20.12.2009 г.

ДЯВОЛСКА ПЕПЕРУДА СЪСИПВА ЖИВОТА НА МОЙНО ПАЛАГАШЕВ

Времето било толкова горещо, че трябвало само да насочиш цигарата си към слънцето, за да я запалиш. После да се потулиш в сянката на смокинята и да хвърляш седефените зарчета на таблата, докато се изсулят парещите часове и дойде прохладната вечер.
В този разплут от жар и мързел ден султан Абдул Хамид ІІ решил да посети читалнята на Истанбулския университет. Везирите напразно го разубеждавали, че ще си загуби драгоценното време, тъй като при всеки подобен пек студентите се свирали в хладните мазета на гювендиите - да се кефят на гюбеците им - и въобще не мислели за учение.
Султанът им заповядал да си затворят устата и се качил в златната карета, подарена преди много години на Високата порта от дожа на Венецианската република. Спрял пред университета и бързо се шмугнал в читалнята. Там заварил българския студент Мойно Палагашев приведен над книгата “Войните на император Наполеон І”. Освен него нямало никой друг.
- Защо в тая жега си се заровил в баталиите на френеца Бонапарт бе, чоджум? – попитал го султанът.
Мойно отвърнал, че историята е любимото му четиво и свел очи надолу.
- Щом си толкова ученолюбив, заминавай с моя стипендия за Париж да продължиш образованието си – потупал го султанът по рамото и наредил незабавно да се изпълни заповедта му.

1.
Великодушната постъпка на падишаха към чуждестранния студент е отразена в някои от тогавашните вестници. Дори се уточнява, че Мойно Палагашев още на следващия ден заминал за френската столица с кораб.
В действителност младото българче четяло книгата, не защото се интересувало от бойната стратегия на император Наполеон, а защото му направило впечатление, че на всички рисунки Бонапарт е изобразен с пъхната дясна ръка в куртката. Палагашев също имал проблеми с ръцете си и като френския император се чудел къде да ги дене. Лявата му длан била нежна сякаш е на плетачка на брюкселски дантели, а дясната подхождала на ковач на подкови. Когато влезел някъде да пие кафе, всички го гледали подозрително, защото го взимали за апаш, който може да краде с лявата ръка леки предмети - пари и кехлибарени броеници, а с дясната – оставени без надзор куфари и чували.
Веднъж някакъв шивач го попитал дали господ не го е скроил от половин жена и от половин мъж. След пък това нахални гемеджии от Златния рог го отмъкнали в някакъв сокак и му свалили панталоните, за да проверят дали е господин или госпожица.
В Париж никой не обърнал внимание на недъга му, тъй като французите били виждали какви ли не изроди, останали от времето на Наполеновите походи: италианец, който можел да киха през задника си, докато пие вино, полякиня, която имала четири уши, две от които й служели за вежди, плешива рускиня с рижава до коленете брада, негър от Мартиника, който живеел без ръце и крака и се придвижвал с помощта на оплезения си език.
Мойно Палагашев наел квартира в къщата на вдовицата Ксавиера Салвен. Тя се прехранвала от шиенето на шапки с воали, под които и най-грозната жена изглеждала като придворна дама. Дъщерята на мадам Салвен - Алфонсина - била ученичка в лицея на кармелитките. Веднъж щели да я изключат, защото в часа по сладкарство игуменката забелязала изпод престилката й да излита пеперуда. Когато вдигнали нагоре дрехите й, сестрите кармелитки ахнали – невинната Алфонсина ходела без гащи, а това било абсолютно забранено.
Игуменката се усъмнила, че девойката може да е забременяла от превъплътения в пеперуда дявол и я предупредила, че ако забележи коремът й да расте, моментално ще я изгони от лицея. Девойката наивно обяснила, че пеперудите обичат да кацат по сладките неща и че с нищо не е виновна, дето тази е предпочела да се мушне между краката й.
За изумление на всички забременяла не Алфонсина, а приятелката й Естел, която постоянно галела един кротък гълъб. Игуменката отишла при папата и го помолила да я освободи от заеманата длъжност, тъй като е позволила дяволът да се вмъкне в поверената й обител като кротка птица и да я оскверни. Папата отвърнал, че е виждал дяволът да се превъплъщава в много други неща, например в образа на кардинал Пелегрини, и посъветвал игуменката да не допуска в двора на лицея никакви мъже – дори да са братя на ученичките.
Майката игуменка се върнала от Рим точно преди екзамена по география на момичетата. И се заканила да изпитва с изключителна строгост. Алфонсина се притеснила и потърсила за помощ квартиранта Палагашев, който следвал в Сорбоната. Съблякла се чисто гола и го помолила да изрисува върху гърдите й очертанията на континентите от двете земни полукълба, заедно с държавите и столиците им. А върху бедрата й да напише броя на населението и територията им в квадратни километри.
На изпита й се паднало да говори за Скандинавския полуостров. Момичето поискало разрешение да отиде до тоалетната по неотложна нужда. Игуменката наредила на куцата кармелитка, която преподавала музика, да я придружи. Въпреки изключително развития си слух монахинята не дочула никакво прошумоляване на хартия в тоалетната, което изключва евентуално преписване. Алфонсина обаче си разкопчала престилката и наизустила всичко написано върху тялото й за Скандинавския полуостров. И получила шестица.
Когато се завърнала у дома, помолила Мойно Палагашев да измие с лавандулова вода всичките географски данни от тялото й. Така започнала голямата любов между госпожица Салвен и българския й квартирант.

2.
Мойно Палагашев завършил Сорбоната с отличие. В същия ден той се венчал в най-близката черква за Алфонсина и вечерта тръгнал с младата си съпруга за България.
След като работил три месеца като писар в Министерството на външните работи, княз Фердинанд го изпратил на длъжност секретар в българското посолство в Истанбул. Алфонсина се научила да прави пилаф и баклава, кадаиф и желе от смокини, да отглежда мимози и зюмбюли и да каращисва тютюн с различни ухания за наргилетата на гостите.
Винаги пушела облечена в полупрозрачни шалвари и разказвала на насядалите по миндерите бейове истории от “Декамерон”. Мъжете се кикотели и на тръгване й подарявали по една жълтица – от благодарност, че е напълнила душите им с кеф.
Когато дошъл братовчед й Жискар дьо Мартен на гости, Алфонсина го почерпила с рахат локум и с бадемови ядки, оваляни в кокосово брашно и див мед. Той й подарил съвсем нов парижки грамофон. От локума и ядките кръвта на братовчеда пламнала и той поканил домакинята на танц. Танцували до връщането на Мойно Палагашев от посолството. Двамата мъже се прегърнали дружелюбно и се напили с българска карнобатска ракия. После легнали да спят.
От изпитата ракия Мойно Палагашев се събудил след полунощ и потърсил вода. Страшно се учудил, че Алфонсина не е до него в кревата. Помислил, че е отишла на хлад в градината, обаче там я нямало. Когато съвсем се разсънил, дипломатът Палагашев видял жена си да спи в леглото на брадовчеда Жискар дьо Мартен. Двамата били прегърнати съвсем голи. Мойно решил да ги застреля, но се размислил за дипломатическия скандал, който ще възникне между Франция, България и Турция. Облякъл се и тръгнал към брега на морето с намерение да се удави, заради поруганата си чест.
- Защо си толкова угрижен, млади момко? – попитал го някакъв стар турчин, който пушел бавно цигара пред градинската порта на сарая си.
Мойно Палагашев приседнал на пейката до него и му разказал за изневярата на жена си.
- Това е бял кахър, човече, – рекъл агата – и не си заслужава да ставаш курбан на босфорските риби. Ще ти разкажа моята история, за да разбереш, че има много по-жестоки съдби от твоята.
Притежавах четири жени и осемнайсет наложници. Хамбарите ми пращяха от жито, от хергелетата ми сам султанът идваше да избира жребци, а парите ми бяха затворени в Отоманската банка да носят лихви. Всички ме облажаваха за щастието, но когато в дома ми влезе деветнайстата наложница – черкезката Фарая – повярвах, че сам Аллах ме е погалил с ръката си.
Тя беше почти дете. Когато говореше с мен, пееше думите, за да ми бъде по-приятно. Щом ме погалеше по лицето, всичките ми бръчки изчезваха и аз забравях, че цели четиридесет години съм по-стар от нея. Всеки ден й купувах нови дрехи. Тя ги обличаше и играеше съблазнителни танци. Когато заспивах върху гърдите й, сънувах вълшебни сънища. Не позволявах никой да я погледне, за да не урочаса хубостта й.
Така изминаха две години. Изведнъж Фарая се разболя от тежка болест. Не можеше да яде нито от любимите си захаросани фурми, нито да пие ливански шербет. Само стенеше и плачеше. Нямаше сили дори да ме погали.
Повиках дузина европейски лекари. Те я прегледаха и казаха, че ще угасне до три дни. Щом си отидоха, моята черкезка ме накара да се закълна, че след като я погълне земята, няма да си доведа нова наложница, която да облича дрехите й, да ме гали нежно и така изкусно да се вмъква в леглото ми, че да погреба спомена за нея.
Заклех й се, че ще бъда верен на щастливата ни любов и няма повече да погледна нито една жена. Тя не искаше да повярва и се заливаше в предсмъртни сълзи. Тогава аз си свалих шалварите и се кастрирах с най-острата арабска кама. “Ето – рекох й – най-вярното доказателство, че ти ще останеш единствената жена в моя живот!”
Но вместо да умре след три дни, Фарая започна да оздравява. Не измина и половин година и пак стана същата красива, умна и нежна жена. Всичко беше като преди, само че повече не можехме да се имаме като съпрузи. Фарая взе да се изнервя. Без никакъв повод гальовните й думи се обръщаха в истерични скандали. Късаше дрехите, които й купувах и ги хвърляше през прозореца. После отваряше вратите на харема и тичаше гола, докато изчезнат топлите вълни, които я обливаха.
Досетих се за причината на промяната й и заповядах на коняра Тахир да легне вместо мен до нея. Преди това го отведох при султанския джелат да му извади езика, за да не се разприказва и да стана за смях на цялата Отоманска империя.
Сега, всяка нощ аз събуждам коняря и го пускам за един час в постелята на Фарая. През времето на тяхната любов пуша цигара след цигара и размишлявам върху различните съдби, с които ни е надарил Аллах.
След малко Тахир ще се измъкне тайно от харема ми и ще се върне в конюшната, а аз ще си доспя в прегръдките на успокоената наложница. Не мисля нито да се давя, нито да се стрелям. А ти се пъхни обратно в своя креват и се направи на ахмак – все едно, че нищо не си разбрал. След време обидата в душата ти ще избледнее и животът ти ще продължи както преди.
Мойно Палагашев се върна в леглото и до сутринта се преструваше на заспал. Усети кога жена му се пъхна при него. Тя дори го погали. В мига на лукавото докосване му идваше да извади пистолета изпод възглавницата и да я убие, но се сети за съвета на стария турчин.

3.
След седмица братовчедът Жискар дьо Мартен си замина за Париж. От него остана грамофонът, с който Алфонсина учеше гостите си да танцуват по европейски.
Подир няколко месеца, в чест на рождения ден на новия султан Мехмед V, тя уреди тържество в дома си. За да бъдат танците по-елегантни и плавни, дъските в стаите бяха излъскани с восък.
Алфонсина и великият везир откриха празненството с гавот. Но когато започна валс с непохватния паша Юмер Али, тя залитна, падна и той я настъпи по корема. Алфонсина изпищя и изгуби съзнание. Изпод издутата й атлазена рокля потече струйка кръв.
Пренесоха я в кабинета на мъжа й и извикаха придворния лекар Аргирис. Той извади от нея едно мъртво момче. Беше бледолико като Жискар дьо Мартен.
Алфонсина повече не можеше да има деца. Понякога нощем се надигаше от леглото и се заслушваше в звуците на небето. Шепнеше на мъжа си, че чува гласа на мъртвородения си син, слят с хора на ангелчетата, но Мойно Палагашев й отвръщаше, че мъртвите незаконни деца се превръщат в прилепи, които никой никога не е чул да пеят в хор. Алфонсина разбираше намека му и казваше, че за обърканата й съдба е виновна онази пеперуда, която е влязла под роклята й по време на урока по сладкарство в лицея. Дипломатът въздъхва така дълбоко, че пламъчетата на звездите угасват. И се възвръщат, едва когато пропеят първи петли.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар