21.12.2009 г.

ИНЦИДЕНТ

На 13 октомври се случиха следните три събития: В театър “Независим артист” пристигна известният актьор Армен Джигарханян за участие в спектакъла “Крал Лир”; в Народното събрание депутатът Христакиев заяви, че апашите в трамваите не крадат поради мизерия, а защото били търсачи на силни усещания; и Кръстьо Каратотев се поряза на счупена бутилка до кофа за боклук край Парламента, след като си купи билет за “Крал Лир”.
Той нямаше да се пореже, ако не се беше заплеснал в разговор с племенника на разпоредителката в театъра, госпожа Зоя Койчева. Племенникът се почувства виновен за инцидента и заведе Каратотев при леля си да го превърже. Госпожа Койчева веднага се зае с лечението. “След като дезинфектирам раната ще сложа и лист от живовляк, за да изсмуче гнойта, която неминуемо ще се появи – каза госпожата и добави: - В живота трябва да се мисли три хода напред – както е в шаха, - иначе бързо ще бъдеш матиран. За да не ви боли раната докато я промивам, ще ви обясня защо съм кръстена Зоя, а не Адриана. Баща ми и майка ми са били артисти и са възнамерявали да ме нарекат на великата Адриана Будевска, но кръстницата ми се противопоставила с думите, че името предопределя съдбата и вместо да ме назоват с театрално име, което влачи след себе си беднотия и цигания, ме кръстили на името на императрица Зоя.
Сигурно вече се питате какво е царственото в мен? Ще ви отговоря: Аз съм императрица по дух – не обръщам внимание на дребните неща. Работя в театъра като разпоредителка, т.е. имам известна власт над хората. И трето – обичам да си угаждам с всевъзможни гозби и флиртове. Албумът на малката масичка в ъгъла е претъпкан с мои снимки като Клеопатра, Медея, Саломе… Фотографът на театъра ме е снимал с рокли от реквизита срещу приятелски вечери на свещи в този апартамент.”
Кръстьо Каратотев попита дали може да си запали цигара и госпожа Койчева донесе пепелник от океанска мида. Той веднага всмукна дълбоко от цигарата, за да заглуши пулсирането в порязаното място, но вместо да го притъпи то се усили. Каратотев усети някакви удари зад гърба си. Скоро от стената зад него се подаде острието на едно длето и в образувалата се дупка се видя окото на съседа Пехливанов.
- Здравей, Койчева, - рече приветливо той. – Избивам дупка за аспиратора в кухнята, но явно съм сбъркал посоката.
- Нищо, нищо успокои го госпожа Зоя – в тази държава всички посоки са сбъркани.
- Докато някой ден я запуша ще имаш възможност да се кефиш на пържени кюфтета и карнобатска мастика.
- Аз пък ще ти отвръщам с аромати на френски парфюми и на английски чайове – засмя се кокетно госпожата.
“Сигурно се чудите как успявам да живея царски с моята малка заплата? – попита по-късно Койчева пострадалия си гостенин. – Ами дала съм под наем северния прозорец на апартамента. Той гледа към улицата и на него е закачена реклама за сутиени с надпис: “Ние деформираме общественото мнение по-добре от политиците!” Тя така се разсмя, че се откри цял ред гнили зъби, които веднага прикри с ръка. После каза, че ще ги облече всичките с металокерамика, като чистачката в театъра.
Тази чистачка била съвсем младо девойче. Доскоро то продавало цигари през прозореца на едно мазе, обаче на втората седмица собственикът го повикал в апартамента си на третия етаж и рекъл: “Сваляй гащите и лягай!” То се възпротивило и той му счупил два зъба и едно ребро от бой. Момичето се проклиняло, че се е провалило на изпита по биология. Смятало да завърши медицина и да замине на Запад, където лекарите са гърбави от пари. Пропаднало, понеже се било влюбило в един свой съученик, който спечелил някакъв конкурс и сега бил в Германия.
Когато госпожа Койчева отиде в кухнята да прави бразилско кафе, племенникът й се запъти след нея да й иска пари назаем. Кръстьо Каратотев използва този момент и се обади по телефона на Бърза помощ, че има опасност раната му да се инфектира, понеже е превързана с употребяван бинт. Госпожата го чу от кухнята и се провикна, че тия от Бърза помощ няма да се претрепят от бързане заради един порязан крак. Освен това те едва ли биха намерили жилището, тъй като улицата е отново преименувана, а входовете – преномерирани.
Каратотев въздъхна и се отпусна в старото кресло. Приятна миризма на пържени пилешки дробчета от кухнята на съседа го унесе и той задряма. В това време Армен Джигарханян репетираше на сцената на “Независим артист” ролята на крал Лир и въобще не подозираше, че довечера мястото на пострадалия Кръстьо в салона ще пустее като изваден зъб. А може би мястото нямаше да остане празно, тъй като касиерката на театъра бе пуснала няколко дублирани билета и парите от тях си ги беше прибрала в джоба.

Разказ от книгата "Старата улица"
2006 (с) Станко Нацев

Няма коментари:

Публикуване на коментар