"ТРОХИ ОТ ХЛЯБА НА ДУМИТЕ", хайку (1999)

1.
Ня­кой ми е от­к­рад­нал очи­ла­та.
Не го ви­ня.
Ис­кал е да ви­ди све­та през мо­и­те очи.


2.
На аби­ту­ри­ен­т­с­ка­та сним­ка аз съм
тре­ти­ят от­ля­во. Или вто­ри­ят от­дяс­но.
Все ед­но - днес съм тол­ко­ва про­ме­нен.


3.
С бинт от ап­те­ка­та
пре­вър­з­вам ра­ни­те по тя­ло­то.
От­къ­де да си ку­пя бинт за ду­ша­та?


4.
Гле­дач­ка­та на ръ­ка ах­на.
Си­гур­но е ви­дя­ла
же­ла­ни­е­то ми за друг жи­вот.


5.
Обув­ки­те, ко­и­то прот­рих, до­ка­то те на­ме­ря,
ги от­не­се млад ци­га­нин.
Ще бъ­де щас­т­лив, щом ги обуе.


6.
По­бе­лял мъж пре­си­ча ули­ца­та,
в джо­ба му дрън­кат не­щас­т­ни мо­не­ти.
Не. Клю­чо­ве от щас­т­ли­ви ста­ри квар­ти­ри.


7.
Зе­ме­мер с дву­мет­ров пер­гел,
бър­бо­рей­ки, ораз­ме­ря­ва зе­мя­та.
Чо­ве­ко, ме­ри си ду­ми­те!


8.
За­ре­ден пис­то­лет
в ка­лъ­фа, до ци­гул­ка­та.
Не­съв­мес­ти­мо съ­жи­тел­с­т­во.


9.
Не ис­кам да пия от чуж­да ча­ша -
ще на­у­ча не­чии тай­ни.
Мо­и­те ед­ва ги опаз­вам.


10.
Бя­ло ви­но.
Бя­ла же­на.
За­що се ба­ви нощ­та?


11.
Раз­г­ръ­щам вес­т­ни­ка.
Най-важ­на­та за ме­не но­ви­на
е тик­на­та в пос­лед­на­та му стра­ни­ца.


12.
Бу­дил­ни­кът е без звъ­нец.
Са­мо съ­вест­та ли
ще ме бу­ди?


13.
Из­го­ря­ла киб­ри­те­на клеч­ка.
Фо­йер­верк ли е за­па­ли­ла
или тъж­на ци­га­ра?


14.
В чаш­ка от жъ­лъд -
дъж­дов­на во­да.
Наз­д­ра­ви­ца от есен­та.


15.
Лу­нич­ки­те вър­ху ли­це­то ѝ
се дви­же­ха око­ло звез­ди­те,
пре­ди да я срещ­на.


16.
Как мо­же да съм ти без­раз­ли­чен -
на­ли пих­ме
от ед­но и съ­що ви­но?

17.
Ча­сов­ник пред вра­та­та на гро­би­ще­то.
Из­лиш­на вещ - за вли­за­щи­те вът­ре,
на­пом­ня­не - за вре­мен­но из­ли­за­щи­те.


18.
Ид­ва вет­ро­ви­та есен.
Про­да­ва­чът на вен­ти­ла­то­ри
от­но­во ще е без­ра­бо­тен.


19.
Слън­це­то из­г­ря­ва
зад по­ру­те­на къ­ща.
Не­леп из­бор за на­ча­ло.


20.
Та­ва­нът на чер­вея е зе­мя­та под мен.
Мо­ят та­ван е под кри­ла­та на пти­ци­те.
А къ­де е та­ва­нът на Бо­га?


21.
Ако ми го­во­риш с двус­мис­ле­ни ду­ми,
как ще раз­б­ра да­ли за теб съм
въз­хи­ще­ние или до­са­да?


22.
Изос­та­ве­на га­ра. Ро­зи цъф­тят.
Бу­ке­ти­те са тук -
път­ни­ци и пос­ре­ща­чи ня­ма.


23.
Един про­рок раз­си­ча мо­ре­то,
за да ми­нат лю­бо­пит­ни ту­рис­ти.
Стру­ва ли си?


24.
Ако кра­си­ва­та ѝ рок­ля прик­ри­ва
гроз­но тя­ло, ще съ­жа­ля­ваш
за уси­ли­я­та, ко­га­то я сва­лиш!


25.
Че­тат при­каз­ка от Ан­дер­сен.
Де­те­то е за­ха­па­ло фи­ли­я­та
с мас­ло­то на­до­лу.


26.
В чер­к­ва­та на рая
един ан­гел па­ли свещ.
Ка­къв ли грях е сто­рил?


27.
Се­кун­да­та, пос­та­ве­на във фри­зе­ра на вре­ме­то,
се прев­ръ­ща във веч­ност.
Вни­ма­вай в из­бо­ра на се­кун­да­та!


28.
Са­мо с нощ­ния влак
мо­жеш да стиг­неш до ут­ро­то,
без да се умо­риш.


29.
Над Со­фий­с­кия зат­вор ва­ли дъжд.
Над Съ­деб­на­та па­ла­та - съ­що.
При­род­на спра­вед­ли­вост.


30.
Ча­сов­ни­кът е спрял на 7.30.
Два пъ­ти на ден по­каз­ва
точ­но вре­ме, но ко­га - не знам.


31.
За­ле­де­на пър­зал­ка.
Де­нят при­тъм­ня­ва.
Пос­лед­но слън­це­то се из­пър­за­ля.


32.
Ако не мис­лиш
да бя­гаш от мен,
за­що си обу­ваш обув­ки­те?


33.
За­ле­пе­на вър­ху тро­то­а­ра мо­не­та
раз­де­ля ми­ну­ва­чи­те
на из­ма­ме­ни и прис­ме­хул­ни­ци.


34.
Про­лет­на вих­руш­ка в гро­би­ще­то
кър­ши гроз­ни­те и су­хи кло­ни.
Ко­му е ну­жен то­зи по­рив?


35.
Аби­ту­ри­ен­т­с­ки ден.
Май­ки­те
си бо­я­дис­ват ко­си­те.


36.
Чер­вей пъл­зи
през сле­да от обув­ка.
Как­во щас­т­ли­во раз­ми­на­ва­не!


37.
Юни.
Ва­ли то­пъл сняг.
То­по­ли­те ръ­сят цвят.


38.
Ко­га­то тръг­неш към тъж­ни­те спо­ме­ни,
пъх­ни си бу­тил­ка в джо­ба.
Тряб­ва да ги уда­виш, пре­ди да се вър­неш.


39.
Прос­тиш ли на чо­ве­ка,
оби­дил те пред всич­ки на пло­ща­да,
ти ве­че ня­ма да си ти.


40.
Не каз­вай: „Ти­ши­на!“
Ще на­ра­ниш
по­коя.


41.
Пе­тък. 13. Чер­на кот­ка.
Лош ден.
На­у­чих по­ве­че, от­кол­ко­то е до­пус­ти­мо.


42.
Па­зи си бя­ла­та рок­ля
от кал­та на дъж­дов­ни­те дни.
Аз ще я па­зя от мръс­ни­те пог­ле­ди.


43.
Ако ще вди­гаш наз­д­ра­ви­ца за мен,
не сип­вай ви­но­то
в на­щър­бе­ни ча­ши.


44.
Вих­руш­ка.
Ми­ну­тен бунт
на веч­но тъп­ка­на­та зем­на прах.


45.
Пъ­тят съв­сем из­тъ­ня.
Зна­чи
за­вет­на­та цел е бли­зо.


46.
Дяс­на­та му обув­ка е кал­на,
ля­ва­та - чис­та.
Неб­реж­но е вър­вял или е влю­бен?


47.
Нощ­та се сви кол­ко­то враб­че
и от­ле­тя.
Ут­ро е.


48.
По коп­че­та­та на ри­за­та
стрем­г­ла­во на­до­лу се спус­ка
ме­ра­кът на мо­я­та плът.


49.
Хла­пе­то обе­ща да дух­не 40 све­щич­ки,
ако му на­ри­су­ват мус­та­ци.
Друг сим­вол на мъ­жес­т­ве­ност не виж­да.


50.
Ако след сре­ща­та
си тръг­нем в раз­лич­ни по­со­ки -
за как­во се ви­дях­ме!


51.
Есен­та се спъ­на
в пад­на­ло лис­то.
Ци­ган­с­ко­то ля­то се раз­с­мя.


52.
До хрис­то­ва­та въз­раст се на­дя­ва­ме
да ста­нем бо­го­ве. Пос­ле ра­бо­тим
за пен­сия в ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на Пи­лат.


53.
Дъж­дов­на лок­ва.
В нея - обър­на­то не­бе.
Ле­ти или плу­ва мо­е­то обър­на­то ли­це?


54.
На­ме­рих пе­ро от пти­ца.
На­мек за сво­бо­да
или под­се­ща­не за обед с пър­же­ни яй­ца?


55.
Нес­по­кой­на въл­на сти­га бре­га.
Мо­ре­то
ко­ле­ни­чи пред теб.


56.
Дъл­го пъ­ту­ва вла­кът
през праш­на­та рав­ни­на.
Стра­хот­на ску­ка.


57.
Слън­це­то из­г­ря в 6,19. За­ле­зе в 18,15.
В 14,38 я срещ­нах на спир­ка­та.
Щас­т­ли­во про­жи­вян ден.


58.
90-го­ди­шен тъ­жен ста­рец.
Ни­кой не го ис­ка
в не­бес­ни­те ка­ре­та за бе­лот.


59.
Не каз­вай: „Ос­та­ни веч­но мла­да!“
След пър­ва­та ду­ма
тя ве­че ще е със се­кун­да ос­та­ря­ла.


60.
Лу­на­та по­зе­ле­ня.
И тя ли ми за­виж­да,
че те имам?


61.
Не­гър си ку­пу­ва сла­до­лед -
ма­лък къс от Се­вер­ния по­люс
вър­ху жар­кия ек­ва­тор.


62.
Под­х­лъз­нах се на пад­на­ло лис­то.
Из­лиш­но е да каз­ваш,
че ид­ва есен­та.


63.
Вче­ра имах рож­ден ден.
Ча­ша­та, с ко­я­то пих,
днес из­г­леж­да съ­вър­ше­но дру­га.


64.
Звез­да­та, ко­я­то на­ре­кох с тво­е­то име,
е над дър­во­то,
про­я­де­но от гъ­се­ни­ци.


65.
Де­ца­та пус­кат книж­ни ляс­то­ви­ци,
а те не ис­кат в ято да ле­тят.
Си­гур­но са ска­ра­ни.


66.
Дъж­дът спря. Струй­ка се от­ти­ча.
Ука­за­ние за всич­ки,
за­гу­би­ли пъ­тя към мо­ре­то.


67.
До­пуш­вам пос­лед­на­та ци­га­ра.
От огън­че­то й
ще се за­па­ли ут­ро­то.


68.
Ка­мъ­кът, кой­то не улу­чи гъ­лъ­ба,
обър­на мер­це­де­са в про­паст­та.
Съд­ба.


69.
Два­ма пре­лю­бо­дей­ци
се зак­люч­ват в хо­тел­с­ка стая.
Жи­вот в меж­ду­ча­сие.


70.
Же­на му из­бя­га.
Той се оже­ни за ло­зе.
Опи­я­не­ни­е­то му бър­зо се вър­на.


71.
На 7-ото не­бе жи­вея с лю­бов­та си.
На 6-ото е слън­це­то с лу­на­та.
На пар­те­ра се му­сят мо­и­те дов­че­раш­ни съ­се­ди.


72.
Дъ­ще­ря ми учи
ку­че­то да тан­цу­ва.
Де­нят ръм­жи.


73.
Тя ти­ча в про­лив­ния дъжд
и ме прег­ръ­ща аб­со­лют­но су­ха.
Два спо­ме­на, обър­ка­ни в ед­но.


74.
Улич­на­та прос­ти­тут­ка треп­на.
Край нея ми­на
пър­ви­ят й мъж.


75.
Слън­це­то се блъс­на
в праш­ния про­зо­рец.
Свет­ли­на­та в ста­я­та из­пи­щя.


76.
Лу­на­та ве­че из­г­ря.
Ока­чи си дре­хи­те на нея
и лег­ни до мен.


77.
Пре­ди 12-ия екс над­ник­ни в ча­ша­та.
Ще ви­диш чо­ве­ка, кой­то ско­ро
ще пад­не при дру­ги­те под ма­са­та.


78.
Де­нят е спо­ко­ен.
Ти си до мен.
Си­гур­но дя­во­лът спи.


79.
Печ­ка­та угас­на.
Свет­ли­на­та в ста­я­та
за­мъ­ръз­на.


80.
Ако ис­каш да об­ри­су­ваш
ек­с­п­рес­ния влак,
тряб­ва мно­го да бър­заш.


81.
Тя зас­т­ла тра­пе­за­та.
„Оби­чам те!“ - й ка­за той.
Гоз­би­те до сут­рин­та из­с­ти­ва­ха.


82.
Кол­ко­то и да ме мра­зиш,
лю­ля­кът до пей­ка­та ни в пар­ка
пак ще раз­цъф­ти.


83.
Все­ки ден ме­та
ока­па­ли­те в дво­ра ни лис­та.
Дъл­га есен без теб.


84.
Не меч­тай за съд­ба­та на вя­тъ­ра.
След сто мет­ра го ча­ка
ка­мен­на сте­на.


85.
На по­бе­ди­те­ли­те - шам­пан­с­ко.
На по­бе­де­ни­те - оцет.
Съд­ба­та ут­ре ча­ши­те ще раз­ме­ни.


86.
На все­ки сто поз­д­ра­ва с цве­тя
един ще тряб­ва да е с па­те­ри­ца -
за опо­ра, ко­га­то се гла­во­за­ма­еш.


87.
От­къс­вам
пос­лед­ния лист от ка­лен­да­ра.
Чес­ти­та Но­ва го­ди­на!



-------------------------------

Из­да­тел­с­ка къ­ща „Ин­те­ра“

Стан­ко На­цев
Тро­хи от хля­ба на ду­ми­те
Хай­ку
Бъл­гар­с­ка
Пър­во из­да­ние
Ре­дак­тор Сто­ян Сто­я­нов
Ху­дож­ник на ко­ри­ца­та Ан­тон Пет­ков
Ко­рек­тор Лъ­че­за­ра Ве­ле­ва
Фор­мат
Со­фия * 1999