20.12.2009 г.

ДОЙЧИН УБИВА ПРОЛЕТИН С ПИСТОЛЕТ С ПОЗЛАТЕН СПУСЪК

В ресторант “Ален мак” оркестърът репетираше Менделсоновия марш. Докато келнерите подменяха изгорелите крушки на полилеите, управителят на ресторанта предупреди музикантите по никакъв начин да не изразяват учудването си като видят, че младоженецът е Панайот Камбуров, директор на консервената фабрика, а невестата е началничката на зеленчуковата база Йонка Камбурова. Въпреки че и двамата са с прошарени коси, тя щяла да бъде облечена с булчинска рокля, а той – с черен костюм и лачени обувки. Всъщност това нямало да бъде съвсем истинска сватба, а честване на 25-годишнината от оня ден, в който Панайот и Йонка се подписали в кметството като съпрузи. Тогава той бил по пуловер и гуменки, а тя – с вишневата си рокля.
Когато отиде до вратата на кухнята, управителят се сети за още нещо и се върна. Пошепна в ухото на диригента да не се свири старата градска песен “Аз имам две съседки”, защото била любима на жандармерийския офицер Вениамин Ландозов. Този Ландозов бил първият съпруг на Йонка.

1.
Първоначално поручик Ландозов възнамерявал да се ожени за Яница, сестрата на Йонка, но тя се отказала в деня на годежа, понеже поручикът заявил, че ще я заведе пред олтара, след като простреля цигара в протегнатата й ръка. Искал да има хладнокръвна съпруга, която да споделя рисковете на опасната му професия.
Когато чула това предложение, Яница почервеняла от яд и скокнала от мястото си. Издърпала цигарата от устата на Вениамин Ландозов и я подала на сестра си с думите:
- Нека Йонка ти държи мишената! Дори да я улучиш в лицето, по-грозна от това няма да стане. Мен идваха да ме искат за булка от Солун и Сараево, а ти си седнал да ме гърмиш като бостанско плашило, глупако!
Всички очаквали Йонка да се разплаче от обидата, но тя само леко пребледняла. Станала от годежната трапеза и отишла в края на двора. Опънала в страни дясната си ръка със запалената цигара и рекла:
- Хайде, стреляй!
Вениамин Ландозов разбутал бутилките пред себе си, извадил пистолета и се облакътил на масата. След дълго прицелване натиснал позлатения му спусък. Оловото отнесло горната половина на димящата цигара. Поручикът вдигнал на ръце Йонка, целунал я по треперещите устни и обявил, че през август ще вдигнат сватбата.
На следващия ден след годежа, бъдещата г-жа Йонка Ландозова отишла в клиниката на д-р Миленков за заличаване на следите от някогашните циреи. Когато си свалила дрехите, докторът казал, че тялото й е много хубаво, независимо от няколкото дупки по кожата и не си заслужава да се провежда каквото и да било козметично лечение. Йонка отвърнала, че в медения месец мъжете не се впечатляват от кусурите на съпругите си, но след това постепенно ги обхваща разочарование. Миленков се съгласил, че е така, но я предупредил да бъде готова за изтърпяване на доста болки, тъй като възнамерявал да разрани вдлъбнатите следи по лицето и по тялото със скалпел и адски камък, а след това да ги запълни с благ мехлем, за да подпомогне оздравяването и заличаването им.

2.
В деня на сватбата Вениамин Ландозов си намазал мазолите по краката с каймак и след като омекнали ги остъргал с бръснач. После дезинфектирал бръснача с одеколон и се обръснал с двойна контра. Облякъл военната си униформа и опънал фуражката. Понеже бил плешив, поручикът винаги ходел с жандармерийско облекло и не си свалял шапката, дори когато влизал в черква. На тръгване посипал върху дъските в дворния клозет нафталин, за да убие лятната му воня и запалил цигара със златен мундщук.
Брачната нощ била прекъсната от някаква тупурдия в мазето. Ландозов се стреснал, нахлузил бързо брича, грабнал фуражката и пистолета и се шмугнал в избата. След малко се върнал с плъх, щракнат в пружинения капан. Отнесъл го в кухнята, оголил кабела на котлона и започнал да изтезава животното с ток.
- Защо го мъчиш толкова дълго? – попитала Йонка и се навела над умивалника да повръща.
- Нека всички гадини го чуят как пищи и да не влизат в къщата ми – отвърнал жандармеристът и пъхнал едната жичка в агонизиращата уста на животното, а другата забил под опашката му.
На сутринта съседката Рачка Делева попитала Йонка дали мъжът й вместо да прави любов с нея, не е разпитвал доведен от участъка арестант. Младата съпруга отвърнала, че не желае да слуша глупости по адрес на мъжа си, породени от завист, че се е омъжила за влиятелен човек.
- Не само че не ти завиждам, но те съжалявам, защото мъжът ти някой ден неволно ще те убие – казала съседката.
Йонка нервно се засмяла:
- Как така ще ме убие неволно? Вениамин никога не изважда пистолета си в мое присъствие.
- Не става дума за пистолета, а за ботушите му – продължила съседката. – Твоят жандармерист има обичай да маже железните габъри на подметките им с отрова и с тях да настъпва босите крака на арестантите, които отказват да говорят. Когато танцуваш с него във Военния клуб по сандали, той може да политне и да те настъпи.
- Глупости – завъртяла възмутено глава Йонка. – Вениамин ми е казвал, че предразполага арестуваните с чаша вино и води с тях съвсем човешки разговор.
- Вярно е, че ги черпи с вино, но той изтръсква в чашата пепелта от цигарата си – за да ги унижи и да ги напие по-бързо.
Един ден Йонка изтрила габърите от ботушите на мъжа си със залък хляб и го хвърлила на кучето. То се сгърчило, разтреперало се и до вечерта умряло. Вениамин Ландозов я заварил да плаче над трупа му.
- Успокой се – погалил я той. – Ще доведа друго – по-голямо и по-свирепо. Предполагам, че това са го отровили Камбуровите синове и са хванали гората. Приготвил съм им засада в Кречеталското дере. Там ще ги чака един партизанин, за да ги заведе в отряда. И на тримата ще им отрежа главите и ще се фотографирам с тях.
Йонка помислила, че мъжът й така говори от мъка по умрялото куче, но когато го видяла да се връща със следи от кръв по ботушите, се вцепенила от ужас и се строполила на земята. Вениамин Ландозов отдал припадъка й на това, че е бременна. Вдигнал я на ръце и я положил на кревата. Бавно разкопчал роклята й и я целунал по корема. Когато дошла на себе си и го попитала какво прави, той отвърнал, че с устните си е усетил телесните очертания на бъдещия си син. Йонка въздъхнала и се разплакала.
Няколко дни по-късно съседката Рачка Делева дошла при нея да поиска на заем чаша олио. Казала й, че най-малкият от Камбуровите синове се е заклел да отмъсти за убитите си братя и възнамерява другата седмица да застреля Вениамин Ландозов. Предупредила я да отиде на гости при родителите си, за да не пометне при вида на екзекуцията.
Когато съседката дошла да върне взетото назаем олио, Йонка я поканила на кафе и казала, че са й омръзнали всичките кървища и мъртъвци. Предложила на Рачка да я запознае с най-малкия син на Камбурови, на когото тя да издава планираните акции на жандармеристите. По този начин и мъжът й щял да оцелее, и партизаните да бъдат живи и здрави. Рачка Делева се съгласила и още в четвъртък я поканила на свой ред на кафе.
Така станало запознаването й с Панайот Камбуров. Договорили се, че когато има важна новина, Йонка ще простира на двора една своя вишнева рокля. Доверени хора на Камбурови ще я видят и ще съобщят на Панайот, че има новина за нелегалните.
Срещите ставали у Рачка Делева. Докато съседката люлеела новородения син на поручика – Дойчин, кръстен на хитлеристкия Дойчланд, Йонка разказвала на скрития в килера Панайот какви удари планира съпругът й срещу нелегалните. Накрая най-младият син на Камбурови целувал в знак на благодарност ръката й, а тя го докосвала по къдравата глава. В дните на разгрома на фашистите при Яш-Кишинев, Панайот, вместо по ръката, я целунал по устните и казал, че за първи път среща толкова красива и съобразителна жена.
Поручик Ландозов ставал все по-замислен. Вечер, докато си играел с Дойчин, разказвал на жена си за провалените операции на жандармерията срещу партизаните и за вероятността да го понижат поради некадърност. Нарочно не споменал, че е повикал от столицата специален човек, който да разбере откъде изтича информацията за планираните му акции.
На пристигналия от София детектив му направило впечатление, че Йонка простира една вишнева рокля, без нито да я е прала, нито да я е обличала. После установил, че тази рокля винаги предхожда провалените акции на жандармеристите. И когато един ден Йонка отново отишла на среща с Панайот, детективът се втурнал в къщата на Рачка Делева и заварил съпругата на поручика с най-младия Камбуров в килера. Той се изненадал не толкова на предателството й, колкото на факта, че двамата били почти без дрехи.
Извиканият Вениамин Ландозов изпратил с ритници жена си у дома, а Панайот Камбуров откарал в ареста. Казал му, че всеки ден ще чупи с дръжката на пистолета си по един от пръстите на ръцете му и накрая ще го заведе при Йонка, да види как ще я гали с умъртвените си длани. После щял да му отреже главата пред очите й, а нея - да изпрати в лудницата.
Всичко щяло да стане, както го бил замислил, ако съветските войски не пресекли Дунава и не навлезли в българска територия. Тогава Вениамин Ландозов за първи път облякъл цивилни дрехи и хукнал към гарата - да бяга с влака в Турция. Преди да се качи във вагона чул, че някой го вика. Обърнал се и съзрял арестувания Камбуров. Докато измъкне пистолета от джоба на сакото си, преследвачът му го изпреварил и стрелял няколко пъти. Беглецът се свлякъл върху плочите на перона и повърнал кръв. Очите му останали отворени и вперени в бъдещия мъж на Йонка до момента, в който Панайот не ги захлупил с две големи монети. После Камбуров бръкнал и извадил пистолета на врага си. Запазил го като трофей. Най-вече заради позлатения му спусък.
Седмица по-късно се оженил за вдовицата му и осиновил Дойчин. Впрочем осиновяването станало, след като се родил синът на Йонка и Панайот – Пролетин. Кръстили го така в чест на победилия пролетариат.

3.
Оркестърът в ресторант “Ален мак” засвири Менделсоновия марш и младоженците влязоха с тържествена стъпка. Съседката Рачка Делева не се стърпя и започна да вика: “Горчиво!” Диригентът обяви “танго за младоженците и за всички, които се обичат.” Гостите се надигнаха да танцуват. На мястото си остана само д-р Миленков, заради подаграта. В края на тангото диригентът обяви, че са получени поздравителни телеграми от министъра на промишлеността и от колектива на зеленчуковата база. Прочете ги под възторжените ръкопляскания на сватбарите.
По време на “Подмосковные вечера” се получи нова телеграма. От началника на софийската милиция. Диригентът започна да я чете, сепна се и продължи механично. В нея се съобщаваше, че след сбиване в студентските общежития, Дойчин е убил по-малкия си брат Пролетин с пистолет с позлатен спусък.
- Сигурно е станало заради оная хулиганка с дългите крака – изплака Йонка
и започна да удря мъжа си по рамото. – Колко пъти ти казвах да се обадиш на твоите хора, за да я изселят в някое село. Ти я остави да си вири краката и виж какво стана с Пролетин.
- Не е виновна софийската мръсница, а сестра ти – наведе се към Йонка съседката Рачка Делева. – Яница каза на Дойчин, че пастрокът му Панайот е убил истинския му баща. Откакто големият ти син научи тая тайна, братята не можеха да се понасят.
- Не мислиш ли, че това всъщност е отмъщение на кръвта? – попита д-р Миленков, присядайки до Панайот Камбуров.
Младоженецът не му отговори. Прошарената му коса бързо побеляваше. Накрая се превърна в преспа сняг.

Разказ от книгата "Пръстените на сламените вдовици", 2002 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар