всъщност тя е едно прекрасно момиче с едри гърди и сочни бедра.
В този момент прожекторите угасвали и от Багрелия се виждали само очертанията на скелет, нанесени с фосфорни бои върху тялото й.
Отново прозвучавал гласът на шпикера:
- Който обладае този скелет, докато танцува “Компарсита”, той ще остане безсмъртен. Цената на тангото е 100 долара.
На предложението откликнал някакъв гаучо с червена риза. Когато обхванал с двете си ръце танцуващия скелет Багрелия, остър нож изсвистял над главата на хората във вариетето и се забил в гърба му. Първоначално всички се разсмели, защото помислили, че свличащият се на пода гаучо е пиян, поради което не може да се възбуди и от срам иска да потъне в дън земята. Но когато прожекторите светнали, те видели как около дръжката на ножа се разширява голямо мокро петно. Багрелия изпищяла от ужас и в този момент косата й побеляла като сняг.
На въпроса на полицаите каква е причината да убие съвсем непознат човек, Селестин отговорил:
- Той искаше да оскверни женската половина на хермафродита Ба-Се.
Съдиите го помислили за побъркал се от ревност негър и вместо да го качат на бесилката, го заключили в лудницата. Багрелия Кайтазова на няколко пъти му носила храна, но той отказвал да я приеме, защото не можел да разпознае жената с бялата коса.
Българката изпаднала в пълно отчаяние и тръгнала да проси. В град Ресифи се спряла пред отворен прозорец на ниска къща, защото чула някакво джудже вътре да хълца като пауна от зоологическата градина в Сао Паулу. Този паун откъснал с клюна си перо от опашката си и й го подарил в знак на преклонение пред омайната й красота. Джуджето обаче не хълцало от възхищение пред изрусената българка, а защото било гълтач на огньове. От това гълтане мъждецът му бил изгорял и то винаги хълцало, когато пиело вода, защото се задавяло.
Щом Багрелия му разказала историята си, джуджето се качило върху един стол и я прегърнало като родна сестра – също унижена и оскърбена от съдбата. После споделило, че възнамерява да стигне до такова съвършенство в боравенето с огъня, че да издухва силна струя пламък към половите органи на високите мъже и по този начин да ги лишава от създаването на атлетично потомство, което би се подигравало на децата на гърбавите, куците и заекващите хора.
Българката го попитала дали ще основе Революционна Партия на Онеправданите, но джуджето отвърнало, че иска да го възприемат като Индивидуален Огнен Терорист и постоянно да пишат за него във вестниците. За да си плаща наема и храната, еднометровият терорист я научил да изпуска огън във формата на букви. По желание на клиентите в ресторантите тя можела да изпише с пламък: “ Обичам те, Изабела!” или “Вечно ще съм твоя, Ромарио!”
От постоянното писане на огнени изречения зъбите в устата на Багрелия изгорели и заприличали на парчета сгур. Поради това било невъзможно да се разбере какво говори, защото звуците се превръщали в безкрайно фъфлене и съскане. Не можела да дъвче месо, нито да отхапва ябълка. Преминала на безвкусни каши и пюрета. Отслабнала 30 килограма и едва успяла да се качи по стълбата на кораба “Сан Салвадор”, за да се върне в родината си.

4.
Гълъбин Кайтазов я познал по това, че щом влязла в дома им, Багрелия облякла роклята, с която той за първи път я срещнал. После тя извадила от мазето кофата с цимент, забъркала го с вода и отишла на гробището да слепи отломките от лицето на майка си.
Протопрезвитер Ясен Добродолски, който четял заупокойна молитва на гроба на скоро починалия бакалин Доротей Драгойчев, казал на Гълъбин Кайтазов, че жена му отново е станала нормална съпруга. Това го доказвали споените за пръв път каменни парчета от барелефа на майка й. Гълъбин се усъмнил в думите на отеца, затова вечерта направо попитал съпругата си:
-Успокоиха ли се най-сетне бесовете в душата ти?
Жената драснала клечка кибрит пред устните си и с огнени букви изписала във въздуха: “Да.” После му показала с пръст побелялата си коса и почернелите си зъби.
- Аз пък мислех, че ще се върнеш преситена от живота, защото капитанът на кораба, с който ти отплава, ми каза, че в Рио де Жанейро си станала манекенка. Всеки ден си обличала нови дрехи и прическите ти били винаги модерни. Богаташи те водели на луксозни вечери, а нафукани офицери постоянно те канели на танци.
Багрелия почервеняла от гняв, запалила отново кибрит пред устата си и изписала следното изречение: “Утре ще изгоря очите на тоя клеветник!” Без да изяде надробеното си с бисквита кисело мляко, тя легнала да спи. Една искра обаче останала между кътниците й и използвайки през нощта кислорода, вдишван от дробовете й, се разгоряла и слязла до сърцето й. Когато замирисало на изгоряло месо, Гълъбин Кайтазов се събудил и видял съпругата си мъртва. Седнал на леглото и подпрял главата си с две ръце. Така го заварил на сутринта протопрезвитер Ясен Добродолски.
- За какво мислиш толкова време? – попитал го отецът.
- Мъча се да си спомня думите от приказката, с които принцът съживяваше своята мъртва любима. Искам да узная цялата истина за жена си!
- Че кой мъж знае цялата истина за жена си? – учудил се протопрезвитер Ясен Добродолски и му предложил да изиграят една табла, докато дойдат гробарите. Защото играта на табла е най-добрият начин да не усетиш скапаното време, което съдбата ти е натрапила да изживееш.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар