19.12.2009 г.

Продавачката на дини

Сигурно беше учител по география, защото търсеше диня, кръгла като земния глобус. Пенсионерът, който пушеше “Арда” край големия куп любеници, му каза, че ако захарността се познава по закръглеността, то най-сладка следва да бъде футболната топка. И се разсмя с пожълтелите си от евтиния тютюн зъби. Мъжът не отговори и старецът помисли, че се е докачил от подмятането. Затова със сериозен тон допълни, че през август всички дини стават сладки, дори кривите като настъпен кюнец.
- Знам - отвърна “учителят” по география, - но аз не търся овална диня, за да я замразя и да я насека на захарни бучки за плодова салата, а да направя на сина си фенер. Ще изгреба вътрешността с лъжица и ще прорежа в кората различни фигурки. Когато по вечерно време се запали свещичка в кухата любеница, се получава фантастичен фенер. Ако детето удари този фенер в земята, значи е глуповато и няма природни дадености за ученик в елитна гимназия. Излишно ще бъде да хвърляш грешни пари за частни уроци по български и математика и да го готвиш за приемните изпити. Остави го да завърши някое техническо училище, колкото да добие професия, с която да си изкарва хляба и да си живее простоватия живот. Ако пък хлапето се омагьоса от моделираните светлини на динения фенер, значи от него ще излезе умен и талантлив човек. Китайците затова рисуват буквите си с четки, а не ги драскат като нас с химикалки, защото с хилядолетия са расли под светлината на своите магически фенери и са добили художнически души.
Пенсионерът отвори уста да каже нещо, но я затвори, като си помисли, че шантавите хора са повече от нормалните на тоя свят и с тях не може да излезе на глава нито медицината, нито полицията, та какво остава за един бивш инкасатор, който знае само да превръща показанията на водомерите в дължими парични суми. Накрая реши да приключи безполезния разговор с думите, че продавачката скоро ще се върне и ще избере най-подходящата за фенер диня. Била отскочила до фургона да измие потта от подмишниците си и да облече официалната си рокля от жоржет, тъй като очаквала по вечерно време да се завърне приятелят й от Ахтопол и да й се възхити отново.
- Не мога да чакам и минутка повече - махна с ръка мъжът и посочи една лежаща до кантара любеница. - Премери я - да я платя и толкова!
Старецът претегли динята, човекът плати и като я пъхна в ситно плетена найлонова мрежичка, тръгна към автобусната спирка. Рейсът беше току-що отминал и той не завари жива душа. Сложи любеницата на земята, до десния си крак, и измъкна от джоба на панталона си недочетен вестник. Когато стигна до статията за киселинните дъждове в Централна Европа, някакво момиче го попита дали динята е негова.
- Преди малко я купих от оня бъбрив пенсионер - мъжът кимна с глава към пазарчето.
- Не е трябвало да ви продава точно тази любеница - въздъхна момичето. - Бях я запазила. Всъщност аз съм продавачката. Бях отишла до фургона да пия вода.
- Не сте пили вода, а сте се измили под мишниците и сте облекли официалната си рокля от жоржет, понеже чакате приятеля си - усмихна се лукаво “учителят” по география.
- Може и така да е! Вас какво ви интересува моето миене и преобличане? - засегна се продавачката. - Важното е, че си искам динята обратно. Срещу нея съм готова да ви дам двойно по-голяма и по-обла.
- Няма да мога да нося толкова тежък товар, защото имам обострен ишиас - отвърна мъжът.
- Тогава ще ви върна парите в троен размер - каза момичето.
Мъжът тръсна с досада глава:
- Защо сте се вторачил точно в тая диня, като разполагате с още 500?
- Защото е по-особена от другите - отвърна момичето. - Вижте какъв надпис има до дръжката: М + С = 1. Това значи: “Мария плюс Симеон е равно на едно цяло.” Мария - това съм аз, а приятелят ми се казва Симеон. Преди да замине за Ахтопол, за строежа на вилата на шефа на фирмата “Любо примо”, той издълба с кибритена клечка върху още зелената диня от бостана тоя надпис.
- И вие ще го пазите като любовна декларация и обещание за сватба? - ухили се мъжът. - Навярно ще тикнете кората под носа му, ако се опита да шикалкави и да се отмята от надписа!
Мария мълчеше, забила поглед в любеницата до краката на човека.
- Страхотен шегобиец е вашият Симеон - продължи “учителят”. - Ами че това не са български букви, а римски числа. М означава 1000, а С - 100. 1000 плюс 100 в никакъв случай не прави единица, а една голяма подигравка.
- Моят Симеон не познава римските числа и не е възможно да ми се подиграва по такъв начин - очите на момичето се насълзиха. - Той е най-обикновен арматурист. Замина с бригадата на Гацо Лисугера да вдигат вила. Чакам го днес или утре да се върне.
- Няма да се върне! - “учителят” по география пъхна вестника обратно в джоба си. - Шефът на фирмата “Любо примо” ми е брат. Преди месец ми се оплака, че заварил някакъв арматурист в кревата на жена си. Докато брат ми Любомир псувал арматуриста като подъл копелдак и шибано леке, съпругата му Камелия най-невъзмутимо се измъкнала гола от кревата и бавно взела да закопчава сутиена си. Работата е там, че брат ми не може да се раздели с жена си.
- Толкова ли я обича? - продавачката вдигна глава от динята.
- Вече не я обича, но тя го държи в ръцете си. Ако Любомир реши да поиска развод, Камелия ще занесе компрометиращи документи в полицията. Следователите ще се заинтересуват от тях, журналистите ще ги раздуят по вестниците и тогава край на фирмата “Любо примо”, край на милиончетата от далаверите, а може и зад решетките да го пъхнат Любчо.
- Не е възможно оня арматурист да е моят Симеон. Преди да замине, ми обеща, че няма с пръст да докосне друга жена - отвърна с твърд глас Мария.
- Камелия е способна и римския папа да вкара в леглото си - каза братът на Любомир. - Достатъчно е да примига с лешниковите си очи и да тръсне дългата до раменете си кестенява коса - тогава мъжете забравят дори единния си граждански номер. А устата й са така издути, сякаш ти се сърдят, че се бавиш да ги целунеш. Когато преспиш с такава развратница, всички порядъчни момичета започват да ти изглеждат безкрайно скучни и ти забравяш да се върнеш при приятелката си дори да е била девствена и да ти е обещала безкрайно щастлив семеен живот! Като дрогиран започваш да търсиш жени само от категорията на Камелия.
За да го отделя от нея, казвах на Любомир, че единственото предназначение на съпругата му е да увеличава бройките на обладаните жени в тефтерчетата на свалячите. Той се изсмя и отвърна, че големият келепир на мъжете, оженени за палави хубавици, бил, че по всяко време на денонощието можели да разполагат с еротичните им тела. Докато свалячите са принудени да дебнат подходяща ситуация. Ето му сега на Любчо една подходяща ситуация! Докато брат ми си тъпче джобовете с милиони, жена му ще я тъпчат всякакви неуки арматуристи, които по-скоро ще видят ушите си без огледало, отколкото банкнота от 50 000 лева в ръката си.
Автобусът се показа на завоя и забръмча към спирката.
- Готов съм да се уловя на бас, че вашият Симеон е любовникът на снаха ми - рече мъжът. - Ако вие загубите баса, ще ми давате всяка вечер до края на месеца безплатно по една овална като земния глобус диня. Ако пък аз загубя, ще платя в десеторен размер любеницата, която сега ви отстъпвам.
Очите на момичето грейнаха. То грабна динята и извика:
- В никакъв случай няма да загубя баса!
Когато се завърна при кантара, завари Симеон.
- Какъв беше оня плешивец, с когото двайсет минути флиртуваш на спирката? - попита намръщено арматуристът.
- Обикновен купувач. Взел погрешно динята с твоя надпис - отвърна момичето и го прегърна. - Вместо да се правиш на ревнивец, по-добре ми помогни да покрия стоката с брезента, за да не я крадат нощес. Не ми се работи повече! Искам да бъдем заедно!
Когато влязоха във фургона, Симеон дръпна ципа на чантата с дрехите си и извади огърлица от махагонови слончета.
- Подарък за теб - рече той и се отдръпна назад, за да види по-добре как й стои накитът. - Продавачът ми каза, че е внос от Калкута и се подарява в знак на дълга любов.
- Тукашните знаци за любов са четирилистните детелини и сърчицата - каза Мария, докато се оглеждаше в малко огледалце.
- Слоновете били изключително верни и много дълголетни създания, затова индийците ги предпочитали като символ на тропическата си обич.
Продавачката се замисли дали Индия е тропическа държава, но махна с ръка и попита:
- Направихте ли вилата? Нали повече няма да ходиш до Ахтопол?
- Кракът ми повече няма да стъпи там - троснато отвърна арматуристът. - Оня фирмен шеф излезе голям мошеник. Мина ме с осем бона. Опънах му се, а той се закани, че ако не си затварям човката, щял да изпрати бодигардовете си да ме сгънат за цял живот като арматурна бигла.
- Този фирмен шеф няма ли съпруга на име Камелия? - попита момичето.
- Откъде да знам? Може и да има - отвърна момчето, без да я погледне и взе ножа да реже динята.
- Внимавай да не опропастиш надписа! - трепна продавачката. - Искам го за спомен!
- Защо трябва да пазиш изсъхнала кора, след като аз всеки ден ще ти доказвам, че Мария и Симеон са едно цяло - момчето отряза два резена и подаде единия на момичето.
- О, накапах си най-хубавата рокля - трепна Мария. - Помниш ли, че когато те срещнах за първи път, бях с нея?
- Помня - отвърна арматуристът. - А ти забрави ли, че преди да замина за Ахтопол, аз разкопчах всичките й копчета? И сега ще направя същото!
Умореният от дългия път млад мъж бързо заспа. Продавачката на дини внимателно отметна ръката му от гърдите си и се надигна. Запали лампата и внимателно започна да разглежда голото му тяло. Слънцето беше направило кожата му бронзова. Дали няма да открие из тоя бронз драскотини от страстни маникюри или синини от подивели за удоволствия уста?
Върху лявото коляно на Симеон имаше зараснала рана. Не можеше да бъде от ноктите на Камелия.Толкова дълбок прорез е възможно да остави само някоя неогъната арматурна тел. Добре че раната бързо се е затворила и не се е получила тежка инфекция.
Момичето погали белега с пръсти. Сетне стана и започна внимателно да подрежда безразборно нахвърляните по земята дрехи. Когато вдигна дънковата риза на Симеон, нещо прошумоля. Бръкна в джобчето и извади цветна снимка на жена с дълга вълниста коса и светлокафяви очи. Като лешници. Капризните - устни бяха нацупени. Какво ли прави тая фотография у Симеон? Сигурно Камелия му я е дала в нощта преди раздялата. От шеметни любовни игри не е имала време да я надпише.
Една разсънена муха бръмна край ухото на продавачката и се завъртя около двата неизядени резена. Върху единия личеше част от надписа (= 1) Равно на единица? “Глупости, помисли си продавачката, докато аз съм гледала дините в бостана, той е гледал мръсницата Камелия в леглото.” И тогава изведнъж й хрумна да се отрови с препарата, с който пръскаха растенията против гъсеници. Беше останал един пакет от него. Ще погълне цяла шепа наведнъж и докато още е в съзнание, ще напише прощално писмо: “М и С никога няма да бъдат едно цяло, защото е непоносимо цял живот да се живее в лъжи и измами!”
Симеон се размърда и отвори очи.
- Какво правиш? - попита сънливо той.
- Вписвам в тетрадката вчерашния оборот - излъга момичето.- Снощи не остана време за това.
- Винаги ли гола записваш дневния оборот? - усмихна се арматуристът и я притегли към себе си.
Тя се издърпа от ръцете му и на свой ред го попита:
- Кой ти подари тая дънкова риза? Когато тръгваше, я нямаше между багажа ти.
- На Гацо Лисугера е - отвърна Симеон. - Последната вечер така се натряска, че заля с червено вино бялата ми риза, онази със зеленото крокодилче върху джобчето. Когато се видим, ще му я върна, а той ще ми купи друга бяла - пак с крокодилче.
Продавачката на дини въздъхна дълбоко. Утрото беше внезапно дошло.


Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

1 коментар:

  1. Допадат ми късите разкази.....А този е супер.Благодаря Ви! Здраве и успех Ви желая!!

    ОтговорИзтриване