20.12.2009 г.

КРИСТАЛНИЯТ САМОЛЕТ

Продавачката Паскалева не обърна никакво внимание на влезлия в магазина мъж с кадифен костюм, тъй като върху ревера му имаше две лекета от накапана майонеза. Тя мразеше немарливите хора, защото са досадни клиенти. Те почукват с нокът чашите, за да проверят чрез звънтежа дали са спукани, надуват ги като тромпети, за да се уверят че при гравирането на фигурите не се е получил микроскопичен прорез, през която ще сълзи налятото вино, и накрая се отказват от покупката заради цената, която им се струва прекомерно висока.
- Бих искал да купя онова кристално самолетче – каза влезлият. – Преди години кандидатствах за пилот, но не ме приеха, понеже съм левичар, а всички апарати са конструирани за десняци. Тогава станах шофьор на сватбени тържества. Белият ми мерцедес беше постоянно обкичен с цветя, панделки и балони. От шампанското ламарината му прогни. Орониха се и зъбните предавки в скоростната кутия. В добро състояние е само колелото за първа скорост. Ще пребоядисам бракмата в черно и ще я превърна в катафалка. При нея не се искат високи скорости. Съгласете се, че погребението с катафалка-мерцедес е по-престижно, отколкото с катафалка-москвич! Нали?
-Защо ми наприказвахте тия глупости? – обърна се към него Паскалева. - Сигурно искате да ме кандърдисате да продавам стъклени ковчези за вашите луксозни погребения?
- Не! Искам да ви помоля да ми станете съпруга. Преди пет години умря жена ми. В предсмъртния си час си свали сутиена и ме закле да се оженя за някоя, с формите на нейните гърди. Жените, на които гърдите започват от раменете, а върховете им стърчат право напред, никога не изневеряват. Моля ви да си сложите сутиена на жена ми!
- Това са простотии – разсмя се до сълзи продавачката. – С каквито и гърди да сме, няма смисъл да бъдем верни. Раят е препълнен с нашите баби. Трудно ще се намери място и за нас.Пък и защо да се правим на светици? Веднъж се живее на тоя свят!
- Говорите като развратница, а нямате такъв вид.
- Ако търсите вярна жена, идете в съседния магазин. Там една стара мома продава краставици и домати. Заради вонята на скапания зеленчук, който изхвърля в кофата за боклук, хората заобикалят моя луксозен магазин. Язък, че дръжката на вратата ми е позлатена и при отварянето й две кристални звъчета изпяват “чин-чин”!
Дайте на старата мома да пробва сутиена. Сигурно ще пъхне в него два картофа, за да заприлича на жена Но не я лъжете, че не сте станали летец заради левичарството си. Ако бяхте левак, щяхте да носите часовника на дясната си ръка, а не на …
Кристалните звънчета на вратата звъннаха “чин-чин”. В магазина влезе младеж с букет червени гладиоли. Той каза, че иска да купи подходящ съд за цветята. Паскалева разопакова една висока ваза и помоли младежа да излезе с нея на улицата. Отведе го към кръстовището, дето имаше обилна светлина и обърна гърлото на вазата към слънцето. В краката на купувача се изсипаха 16 кръга, в които цветовете на дъгата се гонеха като морски вълни. След това продавачката свали от косата си фиба и я пусна на дъното. Погледната отвън, черната фиба приличаше на изтеглена сърмена нишка от генералски пагон. Едва когато Паскалева откъсна някакъв бурен от градинката пред ъгловата къща и го сложи във вазата, младежът каза, че е готов да я купи. Защото буренът приличаше на неразцъфнала роза.
Докато продавачката уверяваше младежа, че всяка пусната във вазата маслина, изглежда като ягода, благодарение на майсторската шлифовка на кристала, в магазина крадешком се вмъкна старата мома и мигновено пъхна в червените гладиоли по една гъсеница. След това изчезна като дим.
Когато Паскалева и купувачът се върнаха, мъжът с омазнения ревер на костюма взе вазата и наля услужливо вода. После подреди гладиолите.
- За да си сваля блузата ли продължавате да чакате или за да си купите кристалното самолетче? – попита го иронично тя.
Вместо да й отговори той вторачено гледаше гладиолите, които бяха започнали бързо да вехнат.
- Боже мой, какво става с букета? – Паскалева се разплака. – И други са ми връщали вазите, защото цветята им бързо клюмвали. Причината не е в кристала. Сигурно аз съм прокълната продавачка. Някой ден ще се самоубия като оная куца старица, която продаваше на площад “Света Неделя” лотарийни билети. Хората не ги купуваха, тъй като не вярваха, че късметът им може да ги чака в ръцете на сакат човек. От суеверие не се спираха и в подлеза да послушат музиката на акордеониста с окапалите от някаква болест нокти. Като че ли валсовоте, дето свиреше, са прокажени. А този магазин преди два месеца беше фотографско студио. Държеше го едноок мъж, който беше окачил на стената грамотата си от някакъв конкурс в Лондон. Нито един не влезе да се снима в кьоравото му студио. Шефът ми каза, че хората обичат да пазаруват от красиви продавачки и ме накара да си изруся косата и да си сложа сини лещи на очите.
- Ако се съгласите да се омъжите за мен, ще ви открия тайната на провалите в магазина – каза мъжът с лекьосания костюм.
- Дайте пет лева за кристалното самолетче и изчезвайте! – каза ядосано Паскалева. – На излизане изхвърлете повехналите гладиоли в боклука!
Мъжът с накапания ревер пъхна вазата в ръцете на младежа и си тръгна намусен, без да вземе нито самолетчето, нито гладиолите. Продавачката повдигна рамене и изтегли от кристалния съд съсипания букет. По ръцете й полазиха няколко гъсеници. От изумление младежът изпусна вазата и тя се разби на хиляди парченца.
- Отдавна подозирах, че старата мома ми погажда подли номера – изкрещя Паскалева. – Ще изсипя тия стъкълца в щайгите с ягоди и за три дни вонящият й магазин ще банкрутира.
Когато събираше с метла натрошената ваза, видя някакъв полицай бавно да пуши цигара. Вероятно чакаше да я арестува веднага след като линейка от “Бърза помощ” откара в болницата първите купувачи с нарязани от стъклата в ягодите хранопроводи!
Паскалева свали лещите от очите си и свари кафе. За успокояване. Погледна през витрината – този път улицата беше празна. На мястото, където беше полицаят, димеше незагасена цигара. Пушекът й, като нахална стрелка, сочеше посоката към затвора. Мъжът с накапания костюм и младежът с гладиолите бяха изчезнали, за да не бъдат заподозрени в съучастничество.
Когато продавачката отпи първата глътка, откъм рафтчето със самолета се чу бръмчене. Пилотът беше включил двигателите. В стъкления му търбух се блъскаха да намерят свободни места мъжът с накапания костюм, младежът с гладиолите и старата мома. Останалите пътници бяха хората, които не искаха да купуват билети от куцата старица и които не пускаха монети в шапката на акордеониста без нокти. Въпреки че се стремяха да се усмихват като човеци, триумфиращи над тънещите в тротоарния прахоляк изостанали смотаняци, физиономиите на пасажерите бяха изкривени - от ярост при боричкането за по-удобни места, от недоволство, че стюардесите не им обръщат нужното внимание, или пък от кихането в студения кристален аероплан.
Преди да излети през вратата на магазина, едно от прозорчетата на самолета се отвори и от него падна сутиен, пълен с гъсеници. Щом го настъпи с крак, Паскалева долови откъм улицата смях. Шляещите се из града неудачници зяпаха към небето и се подиграваха на мръсното бельо на жените и на протритите обувки на мъжете в прозрачния самолет.
След минута се чу трясък. Войниците от стражевата кула на затвора бяха свалили с автоматен откос аероплана, взимайки хората в него за избягали затворници.
Всъщност трясъкът идваше от кофата за боклук, в която старата мома изсипваше повехналия зеленчук. Паскалева сложи отново сините лещи на очите си и търпеливо зачака нови купувачи.
Пръв се появи полицят, който бе захвърлил недопушената си цигара на улицата. Попита я в каква посока са изчезнали мъжът с кадифения костюм и младежът с гладиолите. Отдавна бил по следите на тези крадци. Като уволнени артисти, те разигравали всевъзможни сценки за отвличане вниманието на продавачките и им обирали касите. Паскалева отвърна, че нищо не са й откраднали, защото в последните дни не е продала дори обикновенена чаша. Що се отнася до двамата крадци, тя ги видяла за последен път в един кристален самолет, който избръмчал над главата й.
- Никакъв кристален самолет не е имало – каза униформеният. – Така ви се е сторило, защото букетът гладиоли е бил напръскан с опият.
После полицаят опъна фуражката си, огледа се в огледалото до вратата и излезе на улцата. Вдигна захвърлената цигара и продължи да я пуши – знак, че никога не оставя делата си насред път, недовършени.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар