20.12.2009 г.

СТОЛ ЗА КАЛПУРНИЕВ

Когато издуха талаша от рендето, Васил Калпурниев забеляза съществена разлика във височината между четиринайстия и петнайстия стол. Първоначално възприе това като зрителна измама, породена от косо падащите лъчи на слънцето, но след като ги премери с метъра, посегна към теслата.
Теслата е груб инструмент и всеки майстор знае, че тя се използва само при първоначалната обработка на дървото. Използва се също и в момент на ярост, когато желанието да съсипеш сътворената от теб грозотия е по-голямо от желанието да запалиш успокояваща цигара.
Преди Васил Калпурниев да замахне с теслата, в дърводелската работилница влезе мъж с лъскава папийонка, която приличаше на пеперуда от вида “нощна кралска етерия”, кацнала върху кората на бреза. Мъжът свали филцовата си шапка и се представи под името Теодосий Хаджипраматаров. Попита дали моментът е подходящ за сериозен разговор. Калпурниев отвърна, че е подходящ, въпреки ядовете си с поръчката за трийсет стола, които не биваше да се различават дори по чворовите кръгове на седалките. Поредицата от трийсет стола беше предплатена от туристическото дружество “Персенк”, което искаше да демонстрира пред групата за катерене на Монблан, че поставя всички на равна нога в трудното изпитание.
Теодосий Хаджипраматаров се замисли и каза, че шефът на “Персенк” вероятно е много хитър човек, щом се е сетил с такова привидно равенство да печели уважението на новозаписаните кандидати за покорители на стръмни върхове. Дърводелецът възрази, че това равенство не е предварително обмислена хитрост, а намек, че ако в човешкия свят ни поднасят стола според симпатиите на домакините, то неживата природа, към която се числи и планината, е с еднакво отношение към всички посещаващи я хора. И още от вратата на туристическото дружество те трябва да тръгнат с мисълта, че никой от тях няма да бъде привилегирован.
Разговорът им беше прекъснат от нахлулите в работилницата близнаци, които се вторачиха в току-що безиросаната до столовете врата. Те бяха синове на едно много щастливо семейство. Баща им беше толкова даровит, че можеше да превърне всеки стенен часовник в латерна, която на кръгъл час да свири по едно танго. Можеше да съчини и текст от три страници, в който липсва буквата “р”. Такива текстове постоянно се търсеха от хората с говорни дефекти, които възнамеряваха да се яват на конкурс за щпикери в Радио София.
Майката на близнаците пък можеше отдалеч безпогрешно да определи настроението на всеки срещнат човек и само с няколко думи да му повдигне духа и да му посочи оптимистична цел в живота. Самите близнаци бяха такива късметлии, че щом ги зърнеха, уличните продавачи на лотарийни билети бързаха да се скрият, за да не би братята да изтеглят най-големите печалби и да направят безполезна по-нататъшната продажба на билетите. Суеверни хора непрекъснато крадяха входната им врата, защото наивно вярваха, че тя ще привлече вниманието на безцелно скитащото щастие и към техните домове. По тази причина дърводелецът Калпурниев всеки месец сковаваше на близнаците по една нова врата.
Сега майсторът им каза, че портата още не е готова – трябва повторно да се безироса, за да не се изкривява при дъждовно време. Братята си отидоха с думите, че ще дойдат в събота да я вземат, защото трябвало в неделя да заключат къщата си и да отидат да копаят кладенец в Сухото дере. Никой, освен тях, не би имал късмет да стигне до вода в Сухото дере!
Когато ги изпратил майсторът се обърна към Теодосий Хаджипраматаров с конкретния въпрос относно целта на личното му посещение. Посетителят отвърна, че има желание да си поръча стол, който да подсказва, че е собственост на умен и енергичен човек. От пръв поглед столът трябвало да внушава мисълта, че със стопанина му е безполезно да се спори и че е по-добре да влезеш веднага в съглашателство с него.
Дърводелецът отвърна, че му е по-лесно да направи стол за красива жена, отколкото за амбициозен мъж. Защото единственото изискване на хубавиците било столовете им да са с 5 сантиметра по-високи от останалите - за да бъдат забелязвани от пръв поглед. А с мъжа трябва да изпиеш няколко бутилки ракия, за да прецениш дали не е седнал случайно на чуждо място.
Теодосий Хаджипраматаров се направи, че не го чува и каза на дърводелеца да вземе за пример стола на хитрия и амбициозен библейски цар Соломон. Според описанието този стол бил леко наклонен напред, за да подсеща, че на него не се седи за отмора, а е трамплин за действие. Под кожените облегалки на ръцете трябвало да има скрити шипове, които да не позволяват на седящия да се отпусне в безволие. Червената тапицерия трябвало да говори за власт, а резбованият бухал върху облегалката – за наблюдателност и мъдрост.
Дърводелецът закима с глава и каза, че вече му е ясно какъв трябва да бъде столът. Само попита от чам или от бук да го работи. Хаджипраматаров отвърна, че за целта е откупил оливовото дърво на бездетния учител по ботаника Никонов.
За това дърво се говореше, че в дървесината му вместо земни сокове, тече чист зехтин. Но слухът се разсея, след като един алчен баничар проби кората му с пирон и сложи тенекиено канче под дупката. Не капнала нито една капка зехтин. Тогава моментално първият слух бе заменен с втори – че ако някой си загаси цигарата в кората на дървото, то веднага ще бъде обхванато от къси пламъци и ще гори докато не се овъглят и корените му в земята.
Дърводелецът изказа съмнение, че ако учителят по ботаника продаде отгледаното от него чрез дългогодишни ашладисвания дърво, то веднага ще се превърне в човек без никакво значение в града. Теодосий Хаджипраматаров отвърна, че е заплатил такава голяма сума на учителя, че с половината от нея може да наеме оркестър, който цяла година да върви по петите му и да му свири оптимистични музики, за повдигане на самочувствието. И натърти, че иска столът да е готов до два месеца.
Тогава в София щял да пристигне англичанинът Харолд Честърфийлд, който щял да търси човек, докладващ му ежедневно по телефона за политическата атмосфера около българския участък на пътя Лондон - Калкута. Хаджипраматаров възнамерявал да покани англичанина в дома си. Щял да плати на десетина офицери, полицаи, търговци и просяци да го посетят по същото време, за да се убеди Честърфийлд в широките му контакти с обществото и да му възложи наблюдението на шосето.
Клиенти с всевъзможни поръчки бяха идвали в работилницата на Калпурниев, но кандидати за пътни наблюдатели като Хаджипраматаров виждаше за първи път. Правеше сандъци с двойни дъна за факири, куфари с кухи дръжки за контрабандисти на злато и опиум, шейни за младоженци, които обещаваха на невестите си цял живот да ги пързалят като кукли, но стол за човек, който се готви да се прехранва с доносничество, никога не беше правил.
Седмици наред Васил Калпурниев работи Соломоновото кресло. Струговаше, режеше, дялкаше, шлайфаше. В края на всеки ден го слагаше до поредицата обикновени туристически столове на дружество “Персенк” и виждаше как видимо се отдалечава от тяхната естествена форма.
Един следобед в работилницата влезе бездетният учител по ботаника Никонов с намерение да поиска огънче за загасналата си цигара. Но веднага се завъртя кръгом, защото се сети, че най-абсурдното нещо в една дърводелска работилница е да търсиш огън и жив дървояд. Тъй като и двете са врагове на дървесината. Васил Калпурниев се засмя и отхвърли мислите му като неоснователни. Каза, че в работилницата си има и огън , и дървояд. Всекидневно изважданите от дъските опасни червеи затварял в ламаринена кутия, а огънят бил укротен до степен на тлееща жарава в глинен съд, за да поддържа постоянна температурата на туткала.
“Много лесно е да смачкам дървоядите и да лисна канче вода върху жарта, каза майсторът. – Тогава ще съм напълно спокоен, че враговете няма да ме изненадат, но според мен не е нужно да ликвидираш неприятелите си, а да ги държиш под око, защото идват и такива времена, когато те ти стават по-нужни от приятели.”
Теодосий Хаджипраматаров дойде да вземе Соломоновия стол с файтон. Предишният ден обаче дърводелецът проби с бургия дупки в петите на стола и пъхна в тях дървоядите от консервената кутия. После внимателно замаза отворите с талаш и туткал. В деня на разговора с Харолд Честърфийлд креслото щеше да се срине пред погледа на англичанина и да катурне Хаджипраматаров в прахта на пътя Лондон-Калкута. При другите доносници.

Разказ от книгата "Кристалният самолет"
2001 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар