19.12.2009 г.

Един час на Седмото небе

Фазана изчака слънцето да излезе зад облака, бутна вратата на малката сладкарничка с крак и влезе. Отразеното в пагоните му лъчезарие заслепи сервитьорката, тя се спъна в бастуна на един пенсионер и разсипа чашата с кока-кола върху мраморния плот на масичката му.
Пенсионерът не направи скандал, защото за първи път в живота си се почувства център на женско внимание. Извади от джобчето на сакото си кокалено гребенче, прокара го по оредялата си коса и заблуден от мисълта, че конфузното обстоятелство го е направило интересен, попита излезлите от кухнята миячки на съдове колкото е часът. Те го излъгаха, защото въпреки че плакнеха чинии и вилици, мразеха да ги заговарят старци.
Сервитьорката обра с гъба разлятата кока-кола и каза ядосано на Фазана:
- Господин лейтенант, не е нужно да си лъскате пагоните, когато идвате да ядете торта добуш!
- Не се лъскам заради парчето мазна паста, а заради тебе - отвърна той.
- Пак ли ще ме каниш на ресторант? Да те гледам как нафукано пиеш лимонада в кристална чаша с позлатен ръб и да ми задаваш въпроси за миналия ми живот с присвито око? Да не съм ти казармена мишена, която опознаваш, преди да простреляш!
- Всяка хубава жена е мишена - ухили се Фазана. - Любовна мишена. Това го разбират само мъжете, които носят оръжие. Останалите нямат самочувствие да свалят красиви момичета.
- Ако искаш да дойда с тебе на ресторант, изтегли ми сърмена нишка от левия си пагон. Трябва ми да си обточа яката на новото сако - каза палаво сервитьорката. - Не открих такъв конец на пазара.
Фазана се дръпна крачка назад:
- Глупости! Тази сърмена нишка тебе ще те разкраси, а мене ще окарикатури. Къде се е чуло и видяло лейтенант с разплетени пагони да отдава чест на генерал!
- Е, тогава върви на ресторант с генерал - отвърна момичето и тръгна между масите да събира нови поръчки.
Зад открехнатата врата на кухнята миячките се разсмяха и глуповато започнаха да козируват на всяка изплакната чиния. Улисани в тази щура игра, те пропуснаха да забележат влизането на братовчедите - техници по поддръжката на игрални автомати.
- Пак ли ще поръчате сметанов сладолед? - обърна се към тях сервитьорката.
- Днес не можем да ядем сладолед, защото ръцете ни треперят от вълнение - отвърнаха те.
- Да не ви е ударил електрически ток, че сте толкова пребледнели? - попита ги момичето.
Братовчедите отвърнаха, че нито двуфазен, нито трифазен ток може да ги улови, тъй като предварително проверяват жиците с фазомер. Днес били прекомерно възбудени, защото най-накрая успели да открият кода на джакпота за игралната машина, която се намира вляво от входа на големия салон на “Раковски”. Необходимо било три пъти последователно да се набере числото 3216, после да се сумира с 8326 и да се стопира. След това в ръцете ти падали двеста бона.
Сервитьорката обаче трябвало да хвърли пет-шест стотака за камуфлаж по останалите автомати и едва след това да налети на джакпота. Братовчедите щели да са наблизо, за да й помогнат да прибере парите у дома си, преди да са я надушили рекетьорите и мошениците. На тях самите, като техници, не се разрешавало да играят по автоматите, затова й предлагали тя да извърши далаверата. После щели да делят на три. В случай че пожелаела да грабне всичките пари и да напусне унизителното келнерство, трябвало да им подари по една любовна нощ.
- Я се разкарайте веднага с вашите джакпотове, преди да съм ви изляла върху треперещите ръце някоя тенджера с вряла вода от кухнята! - кресна момичето и не чу, че миячките на чинии настоятелно я викат.
По телефона я търсел Мишо Трепача - бодигард в чейнчбюрото “Нон стоп”.
- Кажете му, че съм болна от дифтерит - рече сервитьорката. - Ако дойде, ще го заразя фатално и ще умре като плъх пред сейфа с доларите.
- Заръча да си сложиш марля на устата и да го посъветваш дали да ходи на лекар, след като палецът на десния му крак вече оздравявал, но пък малкото пръстче тепърва се разболявало.
- Да върви при доктор Стилиянов!
- Не иска при Стилиянов, защото днес било петък, а болните на доктора мрели все в петък. Мишо Трепача го подозирал в тайна комбина с погребално бюро “Последно сбогом”, което в събота и неделя работело по завишени тарифи.
- Щом е толкова мнителен, нека върви на конски доктор! Абсурдно е ветеринар да влезе в комбина с гробари!
- Трепача каза да не си правиш гаргара с него, че можело да ти се случи нещо непредвидено. Настоява да го изчакаш след затварянето на сладкарницата. Щял да те води на бар. Ако го изпързаляш, щял да те измъкне от вас по дантелени гащи.
- Млъкнете, че не чувам съобщението по радиото - каза сервитьорката и наостри уши.
Дирекцията на полицията обявяваше за издирване мъж на видима възраст около 30 години, среден на ръст, леко накуцващ и с двойна бенка върху дясната буза. По извънредно оригинален начин той успял да неутрализира сигналната система на частна банка “Зефиров”, да влезе в компютърната й система и да отвори трезора. Парите и ценните книжа струпал в стаята на директора и без да вземе нито стотинка, офейкал. Криминалистите предполагали, че проникването в банката имало за цел мъжът да се афишира пред някого като голям специалист в своята област. За съжаление, допълни говорителят по радиото, налице е още един случай, когато безспорно талантлив човек предлага своите изключителни способности на престъпния свят, вместо да ги посвети на благородни цели за благото на цялото общество.
- Какво време доживяхме, да влезе някой в банката ти, да я изтараши и да няма кой да го залови - възмутиха се миячките на съдове, защото се смятаха за част от ощетеното общество.
- Стига сте философствали - вече нямам пукната чиста чиния! - подвикна им сервитьорката. - А господинът в ъгъла чака за бадемов крем.
- Кажи му, че ако продължава да се набива с бадемови кремове, ще му се захароса и оная работа! - изкикотиха се миячките.
- Госпожице, докато бъдат изплакнати чиниите, бихте ли седнали на моята маса? - обърна се мъжът от ъгъла към момичето.
Сервитьорката го доближи и с две ръце придърпа късата си пола надолу.
- Искам да ви призная, че аз съм човекът от полицейското съобщение - каза той тихо. - Погледнете ме: на видима възраст около 30 години съм, леко накуцвам и имам двойна бенка върху дясната буза. Моля ви - не ме издавайте!
- Защо сте проникнали в банката, без да вземете нито лев?
- За да ви докажа, че съм нещо повече от суетния Фазан с лъскавите пагони, от хитруващите с джакпота монтьори и от сексуалния натрапник - бодигарда в денонощното чейнчбюро. Скрийте ме поне за една нощ у вас. Искам да размисля дали да се предам на полицията.
- Защо точно пред мене искате да се докажете?
- Защото ви харесвам. Вече десет дни ям на тая маса бадемови кремове, а вие дори не сте забелязали присъствието ми!
- Извинете, но другите клиенти чакат. Нека по-късно поговорим за всичко!
След половин час сервитьорката повика такси и заведе мъжа в апартамента си.
- Сбърках, че не взех пари от банката поне за бутилка шампанско - каза престъпникът. - Неловко ми е да ви гостувам с празни ръце. Обаче исках да остана чист - заради вас. Впрочем моето име е Иван Омайников. Смешно ви е, нали? Дядо ми е можел да омае всеки човек с думи. Веднъж се уловил на бас с кварталния кръчмар - кой ще шашардиса повече хора. Кръчмарят опиянил 50, но на следващата сутрин те били трезви. Дядо ми зашеметил с приказки само 5, но те цяла седмица не могли да дойдат на себе си.
После мъжът помоли момичето да приближи към него вазата с розите и нещо прошепна на цветята. След миг бодлите им паднаха на дъното. Докосна с показалец ръба на синия порцеланов пепелник - той се превърна в жълт. И топъл като огнище, от което само с едно навеждане можеш да запалиш цигарата си.
- Как успяхте да направите всичко това! - плясна с ръце сервитьорката.
- Просто им внуших, че ги обичам, че им се възхищавам и че те трябва да отговарят на моята любов, като изпълнят желанието ми.
- И мене ли така смятате да покорите? - кокетно се усмихна младата жена.
- Ако вземеш в ръка най-черния и най-студен камък, захвърлен в прахта на някое шосе, и му вдъхнеш силна любов, щом отвориш ръка ще видиш как от дланта ти излита снежно бял гълъб и щастлив се стрелва към висините. Ето сега ще ви докосна и вас - разочарованата, обезверената и озлобената - и ще ви кажа: Когато отключвах вратата на банката, когато напрягах ума си да открия компютърния шифър, когато отворих трезора и измъкнах от него парите, аз мислех за вас!
Приближете се към обикновеното ми лице, надникнете през зениците в душата ми и ще видите колко много ви обожавам и колко щастлива ще бъдете като моя съпруга!
Иван Омайников започна бавно да разкопчава блузата на сервитьорката. След всяко разтворено копче я целуваше. После дръпна ципа на полата й и с устните си тръгна по тялото й. Цялата пламнала, тя не разбра къде се намира - в рая или в ада. Все едно - нали най-после срещна човека, който я обожава. А едва ли и две жени измежду 200 000 могат да кажат, че са обожавани.
Когато Омайников заспа, момичето отиде в банята и пусна студения душ, за да дойде на себе си. После седна на фотьойла с хвърлените върху него дрехи и се размисли. Сетне взе телефона и на пръсти се мушна в кухнята. Навъртя 166.
- Ало, полицията ли е? Искам да ви съобщя, че мъжът, за когото съобщихте по радиото, че е влязъл в банката “Зефиров”, е тук, при мене. Не го търсете повече - гарантирам ви, че Иван Омайников отсега нататък няма да ви създава главоболия...
- Престъпникът не се казва Иван Омайников, а Севдалин Йоргов Миладинов - прекъсна я гласът на дежурния полицай. Преди половин час нашите органи го задържаха. Направи пълни самопризнания. Според мен този Севдалин е пълен психопат, завършил е Висшето...
Момичето затвори слушалката. С прехапани устни влезе при спящия Омайников и пребърка джобовете му. В паспорта му пишеше че се казва Костадин Костурков. Бивш илюзионист. Заради разни шашми бил осъден на две години затвор. Освободен преди десет дни.
- Ти не си никакъв Иван Омайников! Ти никога не си отварял нито трезор на банка, нито дори капака на кухненска фурна! Ти си най-обикновен хитрец - от многото, дето се мотаят из краката ми! - разкрещя се момичето. - Как не се сетих, че могат да се вмъкнат в леглото ми не само чрез лъскави пагони, чрез пари или заплаха от бой, а и чрез нежни думи! Господи, в какво идиотско време ми се случи да живея!
Бившият илюзионист се разсъни, разбра какво е станало, и каза:
- Не викай, не съм те измамил! Аз просто за един час те качих на Седмото небе. Кой друг те е карал да се почувстваш щастлива, макар и за малко време?
Сервитьорката не можа да отговори, защото телефонът иззвъня. Кой знае защо помисли, че я търсят от полицията, за да признаят, че все още не са попаднали на истинския престъпник. Обаче чу грубия глас на Трепача:
- Нали ти заръчах да ме чакаш ма, кукло!
- Върви по дяволите! - сервитьорката тресна слушалката в земята.
Когато се обърна, видя, че Иван Омайников е изчезнал. Във вазата розите бяха пак с бодли. Пепелникът отново беше станал син и студен, а копчетата на захвърлената върху фотьойла блуза - до едно закопчани.
Само будилникът върху нощното шкафче беше спрял в часа на тръгването й за Седмото небе и въпреки упоритото курдисване не искаше да помръдне стрелките си и секунда напред.

Разказ от книгата "Фигуранти", ИК "Сребърен лъв", 1998 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар