20.12.2009 г.

СТУДЕНТЪТ ПАНДО АЛИПИЕВ ВАРИ ЧАЙ ОТ МИМОЗА

Когато изпаднел в безпаричие, студентът Пандо Алипиев едва дочаквал хазяйката си да заспи, за да откъсне няколко листа от саксийните цветята на кухненския прозорец и да си свари с тях чай.

1.
На 14 юни, в деня на пророк Елисей, той отново си направил чай, но този път добавил и листа от растението, наречено “Срамежливата мимоза”. Това цвете е толкова чувствително, че щом го докоснеш с ръка, моментално се свива като попарено.
Било подарено на хазяйката от балетмайстора Косьо Косев, който на 31 декември 1969 година за последен път й предложил да се оженят. Тя му отказала под предлог, че не може да превъзмогне отвращението си да ляга в съпружеския креват с мъж, опипвал през деня леко облечени жени.
Преди студентът Пандо Алипиев да си сипе захар в чая, една жадна муха кацнала на ръба на чашата му и отпила няколко глътки. Щом младежът замахнал да я улови, тя рипнала вертикално нагоре, като бълха, и започнала да лети с гърба напред. Направила няколко кръга и кацнала върху лицето на спящата хазяйка. Със залитане стигнала до полуотворената й уста и се пъхнала в нея. Пандо Алипиев разбрал, че насекомото е влязло и излязло последователно в десния и в левия бял дроб на жената по това, че най-напред дясната, а след нея и лявата й гърда се увеличила двойно. В момента, когато младият мъж очаквал да се надуе и сърцето й, мухата излязла на заден ход през носа на хазяйката. За разлика от гърдите, носът не се надул, но преградата между ноздрите се стопила. Жената започнала да диша мощно и въпреки стоте си килограма, скокнала като гимнастичка, извадила от албума снимката на Косьо Косев и с фиба пробила ушите му.
"Така ще чуеш всичко, което ще ти кажа, но няма да го запомниш, защото ще влезне през едното ти ухо и ще излезе през другото!" - прошепнала тя и продължила: - Никога няма да се омъжа за тебе, тъй като не приличам на другите младоженки. Пръстите на краката ми са съединени с ципа и никъде в тялото си нямам отвор за раждане на деца. Урината си изхвърлям със сълзите, докато плача, а изпражненията – заедно с храчките. Предполагам, че мога да бъда оплодена през устата, но дали ще се намери акушерка, която да ми развърже пъпа, за да излезе от там бебето. В противен случай вероятно ще се наложи да изкашлям детето през устата, но не съм сигурна, че ще оцелее, ако се одере на зъбите ми. Причина за ненормалното ми тяло е моята баба, която проклела майка ми, заради желанието й да прави любов с баща ми само в река Марица.
Щом видяла, че съм се родила като русалка, баба ми събрала всичките жени от квартала и ме съблякла пред тях като доказателство за силата на клетвените думи. После се разкаяла за проклятието си, взела ме на ръце и с мене се хвърлила в Марица. Нея реката удавила, а мене изхвърлила на брега.”
След тази изповед хазяйката прибрала обратно в албума снимката на балетмайстора Косьо Косев и пак легнала на кухненската кушетка. Пандо Алипиев излял чая в умивалника, защото се уплашил, че от съчетанието на листата на саксийните цветя с мимозата, се е получил някакъв еликсир, който стимулира човека към дълго отлагани изповеди и действия.
Преди хазяйката да се събуди, Пандо Алипиев отишъл в кръчмата “Сам дойдох”, за да изкара на барбут пари за бобена чорба и хляб. На ъгловата маса, с накапана и прогорена от цигари покривка, пенсионираният професор Теохар Войнов и куцият библиотекар Крум Калинков играели лениво на карти. И победата, и поражението посрещали с равнодушие, защото били унижени и смачкани от живота.
При професора душевната катастрофа станала в деня, когато колегата му, професор Тютюманов, откраднал от чекмеджето на бюрото му научния му труд, доказващ, че в българите тече повече тракийска, отколкото славянска и прабългарска кръв. За да заглуши болката си, професор Теохар Войнов тръгнал из снежна София без палто. Разболял се от бронхопневмония и щял да умре, ако на два пъти не му преливали кръв. И в двата случая тя била дарена от гузния професор Тютюманов. След оздравяването си, професор Войнов бил толкова разочарован от света, че гледал телевизионните новини, без да фокусира образа на екрана.
Куцият библиотекар Крум Калинков съжалявал, че напразно е прочел два пъти повече книги от преподавателите в Университета, тъй като на всеки кандидат-студентски изпит го късали. Обяснявал си го със завистта на проверяващите, които не желаели той да се изучи и да стане по-известен от тях. Липсата на диплома превърнала Калинков в същество без самочувствие. Когато ходел на гости, сядал на края на стола и бил готов да го отстъпи на всеки току-що влязал нахалник.
Нито една жена не го харесвала - дори портиерката на Библиотеката, която куцала и с двата крака. Веднъж предложил цялата си месечна заплата на проституиращата машинописка Кремена Варадинова, но тя подигравателно го попитала върху кое от колената й ще окачи бастуна си, докато лази към разтворените й крака.
Винаги, когато слушал историите на професора и библиотекаря, студентът Пандо Алипиев им казвал, че за да възвърнат вярата в себе си, ще трябва да живеят поне 300 години, тъй като хубавите неща, даващи самочувствие, се случват много рядко. И понеже човек не може да живее толкова дълго, той би могъл да си създаде приятни усещания с помощта на опият. Но професорът и библиотекарят категорично не желаели по изкуствен начин да се напомпат с достойнство.

2.
Този ден студентът седнал при тях и им съобщил, че току-що е сварил чай, който позволява безболезнено да отпушиш клапана на душата си и да изречеш неща, които с години си крил под езика. Чрез изговорените думи се настървяваш и извършваш действията, които си планирал.
Двамата го накарали да се закълне, че не става дума за вносни наркотици и поискали да опитат от този чай, с обещанието, че ако всичко, което говори е истина, ще му плащат наема до края на годината.
Пандо Алипиев се върнал в кухнята, но заварил хазяйката си да лепи с целофан продупчените уши на балетмайстора. За да направи чай той я хипнотизирал по слединя начин: порязал с ножа за хляб дланта си и я допрял до бялата стена. Когато отдръпнал ръката си, останала голяма червена точка. Жената се вгледала в нея и замръзнала на мястото си. Пандо сварил един чайник със странния чай и го изсипал в три празни лимонадени шишета. На излизане оставил вратите и прозорците отворени – да става течение, което да изсуши кръвта върху стената и тя, като се свие във вид на съсирек, да падне и така да се развали хипнозата.
Професорът и библиотекарят повторили обещанието си за наема, грабнали по едно шише и побързали да изчезнат. На следващия ден в кръчмата “Сам дойдох” те разказали своите истории.

3.
Теохар Войнов се заключил в кабинета си и легнал върху килима с лице надолу. По този начин възнамерявал да насочи духа си към центъра на Земята, където живее Сатаната, за да го помоли за помощ при разплатата с колегата си Тютюманов.
Дяволът го огледал с жълтите си очи, замахнал с ръка и го настанил в президиума на важен научен симпозиум. Професор Войнов моментално се надигнал от стола и от авторитетното място, което бил заел, нанесъл словесен побой на професор Тютюманов. От побоя крадецът станал толкова кафяв, че присъстващите учени го помислили за доктор хонорис кауза Мохамад ал Фахар - кандидат за Нобелова награда - и го поканили на вечеря. Съсипаният Тютюманов отклонил поканата им с извинението, че го е хванало силно главоболие. Още не бил свършил с извинението си, когато челото над лявата му вежда се пропукало, цвръкнал гноясъл мозък и той умрял.
Щом го положили в ковчега, краката му започнали да растат и излезли изпод капака. Професор Теохар Войнов не пропуснал да отбележи саркастично: “Най-после моят колега стана толкова голям, колкото мечтаеше приживе!” Но не се почувствал напълно щастлив, защото прелятата му от Тютюманов кръв го накарала да се сконфузи. В този момент опияняващото въздействие на чая свършило и професор Войнов отворил очи.

4.
Крум Калинков се затворил в книгохранилище № 3 на Библиотеката и като си направил канапе от спомените на Джакомо Казанова, изпил до дъно лимонадената бутилка с чая. След секунда усетил как някой влиза в кабинета за реставрация. Той се промъкнал в тъмното, притихнал зад гърба на някакъв човек и видял машинописката Кремена Варадинова да лежи върху масата за подлепване на изпокъсани книги. Калинков се изтънил като глист и едновременно с думите на мъжа влязал през ухото й в тялото. Така осъществил отдавнашната си мечта – да види между разтворените й крака как изглеждат господата, на които тя се отдава.
След първия мъж влезли и други, които също й говорели на “ти”, като на жена, която не заслужава уважение. На всичките им желания тя отвръщала с “да”. Накрая се появил някакъв тип с напълно побеляла коса и с бебешко лице. Казал й, че иска да се ожени за нея, но при условие да татуира бодлива тел върху кожата на тялото си – от раменете до колената, – с което да обозначи територията, принадлежаща единствено на него. И още – на корема си да напише: “Всичко това е собственост на професор Тютюманов!” Защото мъжът с побелялата коса и с бебешкото лице бил самият крадлив учен. Машинописката за първи път в живота си употребила думичката “не” и добавила, че ако трябва да избира между мошеник-професор и неприет студент, ще избере куция библиотекар.
Зарадван от тези думи Крум Калинков изскокнал измежду разтворените й крака и силно ударил с бастуна си възбудената мъжественост на Тютюманов. Пострадалият изревал толкова силно от болка, че Крум Калинков преждевременно се събудил.



5.
Тези две изповеди били подслушани от келнера на кръчмата “Сам дойдох”. Той седнал до Пандо Алипиев и му обещал да го храни безплатно с чорба до края на годината, ако му разреши да изпие глътка от чая с мимоза. Студентът се съгласил и сипал от третото лимонадено шише с еликсира в една чаша. Келнерът я изпил на един дъх. След това въздъхнал толкова силно, че цигарите на мъжете в кръчмата мигом изгорели до края и опърлили устните им. В настъпилата суматоха келнерът грабнал касата с парите и хукнал. Собственикът на “Сам дойдох” го подгонил с джипа. Келнерът бягал толкова силно, че излязал от обвивката на собственото си тяло. Собственикът стрелял няколко пъти в телесната обвивка, но тя продължавала да тича. Тогава той натиснал докрай педала на газта с намерение да прегази беглеца, но при удара джипът се възпламенил и експлодирал.
Полицията арестувала професор Теохар Войнов и куция библиотекар Крум Калинков. Двамата разказали всичко, което знаели за чая. Съдът ги призовал за свидетели. В момента, когато прокурорът поискал доживотна присъда за студента, Пандо Алипиев се отскубнал от охраняващите го полицаи, разранил дланта на ръката си в бронзовия меч от статуята на Темида и залепил кървава точка върху стената. Всички се вкаменили от хипнозата и подсъдимият безпрепятствено излязал на улицата.

6.
Вече цял семестър хазяйката и балетмайсторът Косьо Косев не престават да търсят студента заради неизплатен наем. Но дори да го срещнат, те едва ли ще го познаят, тъй като Пандо Алипиев е променен до неузнаваемост. Докато берял цвят за чай в короната на липово дърво, го ужилила оса по лицето. То така се е видоизменило, че на лунна светлина Алипиев прилича на нокаутиран боксьор, а на слънчева – на омацан бояджия. Търсеният може да бъде открит и заловен само в някоя оранжерия със срамежливи мимози, но до този момент прокурорът, съдията и полицаите не са излезли от състоянието на хипноза. Самият аз никога не бих го издал, тъй като и на мен Пандо Алипиев сипа чай от третата лимонадена бутилка. Без този еликсир нямаше да мога да опиша толкова подробно цялата история.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар