Дим от цигарата на задоволството

Единствено търсачите на чисти усещания късат филтрите на луксозните цигари и вдишват дима им в естествен вид. С още недогорялото си “Марлборо” те предпочитат доброволно да се забъркат в сложно произшествие, вместо утре да го прочетат преразказано във вестник. И за нищо на света при буря няма да останат под стряха с гръмоотвод, ако са сигурни, че светкавица ще падне върху трамвайните жици и мотрисите, с които възнамеряват да пътуват, ще полудеят от допълнително получената електрическа енергия и ще прегазят забраняващите движението им светофари.
Към масата на такъв търсач в пивница “До последен грош” се запътил рисувачът на тропически пейзажи върху латексови стени Димитър Байданов, но келнерът Костелиев го дръпнал за ръкава и му казал, че мъжът до прозореца къса филтрите на цигарите поради липса на самочувствие. По същата причина не гасял фасовете в стъкления пепелник, а в капачка на буркан от компот. Нямал право на луксозен живот, докато не докажел полезността на откритието си. То било свързано с техниката и никой от квартала не можел да прецени дали е успех или провал.
Мъжът до прозореца бил осиновено дете. Вторите му родители били доста възрастни - инженери по образование, и вместо да му разказват приказката за Снежанка и седемте джуджета, му говорели за перпетум мобиле. Вместо да му прочетат историята на Аладин с вълшебната лампа, му обяснявали втория закон на Нютон. Обаче момчето не изпитвало любопитство към зъбните предавки, кардановите валове и акумулаторите, а към музиката.
Родният му баща бил пианист, но веднъж залял пианото си с бутилка водка и го запалил. Не го направил поради пиянство, а защото загубил бас, че ще изсвири “Лунната соната” с клавиши, покрити с черен шал. След този провал бащата дал момчето за осиновяване и се запътил с наранено честолюбие към Тутракан, където нямал познати, способни явно или скрито да му се присмиват.
Осиновителите презирали слабохарактерния пианист и правели всичко възможно детето да намрази Моцарт и Гершуин и да се пристрасти към техниката. С течение на времето успели да му втълпят, че участието в училищния хор е загубено време, а ходенето на концерти - шумотевица за повърхностни хора.
Рисувачът на тропически пейзажи върху латексови стени Димитър Байданов изслушал келнера, но не възприел мъжа до прозореца като особняк. Седнал на неговата маса и го помолил за огънче. Сетне лукаво го попитал дали не е близнак с капитан Маринчев от КАТ.
- И други са ме питали същото - отвърнал мъжът, - но нямам никакви роднински връзки с него. Случайна прилика. Самият аз се казвам Владислав Подрумски, но преди да ме осиновят, носех фамилията Скарлатов. Това, че оттук наблюдавам как колите се спускат с бясна скорост по стръмнината, не означава, че съм инспектор от КАТ, нито пък че се възхищавам на шеметното движение на мерцедесите като далтонист, на когото не е разрешено да шофира. Учудва ме глупавото желание на хората да се надпреварват по повод и без повод. Всеки знае как да се засили, но малцина съумяват навреме да спрат. Двигателните механизми на автомобила са много по-съвършени, отколкото спирателните. Удоволствието от бързото пътуване е много по-силно, отколкото страхът от смъртоносна катастрофа.
- Подобни умни приказки ми говореше и Виолет Пеев, докато рисувах пейзаж от Сахара върху северната стена на панелния му апартамент - казал Димитър Байданов. - Завършил бил философия в Софийския университет и все си търсеше слушатели. Беше разведен. Предположих, че на жена му й е писнало да слуша бръщолевенето му и накрая си е вдигнала партакешите, но Пеев каза, че съпругата му била глухоняма по рождение.
Причината за развода била в тъщата, която срещу бутилка ракия накарала някакъв пияница да хвърля, притулен зад един комин, рози върху младоженците. По този начин тъщата, която също била глухоняма, искала да пожелае на брачната двойка красив живот, но философът възразил, че щастието не бива да бъде ръсено от ръцете на алкохолик. А от кого - от ангели небесни или от природни вихрушки, попитала тъщата със знаци. Пеев й отвърнал, че като материалист не вярва нито в религиозни създания, нито в природни съвпадения. По-добре било цветята да бъдат хвърляни от някое чисто облечено момченце. Обаче коя майка ще разреши на детето си да се изложи на опасност върху покрива заради нечие чуждо щастие, възразила тъщата.
Цял месец Пеев спорил с нея и със съпругата си относно представата за щастието и на 32-рия ден след сватбата се развел.
- Аз не бих постъпил като тоя философ - казал Владислав Подрумски. - За да бъда максимално обективен, винаги мисля за себе си в 3-то лице. Все едно че съм един от многото в тълпата, който наблюдава и оценява едновременно себе си и околните. Благодарение на позицията в 3-то лице стигнах до убеждението, че докато другите създават системи за движение, аз трябва да сътворя система за спиране. И конструирах кутия с маховици и зъбни колела, които при натискане на педал, ръчка или копче, да поемат енергията на двигателя и да я смелят чрез няколко паразитни препредавания. Нищо повече - да я обърнат в обратна инерция и да принудят двигателя да заработи против себе си.
Когато създадох системата, беше сряда. Затова вместо неделята възприех за празничен ден срядата. Тогава обличам най-новия си костюм, връзвам луксозна вратовръзка и пия чаша “Джони Уокър”. За да спестя пари, с които да купя елементите на спирателната конструкция, дълго време ядох само преоценени храни.
Докато проектирах механизма, много се страхувах да не глътна погрешно отрова - от неизмита ябълка или от зеленчукова баничка, в която покрай спанака са натикани поради невнимание и листа от живовляк, и с това да просроча набелязаната дата на откритието. Затова всичко оглеждах по три пъти.
Владислав Подрумски откъснал филтъра на нова цигара “Марлборо” и я запалил.
- На един откривател не се полага пепелник от капачка на компот, а от кристал - казал Димитър Байданов.
- Това ще стане, когато на практика приложа откритието си - отвърнал мъжът с рождено име Скарлатов. - Дотогава няма да съм сигурен, че съм създал нещо съществено и че имам право на самочувствие.
- Ако нямаш нищо против, би ли ми показал спирателната кутия! - тези думи рисувачът на тропически пейзажи казал с такъв тон, че Подрумски веднага се съгласил и повел Байданов към дома си, но по пътя го накарал да спре пред черквата “Свети Йоан Предтеча” и пред вратата й да се закълне, че ще изкаже искрено мнението си относно механизма. Рисувачът се заклел.
Самата спирателна система представлявала неголяма чугунена кутия, пълна с всевъзможни зъбчати колела и маховици. Върху челната й страна имало рисунка на впрегнати в общ файтон елен и вол.
- Това е емблемата на моето откритие - обяснил Подрумски. - Еленът символизира желанието за светкавично набиране на скорост, а волът - озаптяване на неразумната бързина.
Байданов казал, че намира символа за сполучлив, но защо на стената тапетът с тропическо слънце и палми е затулен с портретите на откривателите Рудолф Дизел и Алфред Нобел? Подрумски обяснил, че Дизел го вдъхновявал при конструирането, а Нобел го подсещал, че трябва да унищожи с динамит създадената машина, ако се окаже калпава.
Рисувачът на тропически пейзажи забелязал, че портретът на Нобел е прогорен в долния десен ъгъл. Предположил, че Подрумски е искал да го запали като нежелан финал на своята дейност, подобно на великите пълководци, които изгарят мостовете зад себе си, та войниците да не мислят за отстъпление.
Не било така. Ъгълът на Нобел бил прогорен поради невнимание в нощта, когато спирателната конструкция била завършена, но токът внезапно спрял. Тогава Владислав Подрумски палел клечка подир клечка. Изгорил няколко кибрита, за да наблюдава сцеплението на зъбните колела, които смилали оборотите на мотоциклетния мотор “Харлей Дейвидсън”. В момент на радост Владислав размахал запалена клечка и обгорил Нобел.
Подрумски скачил чрез верига двигателя на мотоциклета със спирателната кутия и го включил. Повдигнатото на стойка задно колело започнало бясно да се върти - 70-80-90-100 километра в час. Откривателят внезапно натиснал лоста на спирателния механизъм и за няколко мига скоростта на “Харлей Дейвидсън” спаднала - 20-10-5-0 километра в час.
- Това е страхотно! - извикал Димитър Байданов - Сега ще трябва да се предизвика интерес у купувачите чрез серия от телевизионни реклами. Не се притеснявай за парите - имам един познат бизнесмен, преди време му рисувах тапети във вилата. Той ще те финансира срещу 30 процента от печалбата. Можеш да продадеш откритието си на “Мерцедес”, “Форд” или “Мицубиши”. Ще станеш знаменитост. Когато хората те срещнат, ще те питат колко е часът - не защото нямат часовници, а защото ще искат да живеят според твоето щастливо време.
За да бъде по-впечатляващо, кутията трябва да бъде боядисана в розово, маховиците в жълто, а зъбчатите колела - във всичките тонове на небесната дъга. Пъстротата поражда оптимизъм у клиентите - знам го от личен опит. Рекламата трябва толкова силно да привлича любознателните, че и чанта с тракащ часовников експлозив да сложиш в нозете им, те да не искат да се помръднат от захласа си.
- Значи смяташ, че съм сполучил с откритието? - попитал Владислав Подрумски. - Отговори ми честно, нали се закле пред черквата! Ако ти е неудобно, можеш да замениш думите с някакъв знак. Вместо да кажеш “Не си сполучил!”, сложи на излизане камъче пред вратата на дома ми. По това камъче, което според поговорката е способно да обърне всякаква кола с надежди, ще разбера, че искаш да катурнеш мерака ми на откривател.
- Напротив - отвърнал Байданов - смятам, че си постигнал успех и вместо да слагам камък пред дома ти, ще разбия с него главата на всеки, който се усъмни в твоята спирателна кутия. И още нещо: бих те посъветвал да изхвърлиш портрета на Нобел на боклука!
Владислав Подрумски засиял като слънце и натикал откривателя на динамита в кухненската кофа с обелки от картофи.
На следващия ден - било сряда, Подрумски-Скарлатов пак се отбил в пивницата “До последен грош”. Обаче престанал да къса филтрите на луксозните цигари и поискал стъклен пепелник. Запалил едно “Марлборо” и с блаженство засмукал дим от цигарата на задоволоството - заради признатото си откритие.
Келнерът Костелиев веднага усетил, че рисувачът на тапети е дал фалшив кураж на конструктора на спирателната кутия. Какво разбира един бояджия от двигатели с вътрешно горене, от маховици, зъбчати колела и енергийни баланси?
Сервитьорът, който осъзнавал, че животът му ще премине в разнасянето на кебапчета и бира, бил противник на всякакви илюзии. Затова отворил уста да обясни на Подрумски, че Байданов не различава нафтата от бензина и мотопеда от мотоциклета, но се въздържал от страх, че може чрез истината да причини инфаркт на откривателя. Все пак решил да го огорчи, но с нещо, което хем да го докачи, хем да не го заболи силно. Затова му казал, че копчетата не подхождат на ризата му.
- На човек, който е намерил начин да обръща положителната енергия в отрицателна, му е все едно дали копчетата подхождат на ризата или на пижамата му - засмял се Подрумски и дълбоко всмукнал от цигарата на задоволството.
Келнерът замълчал, но не се обидил, защото въпреки слугинската си орис знаел, че е надарен със способността да вижда реално нещата в живота. Никак не е малко на тебе да разчитат онези, които не могат да определят дали навън вали проливен дъжд, или настава нов потоп, и другите, които все се питат дали трябва да съжаляват, или да завиждат на човека, ударил шестица от тотото в последната година на живота си.

Разказ от книгата "Пасажери за рая" (1999)
(с) Станко Нацев