21.12.2009 г.

РЕВНОСТ

Чертите на лицето му бяха така изкривени, че той приличаше на диво животно. Шофьорът на таксито неволно погледна към ръцете му – да не би ноктите им да са се закривили като на бясна пантера.
- Карай към “Захарна фабрика” – каза мъжът. – В края на квартала ще търся Льончо Шмагата. Продава пистолети с изтрити номера. Ще взема един с четири патрона. Трябва да ликвидирам четири човека.
Шофьорът се уплаши да не го въвлекат в нескончаеми съдебни процеси и отвърна, че ще прибира таксито в гаража за преглед, защото нещо в мотора му тракало. Обаче след минута любопитството му надделя и попита кои са тия четирима, които още не знаят, че гробарите вече копаят гробовете им.
- Най-напред ще застрелям жена ми – отвърна мъжът и чертите на лицето му освирепяха още повече. Заварих я гола в линейката на Вельо Мушкатото, когато си слагаше по две капки парфюм на раменете. Тя така се развяваше и вкъщи – облечена само с някакво благоухание.
Преди година я срещнах пред Александровската болница. Гледаше на ръка на болните и им предсказваше след колко време ще оздравеят. Не вземаше пари само от ония, за които знаеше, че скоро ще умрат. Отначало помислих, че доктор Иванков й е платил, за да насочва пациентите към неговия кабинет, където той ги маже с едно измислено от него лекарство, но после разбрах, че наистина може да познава.
Когато я доближих, тя се вторачи в очите ми и каза, че съм зъболекар от медицинския центът “Без болка” и че имам в джоба си 14 лева и 83 стотинки. После добави, че през ноември съм купил на дъщеря ми ново “Пежо” за сватбата й, и че съм вдовец, но това нямало да продължи дълго.
След седмица я взех за медицинска сестра в моя стоматологичен кабинет. Първата сутрин я заварих абсолютно гола. Попитах я защо не е облякла бялата престилка, а тя отвърна: “Щом ще работим заедно трябва да знаеш всичко за мен. Вместо да ме оглеждаш крадешком докато се преобличам или докато се навеждам, ето ме цялата наведнъж!”
Когато се оженихме, тя често се разхождаше гола из апартамента, облечена само в нейните четири капки парфюм. Карах я да се наметне с пеньоара, за да не я гледат съседите през прозорците, а тя ми затваряше устата с целувка и казваше, че всички истински жени – от Клеопатра до Бриджит Бардо и Никол Кидман – са предпочитали парфюмите пред скучните всекидневни дрехи. Аз се усмихвах и млъквах – като шивач, който винаги се стреми да угодничи на клиента си.
Колкото повече живеех с нея, толкова повече я ревнувах. Ревнувах я дори от четката за зъби, която влизаше в устата й вечер, преди да легне до мен. И шампион по шах да бях, пак нямаше да мога да предусетя ходовете на нейните непрестанни кокетства.
Веднъж заварих у дома синя котка. Каза ми, че била синя, защото излизала лазурната боя от палитрата на художника, който я рисуваше за изложбата “Животът е съблазън”. Поради това сините очи на жена ми бяха заменени с жълти и излъчваха топлина, която те кара моментално да си свалиш сакото. За мое учудване жена ми не хареса портрета и дори се разсърди, защото докато позирала, пропуснала конкурса “ Мисис “България”, който неминуемо щяла да спечели още с първото си появяване пред прожекторите и като красавица щяла да обиколи света.
Започнах да се усъмнявам в нея, когато видях, че цветята, които й подарявам в четвъртък – деня, в който я видях за първи път – увяхват още преди да ги натопи във вазата. Помислих, че ги унищожава силната й любовна енергия, която излъчва към мене, но се оказа, че съм се лъгал. Друго нещо, което ми направи впечатление беше, че винаги се завръщаше със зачервени колене, когато ходеше по аптеките да купува лекарства за моя кабинет. Мислех, че пътьом се отбива в някоя черква, за да коленичи пред иконата на Богородица с благодарност за моята голяма любов, а тя вместо в черква се шмугвала в линейката на Вельо Мушкатото и оттам излизала със зачервени от целуване колене.
Често заставаше на прозореца в кабинета и дълбоко въздъхваше. От това въздъхване гърдите й ставаха предизвикателно големи и пациентите ми не можеха да отделят очи от тях. Под прозореца беше линейката на медицинсикя център “Без болка”. Вельо Мушкатото пушеше цигара в кабината и я гледаше в огледалото за обратно виждане.
Една вечер жена ми си тръгна по-рано, за да се обади на баща си от домашния ни телефон. Когато излизах от медицинския център, усетих миризмата на нейния парфюм да излиза от линейката. Отворих вратата и я видях без дрехи, по-точно обличаше се в нейния любим парфюм. Вельо я гледаше като омагьосан и въобще не ме забеляза. Аз побеснях и с манивелата му счупих ръката.
От тази вечер жена ми не се завърна нито у дома, нито в зъболекарския ми кабинет. Двамата й по-големи братя ме обвиниха, че съм я изгонил да се скита по улиците като просекиня и ме викаха в Бериево да се разберем по мъжки. Ако се наложело, щели сме да се бием. Как да се бием, като аз не съм миньор като тях и мускулите ми са меки като малеби. Затова ще купя пистолет. Той изравнява по способности и хилавите, и яките! Третият й брат не ме обвинява в нищо. Той е близнак на жена ми и подозирам, че още в утробата на майка си тя е развратничела с него и той знае що за стока е сестра му.
Шофьорът заклати глава и запали цигара.
- Знаеш ли – каза той, докато изпускаше пушека, – возил съм и други измамени от жените си съпрузи, но никой от тях дори не помисляше да купува пистолет с четири патрона. Желанията им бяха да ги откарам до кръчма с хубави ракии или до някой адрес, на който едрогърди компаньонки правят секс...
- Аз обаче няма няма да ходя нито в кръчма, нито при проститутка, а направо ще застрелям съпругата си и любовника й. Защото изневярата на жената е като плюнка, долетяла от улицата в дома ти, а изневярата на мъжа е като плюнка от дома към улицата! Не намираш ли разлика в двете плюнки?
Шофьорът на таксито настъпи фаса от цигарата си и запали мотора…
След няколко дни той видя зъболекаря да върви по бул. “Стамболийски” облечен целия в черни дрехи. Шофьорът рязко удари спирачките и изскочи на тротоара.
- Щом не си в пандиза значи си успял да ги очистиш и четиримата! – възкликна той.
- Никого не съм очистил – троснато отвърна мъжът. – В траур съм, защото дъщеря ми катастрофира с “Пежо”-то, което й подарих за сватбата. Когато я видях в ковчега, облечена в булчинската си рокля, си помислих, че всички капки парфюм, зачервени колена и пистолети са истерични глупости в сравнение със смъртта.
Зъболекарят махна с ръка и продължи пътя си.


Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар